Ето колко милиона е спечелил от игри най-добрият български геймър MinD_ContRoL
Над четири милиона $ – такава е равносметката на българския професионален геймър Иван Бориславов Иванов, по-известен в средите с псевдонима MinD_ContRoL, за последните пет години.
Според информация в уеб страницата esportsearnings.com той е взел участие в общо 61 шампионата, от които е спечелил общо 4 483 493 $.
Големия си пробив MinD_ContRoL прави през 2017 година, когато с тима си Team Liquid печелят едно от най-оборотните интернационалните надпревари - The International. Само от него Иванов печели 2 млн. $, написа „ Монитор “.
„ Светът на електронните спортове е забавен и трогателен. Често любовта към видеоигрите води доста от геймърите към професионална реализация. Те стартират да играят в онлайн шампионати, които ги водят към интернационалната сцена. Някои от тях като The International 2019 са с наградни фондове от 30 млн. $ “, оповестиха специалисти от сферата на електронните спортове.
Иванов, който е експерт в играта Dota2, изрично е най-успешният български геймър, като попада и в международния топ 10. Към момента той е на осмо място по облаги от любопитната си специалност.
Капитанът на неговия Team Liquid – германецът Куро Такхасоми (с псевдоним KuroKy), е шести в класацията с общи облаги в размер на 5 128 788. Той е взел участие в общо 104 шампионата. „ Златото “ пък е за датчанина Йохан Съндстейн. От 108 шампионата той е спечелил близо 7 милиона $.
Стотици българи са опитвали шанса си като експерти в електронните спортове. Болшинството от тях надалеч не доближават до милионни облаги.
Средно от заниманието си те изкарват по 132 хиляди $. Сред най-често играните електронни спортове от наши сънародници са Dota2, Counter-Strike: Global Offensive, League of Legends, World of WarCraft, Hearthstone и други
България, прочее, има мотив за горделивост, когато става дума за електронни спортове. През 2003 година страната ни става едвам третата в света, която признава тяхното значение, като основава и федерация, отдадена на тях.
„ Много хора си мечтаят за такава специалност. Отстрани наподобява, че да играеш игри, както и да стриймваш, е лесна работа, само че в действителност изисква доста труд, дисциплинираност, тренировки, присъединяване в шампионати, работа с почитателите, събития и така нататък “, споделят още осведомени със сферата.
10 часа тренировки дневно, споделят в средите, са оптималният най-малко, с който един геймър се приготвя за професионалната esport сцена, като някои запалянковци прекарват и двойно повече време на денонощие в игра.
Въпреки че доминира мнението, че геймърите нямат допирни точки с спортистите, електронните спортове освен получават все по-голяма известност както у нас, по този начин и на интернационално равнище, само че и последователно стартират да се третират наедно с футбола, баскетбола, бейзбола и други
„ Електронните спортове наподобява се вписват безпроблемно в останалата част от нашата обичайната атлетика. Има повече прилики, в сравнение с разлики. Подобно на обичайните, и електронните спортове събират студентите дружно. Имат треньор, развиват функции и учат на работа в екип “, гласи мнението на Ранди Симински, атлетичния шеф в Щатския университет на Ню Йорк в Кантон.
Нещо повече, измежду минусите на кариерата в електронните спортове и тук е относително късият професионален път. Според данни на изданието Ranker средностатистическият професионален геймър се „ пенсионира “ в средата на 20-те си години, тъй като рефлексите и сръчността му са намалели до този миг и не могат да бъдат сравнявани с тези на по-младите им сътрудници.
Когато включим в общата картина и запалянковците, които играят непрофесионално, междинната възраст на геймърите – съгласно проучване на екипа на ESL (Electronic Sports League) в Югоизточна Европа – доближава до 35 години. Проучване, извършено от ESTAT през 2015 година, обаче демонстрира, че 71,9 на 100 от българските геймъри са на възраст сред 18- и 23-годишна възраст.
Повече от половината от тях споделят, че се забавляват с видеоигри от повече от 10 години. 38% пък избират да играят през нощта. Макар на международно ниво процентното съответствие сред мъже и дами геймъри да е в условен баланс с разлика от под 10 на 100, в България множеството от запалянковците на тематика видеоигри са мъже. Едва 11,6% от геймърите са дами.
Все повече българи демонстрират интерес и на другия фронт – тяхното основаване. Само през последните пет години – от 2016 година насам, са учредени над 17 родни компании, които създават видеоигри сочат неофициални данни от анкета, извършена от Game Dev Summit измежду българските студиа.
Общо на пазара действат над 60 компании, като огромна част от тях са инди (малки, независими) студиа, които работят с до 5 чиновници. Палитрата от заглавия, които всички те основават, е огромна.
Няма един съответен род, в който се специализират родните game dev експерти, като плановете им са просветителни, екшън авантюристичен, мултиплейър, игри с виртуална действителност, тактики, мобилни игри, пъзели, интерактивни наративни заглавия и така нататък
Сред сполучливите продукции на българските студиа са да вземем за пример: Haemimont Games, Tzar:The Burden of the Crown (броени месеци след основаването й са продадени над 50 000 игри единствено в Испания), Imperia Online (има над 1 милион инсталирания единствено от Гугъл Play), Guns and Robots (през 2016 година се регистрира с 1 милион играчи), Dust And Salt и мн. други
У нас имаме офиси и на световноизвестни студиа, като Ubisoft, Creative Assembly, Gameloft, които също имат доста сполучливи игри. Пример за това е Ubisoft Sofia, чиито фрагменти вземат участие ефективно в създаването на извънредно известната игра Assassin’s Creed.
„ Последното достижение е присъединяване в създаването на Assassin’s Creed Origins. Имахме и водеща роля в създаването на митологичното DLC на Assassin’s Creed Origins – The Curse of the Pharaohs, както и на Assassin’s Creed Rogue Remastered “, хвалят се от българския офис на Ubisoft.
Самият триумф на дадена видеоигра пък е субективно разбиране. „ За доста дребни indie студиа триумф значи най-малко да не са на минус. За огромните компании надали има формула, по която да изчислим триумфа – продажби, постоянни играчи и така нататък Браншът е извънредно разнороден и е мъчно да бъде комплициран в общоприета рамка “, споделят още от Game Dev Summit.
Основен проблем в сферата продължава да бъде пиратството като към момента и у нас доста консуматори избират да изтеглят играта от торент уеб сайтове, вместо да си я купят. Физическата продажба на заглавието обаче е единствено един от методите за облага от видеоигра. Предпочитан способ е и внедряването на „ вътрешни покупки “ (in-app products) в самата игра за придвижване в равнищата, възстановяване на героите в игрите и така нататък
Средна цена мъчно може да се дефинира, като има „ продукти “, които се котират и на цени до 700 лева Има, несъмнено, и заглавия, които не залагат сходни предмети за закупуване. Относно какъв брой коства изработването на една игра – безапелационен отговор на този въпрос също няма.
Причината – всичко зависи от авансово поставените цели и вида на разработваната игра - може да е дребна флаш игричка, направена за 3 дни от двама запалянковци, или AAA заглавие, направено от голямо студио с 300+ индивида.
Сред тях може да има както програмисти, по този начин и аниматори, експерти по разказите на игрите, продуценти и доста, доста други. От изключително значение са и тестерите на заглавията.
Срещу междинна заплата от към 600 лева у нас тяхната работа включва следенето на вероятните развития на сюжета в самата игра, като те наблюдават за бъгове в играта, нарушение на графиката и така нататък
Според информация в уеб страницата esportsearnings.com той е взел участие в общо 61 шампионата, от които е спечелил общо 4 483 493 $.
Големия си пробив MinD_ContRoL прави през 2017 година, когато с тима си Team Liquid печелят едно от най-оборотните интернационалните надпревари - The International. Само от него Иванов печели 2 млн. $, написа „ Монитор “.
„ Светът на електронните спортове е забавен и трогателен. Често любовта към видеоигрите води доста от геймърите към професионална реализация. Те стартират да играят в онлайн шампионати, които ги водят към интернационалната сцена. Някои от тях като The International 2019 са с наградни фондове от 30 млн. $ “, оповестиха специалисти от сферата на електронните спортове.
Иванов, който е експерт в играта Dota2, изрично е най-успешният български геймър, като попада и в международния топ 10. Към момента той е на осмо място по облаги от любопитната си специалност.
Капитанът на неговия Team Liquid – германецът Куро Такхасоми (с псевдоним KuroKy), е шести в класацията с общи облаги в размер на 5 128 788. Той е взел участие в общо 104 шампионата. „ Златото “ пък е за датчанина Йохан Съндстейн. От 108 шампионата той е спечелил близо 7 милиона $.
Стотици българи са опитвали шанса си като експерти в електронните спортове. Болшинството от тях надалеч не доближават до милионни облаги.
Средно от заниманието си те изкарват по 132 хиляди $. Сред най-често играните електронни спортове от наши сънародници са Dota2, Counter-Strike: Global Offensive, League of Legends, World of WarCraft, Hearthstone и други
България, прочее, има мотив за горделивост, когато става дума за електронни спортове. През 2003 година страната ни става едвам третата в света, която признава тяхното значение, като основава и федерация, отдадена на тях.
„ Много хора си мечтаят за такава специалност. Отстрани наподобява, че да играеш игри, както и да стриймваш, е лесна работа, само че в действителност изисква доста труд, дисциплинираност, тренировки, присъединяване в шампионати, работа с почитателите, събития и така нататък “, споделят още осведомени със сферата.
10 часа тренировки дневно, споделят в средите, са оптималният най-малко, с който един геймър се приготвя за професионалната esport сцена, като някои запалянковци прекарват и двойно повече време на денонощие в игра.
Въпреки че доминира мнението, че геймърите нямат допирни точки с спортистите, електронните спортове освен получават все по-голяма известност както у нас, по този начин и на интернационално равнище, само че и последователно стартират да се третират наедно с футбола, баскетбола, бейзбола и други
„ Електронните спортове наподобява се вписват безпроблемно в останалата част от нашата обичайната атлетика. Има повече прилики, в сравнение с разлики. Подобно на обичайните, и електронните спортове събират студентите дружно. Имат треньор, развиват функции и учат на работа в екип “, гласи мнението на Ранди Симински, атлетичния шеф в Щатския университет на Ню Йорк в Кантон.
Нещо повече, измежду минусите на кариерата в електронните спортове и тук е относително късият професионален път. Според данни на изданието Ranker средностатистическият професионален геймър се „ пенсионира “ в средата на 20-те си години, тъй като рефлексите и сръчността му са намалели до този миг и не могат да бъдат сравнявани с тези на по-младите им сътрудници.
Когато включим в общата картина и запалянковците, които играят непрофесионално, междинната възраст на геймърите – съгласно проучване на екипа на ESL (Electronic Sports League) в Югоизточна Европа – доближава до 35 години. Проучване, извършено от ESTAT през 2015 година, обаче демонстрира, че 71,9 на 100 от българските геймъри са на възраст сред 18- и 23-годишна възраст.
Повече от половината от тях споделят, че се забавляват с видеоигри от повече от 10 години. 38% пък избират да играят през нощта. Макар на международно ниво процентното съответствие сред мъже и дами геймъри да е в условен баланс с разлика от под 10 на 100, в България множеството от запалянковците на тематика видеоигри са мъже. Едва 11,6% от геймърите са дами.
Все повече българи демонстрират интерес и на другия фронт – тяхното основаване. Само през последните пет години – от 2016 година насам, са учредени над 17 родни компании, които създават видеоигри сочат неофициални данни от анкета, извършена от Game Dev Summit измежду българските студиа.
Общо на пазара действат над 60 компании, като огромна част от тях са инди (малки, независими) студиа, които работят с до 5 чиновници. Палитрата от заглавия, които всички те основават, е огромна.
Няма един съответен род, в който се специализират родните game dev експерти, като плановете им са просветителни, екшън авантюристичен, мултиплейър, игри с виртуална действителност, тактики, мобилни игри, пъзели, интерактивни наративни заглавия и така нататък
Сред сполучливите продукции на българските студиа са да вземем за пример: Haemimont Games, Tzar:The Burden of the Crown (броени месеци след основаването й са продадени над 50 000 игри единствено в Испания), Imperia Online (има над 1 милион инсталирания единствено от Гугъл Play), Guns and Robots (през 2016 година се регистрира с 1 милион играчи), Dust And Salt и мн. други
У нас имаме офиси и на световноизвестни студиа, като Ubisoft, Creative Assembly, Gameloft, които също имат доста сполучливи игри. Пример за това е Ubisoft Sofia, чиито фрагменти вземат участие ефективно в създаването на извънредно известната игра Assassin’s Creed.
„ Последното достижение е присъединяване в създаването на Assassin’s Creed Origins. Имахме и водеща роля в създаването на митологичното DLC на Assassin’s Creed Origins – The Curse of the Pharaohs, както и на Assassin’s Creed Rogue Remastered “, хвалят се от българския офис на Ubisoft.
Самият триумф на дадена видеоигра пък е субективно разбиране. „ За доста дребни indie студиа триумф значи най-малко да не са на минус. За огромните компании надали има формула, по която да изчислим триумфа – продажби, постоянни играчи и така нататък Браншът е извънредно разнороден и е мъчно да бъде комплициран в общоприета рамка “, споделят още от Game Dev Summit.
Основен проблем в сферата продължава да бъде пиратството като към момента и у нас доста консуматори избират да изтеглят играта от торент уеб сайтове, вместо да си я купят. Физическата продажба на заглавието обаче е единствено един от методите за облага от видеоигра. Предпочитан способ е и внедряването на „ вътрешни покупки “ (in-app products) в самата игра за придвижване в равнищата, възстановяване на героите в игрите и така нататък
Средна цена мъчно може да се дефинира, като има „ продукти “, които се котират и на цени до 700 лева Има, несъмнено, и заглавия, които не залагат сходни предмети за закупуване. Относно какъв брой коства изработването на една игра – безапелационен отговор на този въпрос също няма.
Причината – всичко зависи от авансово поставените цели и вида на разработваната игра - може да е дребна флаш игричка, направена за 3 дни от двама запалянковци, или AAA заглавие, направено от голямо студио с 300+ индивида.
Сред тях може да има както програмисти, по този начин и аниматори, експерти по разказите на игрите, продуценти и доста, доста други. От изключително значение са и тестерите на заглавията.
Срещу междинна заплата от към 600 лева у нас тяхната работа включва следенето на вероятните развития на сюжета в самата игра, като те наблюдават за бъгове в играта, нарушение на графиката и така нататък
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ