Над ГП Е-79 в Кресненското дефиле тъне в забвение една

Над ГП Е-79 в Кресненското дефиле тъне в забвение една плоча, сложена от първите, прокарали път през дефилето, надписът и е сладкодумен: „ Труд за България ”, съобщи кореспондентът на БГНЕС за района.

Плочата - самобитна „ визитка ” на първите строители на пътя, се намира на към 200 метра преди Кресненските ханчета, там, където остарялото трасе на пътя, прокаран преди повече от 80 години, опира в голяма и гладка скална плоча. Мястото е недостъпно, на плочата във боен жанр има доста съкращения. На нея се е увековечил и някакъв банскалия, озовал се там неизвестно по какъв начин.

„ Визитката ” е сложена от трудоваците от Кюстендилското трудово бюро, правоприемник на едноименната „ тайфа ”.

Трудоваците прокарват жп линията и първия път през Кресненския пролом. До основаването на трудовата тегоба, пътят минавал над дефилето, следвайки трасето на античния римски път.

На плочата е обозначен номерът на дружината, изписана е и годината -1933. Плочата е издълбана върху гладка стена, размерите й са метър на 50 см.

„ Строителни войски са държавна строителна организация, основана през 1920 година като Трудова тегоба (ТП) и просъществувала в изискванията на три разнообразни публични политико-икономически действителности до 2000 година, когато със закон е преобразувана в Държавно дружество „ Строителство и възобновяване “. Осемдесетгодишното битие и цялостната активност основават задоволително предпоставки да се направи справедлива оценка на мястото и ролята им в публичното и икономическото развиване на страната ”, сочи информация в Държавния военно-исторически списък.

През 1919 година на ХІХ Обикновено национално заседание законът е признат и влиза в действие от 14 юни 1920 година В главните му положения заляга правилото на наложителен, повсеместен, еднакъв, краткотраен, общественополезен труд от всички жители, които са длъжни в границите на избрана възраст персонално да го положат в интерес на страната.

Законът дефинира и областите на националното стопанство, в които ще бъдат ориентирани напъните на трудовата тегоба: строителство на пътища, жп линии, канали, водопроводи и баражи, обмисляне на градове и села, корекции на реки и подсилване на техните крайбрежия, пресушаване на блата, строителство на телеграфни и телефонни линии, извличане на строителни материали, залесяване, основаване на образцови държавни и общински стопанства.

При основаването на Трудовата тегоба страната е разграничена на 6 производителни области с 12 трудови задруги: Първата от тях е Софийска производителна област със Софийска и Кюстендилска трудови задруги, надлежно за Кюстендилски и Петрички окръзи.

Районирането на трудовите задруги се трансформира през идващите години, на мястото на първите шест се основават 11 окръжни трудови бюра с 15 задруги. Районът на деяние на софийската и кюстендилската остават същите.

Кюстендилското окръжно трудово бюро е образувано и стартира да действа от 17 юни 1921 година В състава му влизат Кюстендилска трудова задруга със седалище в Кюстендил и Петричка трудова задруга със седалище в Радомир. От 1935 година до 1956 година наименованието на фондообразувателя се трансформира на: 7 пехотна работна тайфа /1935 година /, 7-ма трудова тайфа /1937 г./ 7-ми трудов полк /1946 година /, 7-ма трудова строителна област /1946 г./, и т. н.

Военновременно формирование на 7-ма трудова тайфа през работен сезон 1942 година е мобилизирана от 15 май и демобилизирана на 23 ноември. През годината дружината прави главен ремонт и уголемение на съществуващото шосе с. Крупник – Демир Хисар, в сектора до с. Кулата. През работен сезон 1943 година е мобилизирана от 1 април и демобилизирана на 1 декември. Работи по жп линията с. Крупник – Демир Хисар/Днес гръцкият град Сидорокастро-б.р./, поставя релси в секторите Демир Хисар – Солун и Демир Хисар – Симитли, сочи справката във военния списък.

След „ националната победа ” на 9.9. 1944 година, в трудовите войски стартират да служат „ неблагонадеждните ”, за които няма място в българската войска и основаните Гранични войски.

През 1959 година трасето на сегашния Е-79 слиза по-ниско от остарелия макадамен път, поставя се и асфалт. Сегашното трасе се оформя някъде към 1978 година, когато се пробиват и двата тунела. Дотогава пътят следва завоите на река Струма. Старото и първо трасе на пътя към момента проличава тук-там, най-добре то е непокътнато над „ Кривия тунел ”, след към 800 метра то опира в непроходимия скален отвес, където е сложена и самата плоча.

Върху кривия тунел личат триъгълните бетонни трудности против танкове, отвъд река Струма и върху самия тунел към момента съществуват картечните гнезда за защита на дефилето.

Над тунела има още една плоча с надпис на български и френски: „ Кресненско дефиле ”.

До 1980 година над дефилето и на две места до самия път бяха прокопани тунели, в които бе заложен гърмеж за затварянето му при навлизане на непознати войски. Високо над дефилето бяха минирани и огромните скали, отново със същата цел.

Сега Агенция „ Пътна инфраструктура ” се изправя пред предизвикването да прокара трето трасе през дефилето или ЛОТ 3.2. на Автомагистрала „ Струма ”. /БГНЕС