Заделените 1.2 млрд. лв. за саниране стигат едва за 1200 сгр...
Над 95% от многофамилните здания и 100% от еднофамилните у нас няма да имат достъп до никакво финансиране за енергийна успеваемост в обозримо бъдеще. За този проблем предизвестяват специалисти в своя декларация.
Българската асоциация за изолации в строителството (БАИС) дружно с други неправителствени организации, бизнес асоциации и специалисти оферират промени по план 9а „ Подкрепа за стабилно енергийно възобновяване на жилищния сграден фонд “ от Националния проект за възобновяване и резистентност.
Реформата в политиките за сградно възобновяване значи преход към съфинансиране от притежателите при обезпечаване на нужните финансови принадлежности и отбрана за уязвимите семейства.
Това е публично виновният модел.
„ Безплатното саниране” е популизъм, от който не печели никой. За страдание, в последния вид на НПВУ още веднъж виждаме отвод от тази промяна, се споделя в декларацията. Дори освен това - зле затулен опит да се компрометират пазарните механизми.
Тази декларация - от името на БАИС и други Неправителствени организации, бизнес организации и специалисти, е препоръчана на вниманието на всички парламентарни групи и виновни представители на изпълнителната власт. Тя включва 12 рекомендации.
100-процентовото финансиране на сградното възобновяване е подарък за 1000 здания и насмешка с 65 000, се споделя в декларацията. В несъгласие с всички обществени изказвания последният вид на плана за енергийна успеваемост към Плана за възобновяване и резистентност утвърждава наклонността за цялостен отвод от промени в един от най-важните за жителите браншове.
Според новия вид на плана за енергийна успеваемост към
Националния проект за възобновяване и резистентност над 1.2 милиарда лева ще бъдат ориентирани към саниране на многофамилни жилищни здания. Подобна инвестиция и даже по-голяма е изцяло обоснована, защото с такива планове могат да бъдат реализирани основни енергийни, екологични, финансови и социално-икономически резултати. Именно това е повода тези политики да имат цялостната поддръжка на Европейския съюз. За страдание обаче, и последният вид на плана няма никакви допирни точки освен с европейските, а и с районните практики. Въпреки голямата сума обсегът му е незабележим, упоритостта е надалеч даже и от заложеното в личните ни национални проекти, а дълготрайният резултат от осъществяването му е негативен. Причина за това е продължаващата процедура за даване на 100-процентово безплатно финансиране за стеснен брой многофамилни жилищни здания. Еднофамилните жилищни здания, в които живее близо половината от българското население, още веднъж са изключени от сметките. Заявената цел за „ трансформиране на съществуващия модел на даване на 100% безплатна финансова помощ “ е тотално обезличена от обстоятелството, че 92% от средствата се насочват точно за безплатно финансиране. Двете промени в проекта, които би трябвало да опосредстват това трансформиране - Национален фонд за декарбонизация и Разработване на формулировка на енергийна беднотия, даже не се загатват в текста на плана.
Какво значи това?
При 66 865 многофамилни жилищни здания, голямата част от които се нуждаят от възобновяване, средствата ще доближат до едвам към 12 000. Те няма да имат достъп до никакво финансиране за енергийна успеваемост в обозримо бъдеще. В най-хубавия случай към средата на 2026 година ще бъде реализирана не повече от една трета от заложената национална цел за 2030 година Oстава неразбираемо по какъв начин ще се обезпечи нужният запас за осъществяване на останалите две трети. Въвеждането на принцип на съфинансиране за част от постройките без обезпечаване на успореден механизъм за поддръжка на самоучастието и включването на уязвимите семейства го обрича на крах, изключително в конкуренцията на стратегия със 100% безплатно финансиране.
Гражданите не престават да бъдат заблуждавани, че някой ден средствата ще стигнат и до тях. Със 100% безплатно финансиране това просто няма по какъв начин да стане - при днешните цени единствено за многофамилните здания са нужни над 50 милиарда лева С настоящия ритъм на възобновяване ще ни трябват и най-малко 200 години.
Какво би трябвало да създадем?
Единственият метод обновяването да стигне до повече хора е да се понижи дотацията и да се даде опция за допълващи вложения от страна на притежателите посредством подобаващи и налични финансови принадлежности. Това се признава от всички, само че към момента никой няма политическата воля и отговорност да го разгласи обществено. В същото време изследвания демонстрират, че жителите са склонни да влагат в възобновяване на жилищата си, стига да им се даде опция. Безвъзмездното финансиране на планове с потвърдена доходност съставлява явно разхищаване на обществени средства и тъкмо поради това „ програмата за саниране “ несправедливо се трансформира в синоним на неефективна и податлива на корупционни практики политика.
Българската асоциация за изолации в строителството (БАИС) дружно с други неправителствени организации, бизнес асоциации и специалисти оферират промени по план 9а „ Подкрепа за стабилно енергийно възобновяване на жилищния сграден фонд “ от Националния проект за възобновяване и резистентност.
Реформата в политиките за сградно възобновяване значи преход към съфинансиране от притежателите при обезпечаване на нужните финансови принадлежности и отбрана за уязвимите семейства.
Това е публично виновният модел.
„ Безплатното саниране” е популизъм, от който не печели никой. За страдание, в последния вид на НПВУ още веднъж виждаме отвод от тази промяна, се споделя в декларацията. Дори освен това - зле затулен опит да се компрометират пазарните механизми.
Тази декларация - от името на БАИС и други Неправителствени организации, бизнес организации и специалисти, е препоръчана на вниманието на всички парламентарни групи и виновни представители на изпълнителната власт. Тя включва 12 рекомендации.
100-процентовото финансиране на сградното възобновяване е подарък за 1000 здания и насмешка с 65 000, се споделя в декларацията. В несъгласие с всички обществени изказвания последният вид на плана за енергийна успеваемост към Плана за възобновяване и резистентност утвърждава наклонността за цялостен отвод от промени в един от най-важните за жителите браншове.
Според новия вид на плана за енергийна успеваемост към
Националния проект за възобновяване и резистентност над 1.2 милиарда лева ще бъдат ориентирани към саниране на многофамилни жилищни здания. Подобна инвестиция и даже по-голяма е изцяло обоснована, защото с такива планове могат да бъдат реализирани основни енергийни, екологични, финансови и социално-икономически резултати. Именно това е повода тези политики да имат цялостната поддръжка на Европейския съюз. За страдание обаче, и последният вид на плана няма никакви допирни точки освен с европейските, а и с районните практики. Въпреки голямата сума обсегът му е незабележим, упоритостта е надалеч даже и от заложеното в личните ни национални проекти, а дълготрайният резултат от осъществяването му е негативен. Причина за това е продължаващата процедура за даване на 100-процентово безплатно финансиране за стеснен брой многофамилни жилищни здания. Еднофамилните жилищни здания, в които живее близо половината от българското население, още веднъж са изключени от сметките. Заявената цел за „ трансформиране на съществуващия модел на даване на 100% безплатна финансова помощ “ е тотално обезличена от обстоятелството, че 92% от средствата се насочват точно за безплатно финансиране. Двете промени в проекта, които би трябвало да опосредстват това трансформиране - Национален фонд за декарбонизация и Разработване на формулировка на енергийна беднотия, даже не се загатват в текста на плана.
Какво значи това?
При 66 865 многофамилни жилищни здания, голямата част от които се нуждаят от възобновяване, средствата ще доближат до едвам към 12 000. Те няма да имат достъп до никакво финансиране за енергийна успеваемост в обозримо бъдеще. В най-хубавия случай към средата на 2026 година ще бъде реализирана не повече от една трета от заложената национална цел за 2030 година Oстава неразбираемо по какъв начин ще се обезпечи нужният запас за осъществяване на останалите две трети. Въвеждането на принцип на съфинансиране за част от постройките без обезпечаване на успореден механизъм за поддръжка на самоучастието и включването на уязвимите семейства го обрича на крах, изключително в конкуренцията на стратегия със 100% безплатно финансиране.
Гражданите не престават да бъдат заблуждавани, че някой ден средствата ще стигнат и до тях. Със 100% безплатно финансиране това просто няма по какъв начин да стане - при днешните цени единствено за многофамилните здания са нужни над 50 милиарда лева С настоящия ритъм на възобновяване ще ни трябват и най-малко 200 години.
Какво би трябвало да създадем?
Единственият метод обновяването да стигне до повече хора е да се понижи дотацията и да се даде опция за допълващи вложения от страна на притежателите посредством подобаващи и налични финансови принадлежности. Това се признава от всички, само че към момента никой няма политическата воля и отговорност да го разгласи обществено. В същото време изследвания демонстрират, че жителите са склонни да влагат в възобновяване на жилищата си, стига да им се даде опция. Безвъзмездното финансиране на планове с потвърдена доходност съставлява явно разхищаване на обществени средства и тъкмо поради това „ програмата за саниране “ несправедливо се трансформира в синоним на неефективна и податлива на корупционни практики политика.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ