Над половината млади хора у нас смятат, че могат да променят България
Над половината младежи у нас считат, че могат да трансформират България
Над половината младежи у нас считат, че са част от поколението, което е способно да промени България. Това сочат резултати от националното проучване „ Младите могат – с цел да има смисъл, би трябвало да има разговор “ на социологическа организация „ Тренд “. 53% са на мнение, че могат да подобрят обстановката в страната,
28% считат, че не могат да трансформират България, а 19% не могат да преценяват.
За 66% не се приказва задоволително за правата и отговорностите на хората, включително и младите, демонстрират още данните. За 22% обаче това не е по този начин.
Най-много младите са гласувалите на избори – 53%,
следвани от доброволчество, подписки и петиции, онлайн активизъм с акции и изявления, както и митинги и манифестации.
Калоян Пройчев е студент по „ Комуникационен мениджмънт “ в Софийския университет
„ Св. Климент Охридски “. За него от изключителна значимост е младежите да имат дейна гражданска позиция.
„ Не мога да заставам безразличен, гледайки по какъв начин се случват някакви неща.
Имам вътрешната нужда да изкажа позиция и да допринеса с каквото мога “, споделя Калоян.
Младежкото овластяване вижда като сполучливо в основни моменти в историята на България. „ Много мощен образец за това е Александър I Батенберг, който на 22-годишна възраст става княз на Княжество България и
би трябвало да построи една млада страна по европейски модел от нулата “, на мнение е Калоян.
„ Политика може да бъде една добре извършена самодейност от студенти, обвързвана с обезпечаване на средства за ремонт на студентските общежития или добре извършени диалози с МОН за повишение на студентските стипендии. Това е политика, само че е нещо положително “,
уточни ръководителят на Националното посланичество на студентските препоръки Ангел Стойков.
За да бъде сполучливо приобщаването на младежите в другите процеси и с цел да се ангажират по настоящите тематики, то най-съществен е разговорът с тях.
„ Тези тематики с локалите, тротинетки и така нататък, по тази причина
е нужен подобен диалог, който да тече непрестанно “, посочи социологът Евелина Славкова от организация „ Тренд “.
Данните сочат, че доверието на младежите в обичайните медии,
изключително малкия екран, е на най-ниско равнище. Основните източници на публично мнение за тях остават родителите, а по-късно – учителите и университетските преподаватели.
„ Опитвам се да приказваме с тях за забавното, за настоящото, за това,
което директно ги визира. Най-вече обвързвано с тяхната социализация и вероятности пред тяхната реализация и разбиране на някакви културни полезности и процеси “, сподели зам.-деканът на Факултета по публицистика и всеобща връзка проф. доктор Николай Михайлов.
Над половината младежи у нас считат, че са част от поколението, което е способно да промени България. Това сочат резултати от националното проучване „ Младите могат – с цел да има смисъл, би трябвало да има разговор “ на социологическа организация „ Тренд “. 53% са на мнение, че могат да подобрят обстановката в страната,
28% считат, че не могат да трансформират България, а 19% не могат да преценяват.
За 66% не се приказва задоволително за правата и отговорностите на хората, включително и младите, демонстрират още данните. За 22% обаче това не е по този начин.
Най-много младите са гласувалите на избори – 53%,
следвани от доброволчество, подписки и петиции, онлайн активизъм с акции и изявления, както и митинги и манифестации.
Калоян Пройчев е студент по „ Комуникационен мениджмънт “ в Софийския университет
„ Св. Климент Охридски “. За него от изключителна значимост е младежите да имат дейна гражданска позиция.
„ Не мога да заставам безразличен, гледайки по какъв начин се случват някакви неща.
Имам вътрешната нужда да изкажа позиция и да допринеса с каквото мога “, споделя Калоян.
Младежкото овластяване вижда като сполучливо в основни моменти в историята на България. „ Много мощен образец за това е Александър I Батенберг, който на 22-годишна възраст става княз на Княжество България и
би трябвало да построи една млада страна по европейски модел от нулата “, на мнение е Калоян.
„ Политика може да бъде една добре извършена самодейност от студенти, обвързвана с обезпечаване на средства за ремонт на студентските общежития или добре извършени диалози с МОН за повишение на студентските стипендии. Това е политика, само че е нещо положително “,
уточни ръководителят на Националното посланичество на студентските препоръки Ангел Стойков.
За да бъде сполучливо приобщаването на младежите в другите процеси и с цел да се ангажират по настоящите тематики, то най-съществен е разговорът с тях.
„ Тези тематики с локалите, тротинетки и така нататък, по тази причина
е нужен подобен диалог, който да тече непрестанно “, посочи социологът Евелина Славкова от организация „ Тренд “.
Данните сочат, че доверието на младежите в обичайните медии,
изключително малкия екран, е на най-ниско равнище. Основните източници на публично мнение за тях остават родителите, а по-късно – учителите и университетските преподаватели.
„ Опитвам се да приказваме с тях за забавното, за настоящото, за това,
което директно ги визира. Най-вече обвързвано с тяхната социализация и вероятности пред тяхната реализация и разбиране на някакви културни полезности и процеси “, сподели зам.-деканът на Факултета по публицистика и всеобща връзка проф. доктор Николай Михайлов.
Източник: flashnews.bg
КОМЕНТАРИ