Обявиха плана за саниране на еднофамилните къщи в България
Над половината семейства в България живеят в къщи, които незабавно би трябвало да бъдат актуализирани. Това са изводите на отчет на Екологично съдружие „ За Земята “, озаглавен „ Обновяване на пауза. Еднофамилните къщи в България – от провокации към благоприятни условия “, написа Парите ни.
Анализът акцентира, че България изостава съществено от европейските трендове, съгласно които еднофамилните домове са предпочитан сегмент в напъните за енергийна успеваемост и обществена правдивост. В противоположен случай България ще пропусне опцията да усъвършенства изискванията на живот за стотици хиляди семейства и няма да реализира нито енергийните, нито обществените си цели. Във всички изявленията общата констатация е сходна: еднофамилните къщи в страната са най-вече остарели, енергийно неефективни и без задоволителна документи.
Повечето от тези здания са издигнати преди 1990 година, а немалка част даже преди 1970 година, и преобладаващо попадат в енергийни класове сред D и F. Използваните материали - главно тухла и солидни стени обезпечават относителна градивна резистентност, само че в множеството случаи липсва топлоизолация, инсталациите са остарели, а постройките нямат механически паспорти.
В централните елементи на столицата еднофамилните домове са по-скоро изключение – постоянно със статут на културни полезности, което лимитира опциите за намеси и изисква специфичен метод при тяхното възобновяване. В периферните и селски региони те преобладават – от 60% до над 90% от жилищния фонд, съгласно оценки на участниците.
Ползи от обновяването
Общините виждат изгодите от обновяването освен през призмата на енергийните спестявания, а и като обществена и икономическа опция:
● На равнище домакинство: по-ниски сметки, по-висок комфорт, по-здравословна и постоянна вътрешна среда. Много хора през днешния ден отопляват единствено част от жилището си, след възобновяване биха могли да употребяват цялостния му капацитет;
● На равнище община: активиране на локалния бизнес, нови работни места и възстановяване на образния и архитектурния образ на обитаемоте места;
● На национално равнище: спомагане за постигането на климатичните политики, понижени излъчвания, по-ефективно потребление на ресурсите и понижаване на чувството за „ енергийна неправда “ сред живеещите в блокове и в къщи.
Препоръки към бъдеща стратегия за еднофамилни къщи
Диференцирано съфинансиране, учредено на обществен, енергиен и веществен статус - не под формата на 100% грант, а посредством съчетание на безплатна помощ, кредитиране, гаранции и модели вид „ заплащане от спестявания “
Нивата на съфинансиране следва да се дефинират съгласно:
● Социалното и имущественото положение - по-нисък личен дял за уязвими групи, с отчитане на възраст, приход и други обществени фактори
● Дълбочината на обновяването - по-висок % на съфинансиране при осъществяване на повсеместен пакет ограничения
● Регионалните разлики – по-нисък предел на съфинансиране за по-слабо развити райони
Дългосрочност и предвидимост - програмата да не е на правилото „ тръгни-спри “, а с явен дълголетен небосвод, постоянни правила и целогодишен проект за кандидатстване;
Какво следва при санирането на здания
Критерии за допустимост:
● Законност и организационен статут - финансиране единствено за здания, които са законни или търпими по ЗУТ4
● Постоянно обитаване - изключване на сезонни вили и необитаеми къщи, като приоритет и по-добри условия се дават на съществени жилища● Енергийно положение и капацитет за спестявания - условие за енергиен одит и действителни данни за резултата
● Социален и демографски аршин - възраст, приход, накърнимост.
● Локация и публичен резултат - приоритет за централни, туристически и културни зони с забележим градоустройствен резултат
● Амбиция на резултата - бонус точки за целен клас B или A, или за „ постройка с близо до нулево ползване “
Общата рекомендация е една бъдеща стратегия за еднофамилни здания да се стреми към надълбоко сградно възобновяване, само че да разрешава и метода „ малко по малко “.
Бариери
Въпреки високия капацитет и ясните изгоди, представителите на неправителствените и експертни организации обрисуват комплекс от взаимосвързани бариери, които попречват всеобщото възобновяване на еднофамилните жилища. Тези спънки са както финансови и административни, по този начин и обществени и културни.
● Финансови
Най-често посочената преграда е неналичието на налични финансови механизми. За огромна част от притежателите обновяването остава непостижимо без безплатна поддръжка или нисколихвено кредитиране.
„ В селата останаха най-вече възрастни хора с ниски приходи. Те нямат финансова опция да създадат изолираност или да сменят прозорци, даже и да желаят. “
Част от специалистите означават, че досегашните стратегии постоянно изключват еднофамилните здания, тъй като тяхната поддръжка е по-скъпа и по-трудна за администриране: „ При една триетажна къща, населявана от едно семейство, нужният запас е голям, само че стратегиите не го плануват. Така те просто остават отвън обсега. “
istock
● Административни и механически спънки
Друг сериозен проблем е сложността на процедурите и неналичието на административен потенциал на локално равнище. В дребните обитаеми места постоянно няма задоволително експерти, които да приготвят документи, обследвания и планове.
„ Кметовете на дребни села са на половин работен ден. Те не могат да движат процеси по енергийно възобновяване, даже и да желаят. “
Непълната или изчезнала строителна документи е спомагателна спънка – огромна част от къщите са построени без план или със изгубени бумаги, което ги прави неприемливи за финансиране.
● Социални и поведенчески
Неправителствени организации секторът акцентира, че с изключение на финансовите, психическите и осведомителните бариери са също толкоз значими. Много притежатели не имат вяра, че инвестицията си заслужава, или са разочаровани от неприятно изпълнени предходни поправки.
