Над половината от българите са напълно съгласни, а още една

Над половината от българите са изцяло съгласни, а още една четвърт са общо взето съгласни, че човешките права би трябвало да бъдат обезпечени на всеки, без значение от половата ориентировка и полова еднаквост. Така общо подкрепящите това изказване съставляват 79% от интервюираните. Това демонстрират данните от национално представително изследване, осъществено в края на 2019 година от организация Ноема, измежду 963 души. Основната му цел е да обезпечи надеждна информация за публичните настройки по отношение на ЛГБТИ хората в България.

Половината от респондентите не са наясно дали Конституцията на страната действително признава равенството на ЛГБТИ хората, или не. Други 24% смятат, че Конституцията подсигурява тъждество, до момента в който 26% схващат, че равенството не е обезпечено, демонстрират още данните. Един от образците за липса на равни права е уредбата на брака, който в Конституцията е стеснен до съюз сред мъж и жена. От това произтичат редица последици за не-равно отнасяне на хомосексуалните хора в България.

Съществени дялове от българите не се усещат добре осведомени по съществени въпроси, свързани с ЛГБТИ хората, като половата ориентировка и половата еднаквост постоянно се смесват. Значителна част не са наясно с разликата сред полова ориентировка и полова еднаквост и като следствие смесват хомосексуалността със промяната на пола, трансджендър с не-бинарен, хомосексуален с не-бинарен. Най-слаба е информираността, обвързвана със характерни термини като " джендър “, " трансджендър “ и " интерсекс “.

Мнозинството от българите – близо 60%, поясняват погрешно понятието " джендър “ като синоним на " гей “, а към една пета от тези 60% намерено признават, че за тях това е обидна дума. Един от всеки пет е осведомен за действителното наличие на понятието.

Проблемът с издевателството над ЛГБТИ хората в България се прави оценка като сериозен в една или друга степен от болшинството респонденти. Най-голям консенсус е налице във връзка с издевателството в учебно заведение (68%), на публични места (65%), при търсене на работа (63%) и на работното място (61%). Три четвърти от респондентите поддържат хомофобските и трансфобските претекстове при осъществяване на набези над личността да търпят същите наказания от закона, както и останалите закононарушения от ненавист. Наказателният кодекс, в действие към днешна дата, не включва половата ориентировка и половата еднаквост или изразяването на пола като признаци, на основата на които се правят закононарушения от ненавист – тирада на омразата и други закононарушения.

Обнадеждаващи данни идват и във връзка с образованието. Повече от половината интервюирани (58%) гледат положително на включването на информация за ЛГБТИ хората в образователната стратегия, с преобладаващи оценки за подобаващия интервал сред 5-и и 7-и клас. Едва 21% са на мнение, че не би трябвало да се приказва за това в учебно заведение. Нагласите към характерно здравно, полово и репродуктивно обучение за ЛГБТИ младежи в учебните заведения също са преобладаващо положителни (45% са позитивно настроени, а 29% са против).

Интерес буди съпоставянето на данните с предходното национално представително изследване по тематиката, извършено през 2018 година В него България внезапно се отличаваше от останалите 9 страни с извънредно огромните дялове на хора, чувстващи се некомфортно да имат ЛГБТ комшия. Настоящото изследване си сложи за цел да добие по-подробна информация за източниците на " дискомфорта “, изпитван при съществуването на хомосексуален или транс/интерсекс комшия, като попита хората какво биха почувствали в тези случаи. Около половината от българите (54%) не изпитват към възможни хомосексуални съседи никакви по-различни страсти, в сравнение с към различен комшия, което е възстановяване на отношението от преди две години.

Заедно с националното допитване, организация Ноема прави през февруари и март тази година и онлайн допитване измежду членовете на ЛГБТИ общността в страната, в което се включват 420 души. От него излиза наяве, че двама от трима ЛГБТИ хора в България споделят проблеми с психическото и/или физическото здраве в последните 5 година Всеки втори е страдал от меланхолия и тревога, а всеки четвърти – от под паника офанзиви и суицидни мисли или опити. Голяма част от претърпелите проблеми с психическото здраве не са получили професионална психическа помощ. Огромното болшинство от респондентите виждат непосредствена връзка сред ежедневните проблеми на ЛГБТИ хората и влошеното психическо и физическо здраве.

Голямата смяна, спрямо преди 8 години, идва в намаляването дяловете на ЛГБТИ хората, избягващи неприкритост заради риск от нахлуване или тормоз. В последните 8 години понижават също по този начин сензитивно случаите на дискриминация при търсене на работа и на работното място, само че се усилват тези в учебните заведения и университетите. Все повече хора се усещат спокойни да показват фамилиарност на публични места. Увеличават се, обаче, дяловете на избягващи неприкритост в учебно заведение и в личния дом. Респондентите най-често усещат отрицателно отношение към себе си като към ЛГБТИ хора в личното си семейство – от страна на родители и други родственици.

ЛГБТИ общността в България, с извънредно високо ниво на консенсус, извежда като най-спешни цели гарантирането на правата за подписване на брак/ вписване на партньорство и взаимно родителство на еднополови двойки, тъждество по Конституция и приравняване на наказванията за хомофобски и трансфобски закононарушения към тези за останалите закононарушения от ненавист. Най-категорична поддръжка получават признаването на партньорството сред хомосексуални хора в целия Европейски Съюз и въвеждането на ограничения в учебно заведение за почитание и отбрана от принуждение към ЛГБТИ хората.

Националното представително изследване е осъществено по плана " На ръба на приемането: битка с дискриминирането посредством стратегическо обмисляне и овластяване на ЛГБТИ общността в България ", съфинансиран по стратегия " Права, тъждество, поданство “ на Европейския съюз.