Как Панама стана топ инвеститор в България
Над един милиард евро са вложили в България компании, регистрирани в Панама. Това става видно от статистическата база данни на Българската национална банка. Но въпреки че в таблиците за директните задгранични вложения големите парични потоци от Панама са отразени, Българска народна банка е пропуснала да подчертае това в периодическите си прессъобщения, написа Димитър Събев в Bodil.bg
Според последните данни от края на 2016 година, Панама е осъществила в България директни задгранични вложения на стойност 1,007 милиарда евро. Тази сума се равнява на 2,5 % от всички директни задгранични вложения у нас. За съпоставяне, това е повече от вложенията, осъществени у нас от компании, регистрирани в Съединени американски щати (1,005 милиарда евро). Повече е и от вложенията на Турция и Румъния, взети дружно.
Големите европейски банки крият 25% от облагите си в данъчни убежища
Сочите Панама като "данъчен парадайс " - от там ще ви санкционират
Публикуват в интернет документите от Панамалийк
През април 2016 година на бял свят излязоха така наречен „ Документи от Панама”. Огромен масив от вътрешни документи на панамската компания „ Мосак Фонсека “ попадна в ръцете на публицисти. Те потвърдиха страховете, че огромната политика и светът на сенчестите финанси са се преплели в плътна симбиоза.
Уличеният в владение на офшорни сметки министър председател на Исландия подаде оставка. Близки на съветския президент Владимир Путин, бащата на някогашния министър председател на Англия Дейвид Камерън, президентът на Аржентина Маурисио Макри са единствено някои от разкритите политици, обслужвани от адвокатската фирма „ Мосак Фонсека “ – която е единствено един от световните офшорни брокери.
България също имаше своите „ Панамски следи”. Но всяко знамение за три дни: след първичния скандал, се постановиха про-бизнес мненията, че офшорните зони не са незаконни, нито аморални. Те били: „ едно от средствата на бизнеса да се защищити от неприятната страна, която желае да събира данъци”.
Междувременно политиците в България обезсилиха признатия през 2013 година закон, пречещ на офшорните компании да се намесват в чувствителни за обществото сфери. Те анулираха остарелия лист на офшорните зони по Закона за корпоративното подоходно облагане от 2000 година Сега, съгласно българското законодателство, офшорни зони и офшорни компании към този момент действително няма.
На този декор не е изненада, че офшорните вложения в България нарастват. Според данните на Българска народна банка, към края на 2016 година в България има кръгло 40 милиарда евро директни задгранични вложения. От тях най-малко 2.817 милиарда евро са офшорни - вложени от 16 юрисдикции с „ преференциални данъчни режими “. Сред тях са Британските Вирджински острови, Панама, Белиз, Сейшелските острови, Лихтенщайн и някои други тропически острови.
Офшорните зони имат извънредно спорна роля. От една страна, те са място, където се укриват незаконни пари от опиати и проституция, както и активите на корумпирани политици. Според експертна оценка сред 1980 година и 2010 година от България са изнесени в офшорни зони към 30 милиарда $. Голяма част от тях са пари, взети от функционери на някогашната комунистическа партия.
В офшорни зони крият парите си и огромни мултинационални компании, които търсят „ данъчна оптимизация “, т.е. най-малък изискуем налог. В някои случаи това са компании на развити страни, които не желаят да заплащат високия налог в родината си, най-често Съединени американски щати. Корпорации употребяват офшорни зони и за „ неоколониално ограбване”. Т.е. черпят от естествените благосъстояния на разрастващите се страни, без да връщат съвсем нищо под формата на данъчни доходи.
От друга страна има и случаи, в които офшорни зони се употребяват за опазване на анонимност: като част от бизнес тактика, или за предотвратяване от корумпирани враждебни държавни органи.
Специално за България обаче, офшорните финансови потоци най-често са свързани с спорни планове, политическа корупция или със старите тоталитарни барони.
Оказва се, че 5,5 милиарда лева, или над 7% от всички директни задгранични вложения в България са офшорни. Но това не е всичко, има и „ неофициални офшорни зони “, т.е. страни, които по мълчешком интернационално единодушие пазят анонимността на притежателите на капиталите и дават опция за „ данъчни оптимизации “. Такива в Европа са Кипър, Малта, Люксембург и частично Швейцария.
От изредените страни в България са осъществени общо 5,3 милиарда евро вложения. Това се равнява на 13,2% от всички. Така общо „ неофициалните “ и „ общоприетите “ офшорни зони са осъществили 20,3 % от всички вложения у нас, в размер над 8 милиарда евро.
И това не е всичко, защото някои огромни индустриални страни дават благоприятни условия на непознати жители, които на процедура не се разграничават от офшорните. Такива в Европа са Австрия и Холандия. „ Оксфам” (Oxfam), световната организация за битка с бедността, назовава Холандия „ най-големия данъчен парадайс в Европейския съюз “ и пресмята, че от 33 вероятни нездравословни данъчни практики, Холандия ползва 17.
Австрия поради географската си непосредственост е изключително привлекателна за „ алените капитали “. Показателно е, че тя е в челните редици на Индекса за финансова секретност и се счита за по-важно данъчно леговище от Люксембург. Общо Австрия и Холандия са вложили в България 10,8 милиарда евро. За съпоставяне, вложенията на Германия у нас са 2,5 милиарда евро.
„ Лошите “ пари имат свойството да изместват „ положителните “, това е остарял и златен закон на финансите. Дали активизирането на офшорните вложения не дава пояснение за фрапантния спад на директните вложения в България? През 2016 година директните задгранични вложения са единствено 701 млн. евро, което е два пъти под междинната годишна стойност за последните пет години.
Така идваме до може би най-важния миг: Панама се трансформира в нарицателно за офшорна зона, само че българите до момента нямаха шанса да научат, че това в действителност е 13-тият по значимост вложител у нас.
В базата данни на Българска народна банка се вижда, че през първото тримесечие на 2015 година от Панама са навлезли у нас залпово 1,456 милиарда лева В идващите месеци вложители, регистрирани в Панама са вложили в допълнение 170 млн. лева
Чак през май 2015 година Българска народна банка оповестява, че Панама влага нещо у нас - дългови принадлежности в размер на 21,7 млн. евро.
Да, допустимо е да е станало „ нещо “: компанията вложител да е докладвала вложенията си по-късно. Може компания въпреки това, да вземем за пример Холандия, да е продала своите вложения на записана в Панама компания и те внезапно да са станали панамски…
Горчивият усет остава: когато светът се тресеше от абсурда на „ Документите от Панама “, една топла страна с изход на два океана таман се беше наредила тихомълком измежду най-големите ни вложители.
Според последните данни от края на 2016 година, Панама е осъществила в България директни задгранични вложения на стойност 1,007 милиарда евро. Тази сума се равнява на 2,5 % от всички директни задгранични вложения у нас. За съпоставяне, това е повече от вложенията, осъществени у нас от компании, регистрирани в Съединени американски щати (1,005 милиарда евро). Повече е и от вложенията на Турция и Румъния, взети дружно.
Големите европейски банки крият 25% от облагите си в данъчни убежища
Сочите Панама като "данъчен парадайс " - от там ще ви санкционират
Публикуват в интернет документите от Панамалийк
През април 2016 година на бял свят излязоха така наречен „ Документи от Панама”. Огромен масив от вътрешни документи на панамската компания „ Мосак Фонсека “ попадна в ръцете на публицисти. Те потвърдиха страховете, че огромната политика и светът на сенчестите финанси са се преплели в плътна симбиоза.
Уличеният в владение на офшорни сметки министър председател на Исландия подаде оставка. Близки на съветския президент Владимир Путин, бащата на някогашния министър председател на Англия Дейвид Камерън, президентът на Аржентина Маурисио Макри са единствено някои от разкритите политици, обслужвани от адвокатската фирма „ Мосак Фонсека “ – която е единствено един от световните офшорни брокери.
България също имаше своите „ Панамски следи”. Но всяко знамение за три дни: след първичния скандал, се постановиха про-бизнес мненията, че офшорните зони не са незаконни, нито аморални. Те били: „ едно от средствата на бизнеса да се защищити от неприятната страна, която желае да събира данъци”.
Междувременно политиците в България обезсилиха признатия през 2013 година закон, пречещ на офшорните компании да се намесват в чувствителни за обществото сфери. Те анулираха остарелия лист на офшорните зони по Закона за корпоративното подоходно облагане от 2000 година Сега, съгласно българското законодателство, офшорни зони и офшорни компании към този момент действително няма.
На този декор не е изненада, че офшорните вложения в България нарастват. Според данните на Българска народна банка, към края на 2016 година в България има кръгло 40 милиарда евро директни задгранични вложения. От тях най-малко 2.817 милиарда евро са офшорни - вложени от 16 юрисдикции с „ преференциални данъчни режими “. Сред тях са Британските Вирджински острови, Панама, Белиз, Сейшелските острови, Лихтенщайн и някои други тропически острови.
Офшорните зони имат извънредно спорна роля. От една страна, те са място, където се укриват незаконни пари от опиати и проституция, както и активите на корумпирани политици. Според експертна оценка сред 1980 година и 2010 година от България са изнесени в офшорни зони към 30 милиарда $. Голяма част от тях са пари, взети от функционери на някогашната комунистическа партия.
В офшорни зони крият парите си и огромни мултинационални компании, които търсят „ данъчна оптимизация “, т.е. най-малък изискуем налог. В някои случаи това са компании на развити страни, които не желаят да заплащат високия налог в родината си, най-често Съединени американски щати. Корпорации употребяват офшорни зони и за „ неоколониално ограбване”. Т.е. черпят от естествените благосъстояния на разрастващите се страни, без да връщат съвсем нищо под формата на данъчни доходи.
От друга страна има и случаи, в които офшорни зони се употребяват за опазване на анонимност: като част от бизнес тактика, или за предотвратяване от корумпирани враждебни държавни органи.
Специално за България обаче, офшорните финансови потоци най-често са свързани с спорни планове, политическа корупция или със старите тоталитарни барони.
Оказва се, че 5,5 милиарда лева, или над 7% от всички директни задгранични вложения в България са офшорни. Но това не е всичко, има и „ неофициални офшорни зони “, т.е. страни, които по мълчешком интернационално единодушие пазят анонимността на притежателите на капиталите и дават опция за „ данъчни оптимизации “. Такива в Европа са Кипър, Малта, Люксембург и частично Швейцария.
От изредените страни в България са осъществени общо 5,3 милиарда евро вложения. Това се равнява на 13,2% от всички. Така общо „ неофициалните “ и „ общоприетите “ офшорни зони са осъществили 20,3 % от всички вложения у нас, в размер над 8 милиарда евро.
И това не е всичко, защото някои огромни индустриални страни дават благоприятни условия на непознати жители, които на процедура не се разграничават от офшорните. Такива в Европа са Австрия и Холандия. „ Оксфам” (Oxfam), световната организация за битка с бедността, назовава Холандия „ най-големия данъчен парадайс в Европейския съюз “ и пресмята, че от 33 вероятни нездравословни данъчни практики, Холандия ползва 17.
Австрия поради географската си непосредственост е изключително привлекателна за „ алените капитали “. Показателно е, че тя е в челните редици на Индекса за финансова секретност и се счита за по-важно данъчно леговище от Люксембург. Общо Австрия и Холандия са вложили в България 10,8 милиарда евро. За съпоставяне, вложенията на Германия у нас са 2,5 милиарда евро.
„ Лошите “ пари имат свойството да изместват „ положителните “, това е остарял и златен закон на финансите. Дали активизирането на офшорните вложения не дава пояснение за фрапантния спад на директните вложения в България? През 2016 година директните задгранични вложения са единствено 701 млн. евро, което е два пъти под междинната годишна стойност за последните пет години.
Така идваме до може би най-важния миг: Панама се трансформира в нарицателно за офшорна зона, само че българите до момента нямаха шанса да научат, че това в действителност е 13-тият по значимост вложител у нас.
В базата данни на Българска народна банка се вижда, че през първото тримесечие на 2015 година от Панама са навлезли у нас залпово 1,456 милиарда лева В идващите месеци вложители, регистрирани в Панама са вложили в допълнение 170 млн. лева
Чак през май 2015 година Българска народна банка оповестява, че Панама влага нещо у нас - дългови принадлежности в размер на 21,7 млн. евро.
Да, допустимо е да е станало „ нещо “: компанията вложител да е докладвала вложенията си по-късно. Може компания въпреки това, да вземем за пример Холандия, да е продала своите вложения на записана в Панама компания и те внезапно да са станали панамски…
Горчивият усет остава: когато светът се тресеше от абсурда на „ Документите от Панама “, една топла страна с изход на два океана таман се беше наредила тихомълком измежду най-големите ни вложители.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ