Изборите за последните две години = 520 милиона лева. Кое е най-голямото перо?
Над половин милиард лв. са коствали провелите се избори за последните две години у нас. В страната се организираха пет парламентарни избора и едни за президент и вицепрезидент. Резултатите за партиите от последните предварителни избори са ясни, а новият парламент стартира с провал своята работа. Колко ще е дълъг неговият живот следва да разберем, само че като се тегли чертата излиза наяве какъв брой са коствали на хазната проведените от 2021 година насам избори.
Стойността на изборите е сумата от сбора на разноските от държавния бюджет за подготовката и провеждането им. В нея са включени и прехвърлянията за закупуване и поддръжка на устройствата за машинно гласоподаване. Също по този начин и обезпечаването на видеонаблюдение за изборите от 2-и април, 2023 година
Дейностите в изборния развой, които се финансират с държавни средства, са свързани с подготовката и отпечатването на изборните списъци; закупуването и изработването на нужните изборни бумаги и материали; отпечатването на бюлетините; логистичното обезпечаване на регионалните и общинските администрации и на администрацията на Министерския съвет; възнагражденията на членовете на районните и секционните изборни комисии; компютърната обработка на данните от гласуването и
издаването на бюлетин с резултатите от изборите;
провеждането на разяснителна акция за правата и отговорностите на жителите и метода на гласоподаване.
За да установим цената на разноските за осъществяване на избори, направихме информация с план-сметките за разноските по подготовката и произвеждането на избори; решенията на Централната изборна комисия, Агенцията по публични поръчки, постановления и решения на Министерски съвет и други Сумите включват в себе си единствено разноските на българската страна, оповестени и декларирани по съответния ред.
Колко платихме за изборите?
От прегледаните документи излиза наяве, че през последните 2 години страната е отделила средства от държавния бюджет за подготовка и осъществяване на избори в размер на съвсем 520 милиона лв., демонстрират сметките на. В този половин милиард са включени и разноските, планувани за закупуване и поддръжка на устройствата за машинно гласоподаване, както и за обезпечаването на видеонаблюдение за изборите от 2-и април, 2023 година
Данните демонстрират, че най-скъпи са били изборите 2 в 1 от ноември, 2021 година, които са коствали на бюджета общо 149,6 млн. лева Следват ги изборите от април същата година, за които са разходвани 108,8 млн. лева
Машините и разноските за тях
От изборите през април, 2021 година машинните устройства бяха въведени във всички секции в страната с над 300 гласоподаватели. На последвалите избори с машинни устройства се гласуваше и в десетки секции в чужбина.
Първоначалното закупуване на 9 600 броя устройства за машинно гласоподаване беше на обща стойност 43,2 млн. лева В следствие
от държавния бюджет бяха заделяни средства
за поддръжка, предпазване,транспорт и логистика на машините, за “подготовка, модифициране и параметризиране на софтуера ”, за демоверсии, за окомплектоване на машините и тяхното техническо обслужване при зародили проблеми (в това число и в изборния ден) и прочие
Машинни устройства бяха закупени в допълнение за изборите през юли, 2021 година и за тези през ноември, 2021 година Разходи, свързани с машинните устройства бяха планувани и за поддържане и зареждане на акумулаторните акумулатори на машините за гласоподаване.
Така общата сума за обезпечаването на машинното гласоподаване в тези две години възлиза на 96,8 млн.лв. или към 20% от всички разноски за избори в интервала. Тази инвестиция в огромна степен беше обезсмислена, откакто с последните промени в Изборния кодекс се върна така наречен смесено гласоподаване и се вкара ръчно броене на резултатите от машинното гласоподаване.
Разходите за изборната администрация
Най-голямото перо в разноските за избори за 2021 година – 2023 година са средствата за хонорари на членовете на районните и секционните изборни комисии – общо 149,1 млн. лева Общият брой на изборната администрация на това равнище варира към 80-90 хиляди души. Следва да споменем, че някои от изборите се организираха в изключителна епидемиологична конюнктура поради Ковид-19 и в
заплащането на членовете бе включена така наречен “ковид добавка ”.
С последните промени на Изборния кодекс преди изборите от април, 2023 година пък бе планувано нарастване в заплащането на членовете на секционните комисии. Сумите, които бяха планувани не могат да са “по-малко от ¼ от минималната работна заплата ”.
За подготовка на членовете на секционните изборни комисии в последните две години са отделяни сред 300 и 550 хиляди лв.. В каква степен образованията са ефикасни е спомагателен въпрос, още повече имайки поради многочислените неточности в изборните протоколи, изключително на последните парламентарни избори.
Може ли да се понижат разноските?
На изборите от 2-и април, 2023 година в 1 157 секции изборните описи са включвали до 100 гласоподаватели. В тези секции според наредбите на Изборния кодекс комисиите са имали сред 5 и 7 членове. Намаляването им би довело и до по-ниски разноски в план-сметките за изборите. Следва да се замислим освен за намаляването на разноските, само че и за по-ефективното потребление на средствата, които страната отделя за избори. В тази тенденция, би следвало да се намерения за законодателни промени, с които да се върне потреблението на протоколите от машинното гласоподаване. Такава мярка би оптимизирала към този момент направените разноски по закупуването на машинните устройства, а и би улеснила работата на секционните комисии. В допълнение, е редно да отбележим, че на всички избори от последните две години е имало по
над 5 млн. поръчани, само че неизползвани хартиени бюлетини.
За тяхното печатане страната е харчила приблизително по 1.5 млн. лева на извършени избори.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Стойността на изборите е сумата от сбора на разноските от държавния бюджет за подготовката и провеждането им. В нея са включени и прехвърлянията за закупуване и поддръжка на устройствата за машинно гласоподаване. Също по този начин и обезпечаването на видеонаблюдение за изборите от 2-и април, 2023 година
Дейностите в изборния развой, които се финансират с държавни средства, са свързани с подготовката и отпечатването на изборните списъци; закупуването и изработването на нужните изборни бумаги и материали; отпечатването на бюлетините; логистичното обезпечаване на регионалните и общинските администрации и на администрацията на Министерския съвет; възнагражденията на членовете на районните и секционните изборни комисии; компютърната обработка на данните от гласуването и
издаването на бюлетин с резултатите от изборите;
провеждането на разяснителна акция за правата и отговорностите на жителите и метода на гласоподаване.
За да установим цената на разноските за осъществяване на избори, направихме информация с план-сметките за разноските по подготовката и произвеждането на избори; решенията на Централната изборна комисия, Агенцията по публични поръчки, постановления и решения на Министерски съвет и други Сумите включват в себе си единствено разноските на българската страна, оповестени и декларирани по съответния ред.
Колко платихме за изборите?
От прегледаните документи излиза наяве, че през последните 2 години страната е отделила средства от държавния бюджет за подготовка и осъществяване на избори в размер на съвсем 520 милиона лв., демонстрират сметките на. В този половин милиард са включени и разноските, планувани за закупуване и поддръжка на устройствата за машинно гласоподаване, както и за обезпечаването на видеонаблюдение за изборите от 2-и април, 2023 година
Данните демонстрират, че най-скъпи са били изборите 2 в 1 от ноември, 2021 година, които са коствали на бюджета общо 149,6 млн. лева Следват ги изборите от април същата година, за които са разходвани 108,8 млн. лева
Машините и разноските за тях
От изборите през април, 2021 година машинните устройства бяха въведени във всички секции в страната с над 300 гласоподаватели. На последвалите избори с машинни устройства се гласуваше и в десетки секции в чужбина.
Първоначалното закупуване на 9 600 броя устройства за машинно гласоподаване беше на обща стойност 43,2 млн. лева В следствие
от държавния бюджет бяха заделяни средства
за поддръжка, предпазване,транспорт и логистика на машините, за “подготовка, модифициране и параметризиране на софтуера ”, за демоверсии, за окомплектоване на машините и тяхното техническо обслужване при зародили проблеми (в това число и в изборния ден) и прочие
Машинни устройства бяха закупени в допълнение за изборите през юли, 2021 година и за тези през ноември, 2021 година Разходи, свързани с машинните устройства бяха планувани и за поддържане и зареждане на акумулаторните акумулатори на машините за гласоподаване.
Така общата сума за обезпечаването на машинното гласоподаване в тези две години възлиза на 96,8 млн.лв. или към 20% от всички разноски за избори в интервала. Тази инвестиция в огромна степен беше обезсмислена, откакто с последните промени в Изборния кодекс се върна така наречен смесено гласоподаване и се вкара ръчно броене на резултатите от машинното гласоподаване.
Разходите за изборната администрация
Най-голямото перо в разноските за избори за 2021 година – 2023 година са средствата за хонорари на членовете на районните и секционните изборни комисии – общо 149,1 млн. лева Общият брой на изборната администрация на това равнище варира към 80-90 хиляди души. Следва да споменем, че някои от изборите се организираха в изключителна епидемиологична конюнктура поради Ковид-19 и в
заплащането на членовете бе включена така наречен “ковид добавка ”.
С последните промени на Изборния кодекс преди изборите от април, 2023 година пък бе планувано нарастване в заплащането на членовете на секционните комисии. Сумите, които бяха планувани не могат да са “по-малко от ¼ от минималната работна заплата ”.
За подготовка на членовете на секционните изборни комисии в последните две години са отделяни сред 300 и 550 хиляди лв.. В каква степен образованията са ефикасни е спомагателен въпрос, още повече имайки поради многочислените неточности в изборните протоколи, изключително на последните парламентарни избори.
Може ли да се понижат разноските?
На изборите от 2-и април, 2023 година в 1 157 секции изборните описи са включвали до 100 гласоподаватели. В тези секции според наредбите на Изборния кодекс комисиите са имали сред 5 и 7 членове. Намаляването им би довело и до по-ниски разноски в план-сметките за изборите. Следва да се замислим освен за намаляването на разноските, само че и за по-ефективното потребление на средствата, които страната отделя за избори. В тази тенденция, би следвало да се намерения за законодателни промени, с които да се върне потреблението на протоколите от машинното гласоподаване. Такава мярка би оптимизирала към този момент направените разноски по закупуването на машинните устройства, а и би улеснила работата на секционните комисии. В допълнение, е редно да отбележим, че на всички избори от последните две години е имало по
над 5 млн. поръчани, само че неизползвани хартиени бюлетини.
За тяхното печатане страната е харчила приблизително по 1.5 млн. лева на извършени избори.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ