Над половината българи смятат, че 111-ото ни място по свобода на медиите е заслужено
Над половината българи (56%) са на мнение, че 111-ото място на България в класацията на „ Репортери без граници “ за независимост на медиите е справедливо. Едва 18% са на противоположната позиция.
Това демонстрират данните от национално представително изследване на "Тренд ", осъществено сред 2 и 10 ноември, измежду 1001 пълнолетни българи. Изготвянето на въпросника е от фондация "Конрад Аденауер "- Медийна стратегия за Югоизточна Европа и от социологическата организация.
"Високият дял на тези, които считат, че тази позиция е оправдана издава ниското доверие на българите в медиите като цяло ", означават от "Тренд ".
Общото съмнение проличава и от въпроса: "Как събитията през тази година трансформираха доверието в журналистическата работа? " На него 28% дават отговор, че е намаляло, а единствено 8 на 100, че в обстановката на коронавирусна пандемия доверието им в медиите се е повишило, а оценката на болшинството от интервюираните не е претърпяла смяна.
"В една народна власт жителите би трябвало да могат да се доверят на медиите. Това допуска, че в обществото има консенсус за значимостта на самостоятелната качествена публицистика, както и за нейното поощряване. Затова всички публични групи в България, имащи отношение по тематиката, изключително политиците, би трябвало да работят за независимост на медиите и по-добри условия на труд за публицистите ", разяснява във връзка данните Хендрик Зитих, началник на Медийната стратегия за Югоизточна Европа на Фондация "Конрад Аденауер ".
Основна част от участниците в проучването означават, че се осведомят основно от частните телевизионни канали. Като 61% дават отговор, че научават новините за здравната рецесия точно от тях. Сходни са данните и когато става въпрос за настояща информация по политически събития - 46 на 100 от хората получават информация от Българска национална телевизия. Следват обществените мрежи (37%) и новинарските интернет портали (31%). Радиостанциите играят по-малка роля като източник на информация.
По-възрастните фенове се осведомят от публичната телевизия, което значително се дължи на табиет измежду тази група от хора. По-младите пък гледат повече частните малките екрани. Това държание отразява също по този начин равнищата на доверие в медиите.
Едва 10 на 100 споделят, че черпят информация - по принцип и съответно тази година по здравни тематики - от вестниците и списанията.
Най-голямо доверие интервюираните заявяват в частните телевизионни канали (54%).
Това демонстрират данните от национално представително изследване на "Тренд ", осъществено сред 2 и 10 ноември, измежду 1001 пълнолетни българи. Изготвянето на въпросника е от фондация "Конрад Аденауер "- Медийна стратегия за Югоизточна Европа и от социологическата организация.
"Високият дял на тези, които считат, че тази позиция е оправдана издава ниското доверие на българите в медиите като цяло ", означават от "Тренд ".
Общото съмнение проличава и от въпроса: "Как събитията през тази година трансформираха доверието в журналистическата работа? " На него 28% дават отговор, че е намаляло, а единствено 8 на 100, че в обстановката на коронавирусна пандемия доверието им в медиите се е повишило, а оценката на болшинството от интервюираните не е претърпяла смяна.
"В една народна власт жителите би трябвало да могат да се доверят на медиите. Това допуска, че в обществото има консенсус за значимостта на самостоятелната качествена публицистика, както и за нейното поощряване. Затова всички публични групи в България, имащи отношение по тематиката, изключително политиците, би трябвало да работят за независимост на медиите и по-добри условия на труд за публицистите ", разяснява във връзка данните Хендрик Зитих, началник на Медийната стратегия за Югоизточна Европа на Фондация "Конрад Аденауер ".
Основна част от участниците в проучването означават, че се осведомят основно от частните телевизионни канали. Като 61% дават отговор, че научават новините за здравната рецесия точно от тях. Сходни са данните и когато става въпрос за настояща информация по политически събития - 46 на 100 от хората получават информация от Българска национална телевизия. Следват обществените мрежи (37%) и новинарските интернет портали (31%). Радиостанциите играят по-малка роля като източник на информация.
По-възрастните фенове се осведомят от публичната телевизия, което значително се дължи на табиет измежду тази група от хора. По-младите пък гледат повече частните малките екрани. Това държание отразява също по този начин равнищата на доверие в медиите.
Едва 10 на 100 споделят, че черпят информация - по принцип и съответно тази година по здравни тематики - от вестниците и списанията.
Най-голямо доверие интервюираните заявяват в частните телевизионни канали (54%).
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ