Две трети от българите не искат да помагат на съюзник в НАТО при руска атака
Над две трети от българите отхвърлят военна интервенция на страната си в поддръжка на съдружник от НАТО при възможна офанзива от от Русия против него. Одобрението за алианса е спаднало под половината от участвалите в американско изследване в България за малко повече от десетилетие.
Сред групата интервюирани страни България е и тази с максимален дял на предпочитащи връзките с Русия пред тези със Съединените щати. Мнозинството българи също по този начин не имат вяра, че за поддържане на международния ред от време на време би трябвало да се води война.
Освен това над половината запитани в България, Унгария, Гърция и Турция се съгласяват, че на родината им принадлежат елементи от други страни. (Отсъствието на териториални искания или разногласия със съседите е едно от главните условия за допускане в алианса.)
Това са част от заключенията в изследване на " Пю рисърч център ", обхващащо 19 страни - 16 страни от НАТО (над половината), Швеция, Русия и Украйна. Изследването с 31 029 участници, осъществено сред 13 май и 12 август предходната година (1045 от тях в България, а водещ сътрудник е Gallup), сочи, че като цяло НАТО остава във форма и поддръжката за съюза е мощна. Медианният резултат за поддръжка на НАТО е 53%, едвам 27% са изразили отрицание.
Данните обаче демонстрират и съществени разлики в оценката сред членуващи страни, както и съществени разминавания в идеологически проект - десните възгледи допускат по-силна поддръжка за НАТО. Разломът сред " леви " и " десни " обаче варира в другите страни.
Евроатлантическа взаимност
От всички, включени в проучването страни в НАТО, никоя не дава резултат като българския на въпроса дали в случай че Русия влезе в сериозен спор със прилежаща страна, която е съдружник на НАТО, страната, от която е респондентът, би трябвало се притече на помощ, като употребява фундаменталния за груповата защита член 5 от Вашингтонския контракт.
Текстът на този член гласи, че " въоръжено нахлуване, подхванато против една или повече от тях в Европа или в Северна Америка, ще се преглежда като нахлуване против всички тях (страните по договора) ". Това значи, че " при положение на такова въоръжено нахлуване всяка от тях, упражнявайки правото си на самостоятелна или групова самозащита, прието в член 51 от Устава на Организацията на обединените народи, ще окаже помощ на нападнатата страна или страни по Договора, като неотложно предприеме самостоятелно и в съгласие с останалите страни по Договора такива дейности, каквито счита за нужни, в това число използването на въоръжена мощ, за възобновяване и поддържане на сигурността в Северноатлантическата зона. "
В България далите отговор с " да " на сюжета за притичване на помощ на съдружник са едвам 12 на 100. " Не " е отговорът на 69% от респондентите. Следващи по-най-голям дял дали отговор с " не " са Италия и Гърция - 66 и 63 на 100, при същите страни е минимален и делът на отвърналите с " да " (25 на сто). В случая на Италия спадът в отговора " да " е с 15 пункта от 2015 година насам.
Дял на далите отговор утвърдително (в зелено) и негативно (в синьо) на въпроса дали личната им войска би трябвало да се притече на помощ при нахлуване от Москва против натовска страна, прилежаща на Русия.
В 8 от 16-те страни (освен трите изброени това са Франция, Испания, Германия, Словакия и Турция) далите отговор " не " на евроатлантическата сотиладронст са над 50% от всички запитани. Мнозинството от респондентите считат, че отговорът е " да ", само в Холандия, Съединените щати, Канада, Англия и Литва.
Точно 50% е и медианният отговор " не ", при 38% " да ".
NATO publics more likely to believe U.S. would defend them from Russian attack than to say their own country shouldhttps://t.co/rlZERY7IC4pic.twitter.com/fbMpVjDsXH
- Pew Research Global (@pewglobal) February 10, 2020
Отговорите обаче се трансформират внезапно, в случай че въпросът е дали Съединени американски щати биха защитили съдружник в НАТО при нахлуване, осъществено от Русия. Тъкмо в Италия 75% дават отговор с " да ", 16 на 100 - с " не ". Голямо е съмнението само в Чехия, Унгария и Турция (където нито един отговор не е над 50%, а разликата сред " да " и " не " е под 10 пункта). Едва 29% е медианният отговор " не " в изследваните страни.
По този индикатор има възрастови разлики - младите респонденти в Испания, Франция, Словакия, Канада и Германия са дали отговор, че Съединени американски щати биха употребявали мощ в такава обстановка. В Испания да вземем за пример 84% от хората сред 18 и 29 година са показали този отговор, само че две трети от тези над 50 година са показали " не ".
България е водеща по негативни отговори по още един индикатор - 54% не се съгласяват с изказванието, че " от време на време е нужно да се употребява военна мощ, с цел да се поддържа редът в света ". Другата страна с безусловно болшинство на далите отговор " не " е Германия (52%) при медианни резултати за страните от НАТО 36% за " не " и 57% за " да ".
Между две трети и три четвърти от респондентите са споделили " да " в Съединени американски щати, Канада, Англия, Турция, Унгария, Холандия и Франция. В съвсем всички останали (без Литва, Гърция Германия и България) утвърдително са дали отговор над половината респонденти.
Близки връзки с Русия
Повече българи са дали отговор, че страната им би трябвало да има близки връзки с Русия (28% от респондентите), в сравнение с със Съединените щати (16 на сто). Това е страната с максимален дял предпочели връзките с Русия измежду интервюираните.
Същевременно България се вписва в наклонността на Централна и Източна Европа дружно с Италия и Гърция най-вече от запитаните да считат, че са нужни близки връзки и с двете сили, защото връзките и със Съединени американски щати, и с Русия са " еднообразно значими ". Над 50% са декларирали това в Полша и Унгария, тъкмо 50 - в Словакия, 47 на 100 - в България.
Противоположна е наклонността в Западна Европа с изключение ненапълно на Германия, в която едвам 39% избират връзките със Съединени американски щати. Във Англия подобен отговор са дали 83 на 100, в Холандия - 82, в Испания и Швеция - над 70.
И тук има идеологически разлом - от " левите " в България едвам 5% избират Съединени американски щати като сътрудник, от " десните " - 32 на 100. Тук е и най-голямата разлика сред двете групи в процентно изражение, следва Чехия (15% от " левите " и 40 на 100 от " десните). Единственото изключение е Унгария, където левицата избира Съединени американски щати като сътрудник.
Доверието към НАТО
Сривът в България е 12 пункта (от 54 на 42%), само че смяната е по-сериозна във водещите европейски сили Франция (от 71 на 49) и Германия (от 73 на 57%) за същия интервал.
NATO seen favorably in member states, but few in Turkey agreehttps://t.co/rlZERY7IC4pic.twitter.com/KSCWgZeuB6
- Pew Research Global (@pewglobal) February 10, 2020
Отрицателно е мнението за НАТО на 28% от респондентите в България и надлежно на 38 и 33 на 100 - във Франция и Германия.
На другия полюс са Литва (доверието е скочило от 59% на 77% за същия период), Полша (от 72 на 82 на сто) и Украйна (от 34% на 53%). Там и неодобрението е едва - в Литва е 12%, в Полша едвам 8, най-ниският % отрицание.
Висок обаче е процентът на респондентите с негативно отношение към НАТО в Турция и Гърция - надлежно 55% и 51%. В Турция е и най-слабото одобрение; такова е изразил едвам всеки пети (21%).
Възгледите имат значение
Значителна в България е разликата в утвърждението за НАТО сред запитаните, определящи се като леви, и тези, възприемащи се като десни. Сред първите едвам 25% имат позитивно отношение към алианса, до момента в който измежду десните 63% спадат към тази категория - 38 пункта разлика.
Още по-голяма е разликата в Швеция (41 пункта), сходна с тази в България е чешката (36 пункта). В Испания е към 25 на 100.
Териториални искания
В Унгария, Гърция, България и Турция над половината респонденти се съгласяват, че територии на прилежащи страни " в действителност им принадлежат " - при медианни за цялото изследване отговори от 45% " не " и 35% " да ".
В България това са декларирали 58 на 100 от респондентите при 22% показали " не ". В Унгария е най-голямата разлика (67% " да " и 25 на 100 " не " ). Всички страни, в които утвърдителният отговор доминира, са в Централна и Източна Европа - повече са казалите " да " и в Полша и Словакия, това е равносметка и в Русия и Украйна.
Макар по този въпрос да няма съответни данни за България, съгласно проучването е по-вероятно " поддръжници на крайнодесни популистки партии да кажат, че елементи от прилежащи страни принадлежат на страната им " и това е наклонност и в Източна Европа, и в западните страни.
Сред групата интервюирани страни България е и тази с максимален дял на предпочитащи връзките с Русия пред тези със Съединените щати. Мнозинството българи също по този начин не имат вяра, че за поддържане на международния ред от време на време би трябвало да се води война.
Освен това над половината запитани в България, Унгария, Гърция и Турция се съгласяват, че на родината им принадлежат елементи от други страни. (Отсъствието на териториални искания или разногласия със съседите е едно от главните условия за допускане в алианса.)
Това са част от заключенията в изследване на " Пю рисърч център ", обхващащо 19 страни - 16 страни от НАТО (над половината), Швеция, Русия и Украйна. Изследването с 31 029 участници, осъществено сред 13 май и 12 август предходната година (1045 от тях в България, а водещ сътрудник е Gallup), сочи, че като цяло НАТО остава във форма и поддръжката за съюза е мощна. Медианният резултат за поддръжка на НАТО е 53%, едвам 27% са изразили отрицание.
Данните обаче демонстрират и съществени разлики в оценката сред членуващи страни, както и съществени разминавания в идеологически проект - десните възгледи допускат по-силна поддръжка за НАТО. Разломът сред " леви " и " десни " обаче варира в другите страни.
Евроатлантическа взаимност
От всички, включени в проучването страни в НАТО, никоя не дава резултат като българския на въпроса дали в случай че Русия влезе в сериозен спор със прилежаща страна, която е съдружник на НАТО, страната, от която е респондентът, би трябвало се притече на помощ, като употребява фундаменталния за груповата защита член 5 от Вашингтонския контракт.
Текстът на този член гласи, че " въоръжено нахлуване, подхванато против една или повече от тях в Европа или в Северна Америка, ще се преглежда като нахлуване против всички тях (страните по договора) ". Това значи, че " при положение на такова въоръжено нахлуване всяка от тях, упражнявайки правото си на самостоятелна или групова самозащита, прието в член 51 от Устава на Организацията на обединените народи, ще окаже помощ на нападнатата страна или страни по Договора, като неотложно предприеме самостоятелно и в съгласие с останалите страни по Договора такива дейности, каквито счита за нужни, в това число използването на въоръжена мощ, за възобновяване и поддържане на сигурността в Северноатлантическата зона. "
В България далите отговор с " да " на сюжета за притичване на помощ на съдружник са едвам 12 на 100. " Не " е отговорът на 69% от респондентите. Следващи по-най-голям дял дали отговор с " не " са Италия и Гърция - 66 и 63 на 100, при същите страни е минимален и делът на отвърналите с " да " (25 на сто). В случая на Италия спадът в отговора " да " е с 15 пункта от 2015 година насам.
Дял на далите отговор утвърдително (в зелено) и негативно (в синьо) на въпроса дали личната им войска би трябвало да се притече на помощ при нахлуване от Москва против натовска страна, прилежаща на Русия.
В 8 от 16-те страни (освен трите изброени това са Франция, Испания, Германия, Словакия и Турция) далите отговор " не " на евроатлантическата сотиладронст са над 50% от всички запитани. Мнозинството от респондентите считат, че отговорът е " да ", само в Холандия, Съединените щати, Канада, Англия и Литва.
Точно 50% е и медианният отговор " не ", при 38% " да ".
NATO publics more likely to believe U.S. would defend them from Russian attack than to say their own country shouldhttps://t.co/rlZERY7IC4pic.twitter.com/fbMpVjDsXH
- Pew Research Global (@pewglobal) February 10, 2020
Отговорите обаче се трансформират внезапно, в случай че въпросът е дали Съединени американски щати биха защитили съдружник в НАТО при нахлуване, осъществено от Русия. Тъкмо в Италия 75% дават отговор с " да ", 16 на 100 - с " не ". Голямо е съмнението само в Чехия, Унгария и Турция (където нито един отговор не е над 50%, а разликата сред " да " и " не " е под 10 пункта). Едва 29% е медианният отговор " не " в изследваните страни.
По този индикатор има възрастови разлики - младите респонденти в Испания, Франция, Словакия, Канада и Германия са дали отговор, че Съединени американски щати биха употребявали мощ в такава обстановка. В Испания да вземем за пример 84% от хората сред 18 и 29 година са показали този отговор, само че две трети от тези над 50 година са показали " не ".
България е водеща по негативни отговори по още един индикатор - 54% не се съгласяват с изказванието, че " от време на време е нужно да се употребява военна мощ, с цел да се поддържа редът в света ". Другата страна с безусловно болшинство на далите отговор " не " е Германия (52%) при медианни резултати за страните от НАТО 36% за " не " и 57% за " да ".
Между две трети и три четвърти от респондентите са споделили " да " в Съединени американски щати, Канада, Англия, Турция, Унгария, Холандия и Франция. В съвсем всички останали (без Литва, Гърция Германия и България) утвърдително са дали отговор над половината респонденти.
Близки връзки с Русия
Повече българи са дали отговор, че страната им би трябвало да има близки връзки с Русия (28% от респондентите), в сравнение с със Съединените щати (16 на сто). Това е страната с максимален дял предпочели връзките с Русия измежду интервюираните.
Същевременно България се вписва в наклонността на Централна и Източна Европа дружно с Италия и Гърция най-вече от запитаните да считат, че са нужни близки връзки и с двете сили, защото връзките и със Съединени американски щати, и с Русия са " еднообразно значими ". Над 50% са декларирали това в Полша и Унгария, тъкмо 50 - в Словакия, 47 на 100 - в България.
Противоположна е наклонността в Западна Европа с изключение ненапълно на Германия, в която едвам 39% избират връзките със Съединени американски щати. Във Англия подобен отговор са дали 83 на 100, в Холандия - 82, в Испания и Швеция - над 70.
И тук има идеологически разлом - от " левите " в България едвам 5% избират Съединени американски щати като сътрудник, от " десните " - 32 на 100. Тук е и най-голямата разлика сред двете групи в процентно изражение, следва Чехия (15% от " левите " и 40 на 100 от " десните). Единственото изключение е Унгария, където левицата избира Съединени американски щати като сътрудник.
Доверието към НАТО
Сривът в България е 12 пункта (от 54 на 42%), само че смяната е по-сериозна във водещите европейски сили Франция (от 71 на 49) и Германия (от 73 на 57%) за същия интервал.
NATO seen favorably in member states, but few in Turkey agreehttps://t.co/rlZERY7IC4pic.twitter.com/KSCWgZeuB6
- Pew Research Global (@pewglobal) February 10, 2020
Отрицателно е мнението за НАТО на 28% от респондентите в България и надлежно на 38 и 33 на 100 - във Франция и Германия.
На другия полюс са Литва (доверието е скочило от 59% на 77% за същия период), Полша (от 72 на 82 на сто) и Украйна (от 34% на 53%). Там и неодобрението е едва - в Литва е 12%, в Полша едвам 8, най-ниският % отрицание.
Висок обаче е процентът на респондентите с негативно отношение към НАТО в Турция и Гърция - надлежно 55% и 51%. В Турция е и най-слабото одобрение; такова е изразил едвам всеки пети (21%).
Възгледите имат значение
Значителна в България е разликата в утвърждението за НАТО сред запитаните, определящи се като леви, и тези, възприемащи се като десни. Сред първите едвам 25% имат позитивно отношение към алианса, до момента в който измежду десните 63% спадат към тази категория - 38 пункта разлика.
Още по-голяма е разликата в Швеция (41 пункта), сходна с тази в България е чешката (36 пункта). В Испания е към 25 на 100.
Териториални искания
В Унгария, Гърция, България и Турция над половината респонденти се съгласяват, че територии на прилежащи страни " в действителност им принадлежат " - при медианни за цялото изследване отговори от 45% " не " и 35% " да ".
В България това са декларирали 58 на 100 от респондентите при 22% показали " не ". В Унгария е най-голямата разлика (67% " да " и 25 на 100 " не " ). Всички страни, в които утвърдителният отговор доминира, са в Централна и Източна Европа - повече са казалите " да " и в Полша и Словакия, това е равносметка и в Русия и Украйна.
Макар по този въпрос да няма съответни данни за България, съгласно проучването е по-вероятно " поддръжници на крайнодесни популистки партии да кажат, че елементи от прилежащи страни принадлежат на страната им " и това е наклонност и в Източна Европа, и в западните страни.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ