Бизнесът с антикризисно искане държавата да плаща част от заплатите
Над половината членове на Българската стопанска камара считат, че страната би трябвало да резервира и в идващите две години нулевата ставка върху налог " облага ", да продължи да компенсира предприятията поради високата борсова цена на електрическата енергия, както и да обезпечи част от заплатите на служащите и да даде безплатна финансова помощ под формата на ликвидна поддръжка. Това съобщи зам.-председателят на Българската стопанска камара (БСК) Мария Минчева в понеделник при представянето на анкета с упованията на бизнеса през 2022 година и равносметката за изтичащата 2021 година
Предложенията от работодателските организации в поддръжка на бизнеса ще бъдат изпратени с писмо до новия кабинет и до парламентарните групи, посочи ръководителят на БСК Добри Митрев.
В годишното изследване, извършено от 8 ноември до 8 декември са взели участие над 800 предприятия.
Според множеството от тях би трябвало да се преструктурира енергийната система и микса на мощности, с цел да се смъкна цената на електрическата енергия. Над една четвърт от интервюираните компании – най-вече едри и междинни, желаят да има механизъм за подписване на дълготрайни контракти за доставка на ток. Една втора от участниците в изследването оферират въглищните мощности да бъдат заместени от нуклеарни – предлага се както дотъкмяване на АЕЦ " Белене ", по този начин и нови блокове в АЕЦ " Козлодуй ".
Сред другите хрумвания за възстановяване обстановката с високите цени на тока са ускореното въвеждане на слънчеви и вятърни централи, на новаторски технологии като водорода и електрическите автомобили, създаването на хидропроекти по Дунав. Близо 300 от интервюираните предприятия считат, че би трябвало да има микс от всички тези ограничения.
58 на 100 от интервюираните упорстват страната да поеме част от заплатите на чиновниците им. Предлагат да се резервира нулевата ставка на налог облага за идващите две години, с цел да се употребява като оборотен капитал или за нови вложения, както и безплатна финансова помощ под формата на ликвидна поддръжка, разяснява Мария Минчева.
Заключението на камарата са, че общото чувство у бизнеса е за непълнота и тромавост на ограниченията за поддръжка. Под половината компании са се възползвали от част от антикризисните ограничения и то най-много от тези за поддръжка на заетостта. Реални ограничения за поддръжка на фирмената ликвидност липсват или не са задоволително атрактивни и познати, установи БСК.
За 56 на 100 от интервюираните въвеждането на зелените документи се е отразило отрицателно върху активността им, сподели още Минчева.
Covid рецесията продължава да тормози предприятията и се чака да сътвори дефицит на оборотни средства у съвсем 80% от предприятията, сочат анализите на БСК. Това, в композиция със съществуващите от години проблеми с бюрокрацията, регулаторната и административна тежест, нестабилната нормативна среда, корупцията и неефективното правосъдие, води до тежка преса върху всяко бизнес начинание, показват от камарата.
В изискванията на неразбираеми вероятности, главно свързани с развиването на здравната рецесия и съпътстващите я спирания във веригите на доставките, дефицита на първични материали и енергийни запаси, бизнесът резервира висока степен на скептицизъм, по тази причина упованията и проектите му за бъдещето са прекомерно внимателни, подчинени на прагматизма, отбелязва още БСК.
Според интервюираните 2020 година е била най-наситената с бизнес негативизъм година в последното десетилетие – и като оценка на настоящото положение, и като визия за бъдещето. Година по-късно е налице нерешителен опит за оттласкване от дъното. Тази година скептицизмът е най-сериозно изразен по повод упованията за фрапантен растеж на цените на енергийните запаси и суровините, инфлацията – както в народен, по този начин и в международен мащаб, обясниха от БСК.
Бизнесът е обезпокоен и от политическите турбуленции у нас, които водят след себе си неустойчивост и неизясненост, неспособност за прогнозируемост и обмисляне.
Предложенията от работодателските организации в поддръжка на бизнеса ще бъдат изпратени с писмо до новия кабинет и до парламентарните групи, посочи ръководителят на БСК Добри Митрев.
В годишното изследване, извършено от 8 ноември до 8 декември са взели участие над 800 предприятия.
Според множеството от тях би трябвало да се преструктурира енергийната система и микса на мощности, с цел да се смъкна цената на електрическата енергия. Над една четвърт от интервюираните компании – най-вече едри и междинни, желаят да има механизъм за подписване на дълготрайни контракти за доставка на ток. Една втора от участниците в изследването оферират въглищните мощности да бъдат заместени от нуклеарни – предлага се както дотъкмяване на АЕЦ " Белене ", по този начин и нови блокове в АЕЦ " Козлодуй ".
Сред другите хрумвания за възстановяване обстановката с високите цени на тока са ускореното въвеждане на слънчеви и вятърни централи, на новаторски технологии като водорода и електрическите автомобили, създаването на хидропроекти по Дунав. Близо 300 от интервюираните предприятия считат, че би трябвало да има микс от всички тези ограничения.
58 на 100 от интервюираните упорстват страната да поеме част от заплатите на чиновниците им. Предлагат да се резервира нулевата ставка на налог облага за идващите две години, с цел да се употребява като оборотен капитал или за нови вложения, както и безплатна финансова помощ под формата на ликвидна поддръжка, разяснява Мария Минчева.
Заключението на камарата са, че общото чувство у бизнеса е за непълнота и тромавост на ограниченията за поддръжка. Под половината компании са се възползвали от част от антикризисните ограничения и то най-много от тези за поддръжка на заетостта. Реални ограничения за поддръжка на фирмената ликвидност липсват или не са задоволително атрактивни и познати, установи БСК.
За 56 на 100 от интервюираните въвеждането на зелените документи се е отразило отрицателно върху активността им, сподели още Минчева.
Covid рецесията продължава да тормози предприятията и се чака да сътвори дефицит на оборотни средства у съвсем 80% от предприятията, сочат анализите на БСК. Това, в композиция със съществуващите от години проблеми с бюрокрацията, регулаторната и административна тежест, нестабилната нормативна среда, корупцията и неефективното правосъдие, води до тежка преса върху всяко бизнес начинание, показват от камарата.
В изискванията на неразбираеми вероятности, главно свързани с развиването на здравната рецесия и съпътстващите я спирания във веригите на доставките, дефицита на първични материали и енергийни запаси, бизнесът резервира висока степен на скептицизъм, по тази причина упованията и проектите му за бъдещето са прекомерно внимателни, подчинени на прагматизма, отбелязва още БСК.
Според интервюираните 2020 година е била най-наситената с бизнес негативизъм година в последното десетилетие – и като оценка на настоящото положение, и като визия за бъдещето. Година по-късно е налице нерешителен опит за оттласкване от дъното. Тази година скептицизмът е най-сериозно изразен по повод упованията за фрапантен растеж на цените на енергийните запаси и суровините, инфлацията – както в народен, по този начин и в международен мащаб, обясниха от БСК.
Бизнесът е обезпокоен и от политическите турбуленции у нас, които водят след себе си неустойчивост и неизясненост, неспособност за прогнозируемост и обмисляне.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ