Всяко 15-о българско дете вече се ражда след инвитро
Над 90% от българките към този момент раждат първото си дете след 30-годишна възраст, което е извънредно неподходяща наклонност от репродуктивна позиция, оповестиха акушер-гинеколози. Официално статистиката сочи 27,6 години, което е относително млада възраст за Европа, само че цифрата е доста изкривена данна заради феномена “деца раждат даца ”.
От здравна позиция най-хубавото време за основаване на поколение е сред 20 и 25 години, след което фертилният капацитет стартира да понижава. Да, толкоз рано. И изместването на ражданията към все по-късна възраст неизбежно води до потребност от все по-голяма интервенция на медицината в репродукцията. За съпоставяне, до момента в който през 1994 година едвам 0,1% от бебетата са били заченати посредством инвитро, през 2024 година са към този момент 6,5%, или близо всяко 15-о дете, родено в България. Независимо от градските митове за по-резултатни процедури за асистирана репродукция в чужбина, успеваемостта в България е 26,3%, което е сравнимо с страни като Франция, Германия и Белгия, смятани за добър образец в тази област на медицината.
Само за интервала 2018–2023 година с държавно финансиране са родени 9088 деца, а от основаването си преди 16 година Центърът за асистирана репродукция (ЦАР) е подкрепил над 41 000 двойки. Според доктор Искра Пеева-Кюркчиева, шеф на ЦАР, 99% от подадените заявки се утвърждават.
Регистрите демонстрират бърз достъп до поддръжка - до два-три месеца - като се финансират до 4 опита за инвитро процедури при медицински индикации и до навършване на 43 година Най-окуражаващата вест за всички претенденти евентуално ще е, че времето за пускане на процедура е намаляло до приблизително 94 дни от датата на утвърждение. Едно от положителните послания в Европейската седмица на фертилитета е, че страната ни е водеща в района по висококвалифицирани ембриолози. В регистрите на европейската асоциация по човешка репродукция са имената на 38 български ембриолози със документ при 14 от Турция, 31 от Румъния и 29 от Финландия, която е измежду пионерите в инвитрото, заяви ембриологът проф. Пламен Тодоров. На тези експерти, които работят “на мрачно, тъй като ембрионите не обичат светлината ”, се разпореждат доста очаквания.
“Въпреки оптимистичните трендове успеваемостта от асистирана репродукция в международен мащаб и в Европа не нараства през последните десетилетия - признават експертите. - Тя е в плато, в което ние се надбягваме с напредващата репродуктивна възраст на двойките, и техниките в ембриологичната лаборатория се пробват да компенсират тези по-неблагоприятни условия. ”
За да се обезпечи още по-голям достъп до качествена репродуктивна помощ, сега се водят полемики за разширение на финансираните от страната услуги, сподели доцент Мария Юнакова, ръководител на Българската асоциация по стерилитет и репродуктивно здраве. Аргументът е, че смяната във възрастовия профил на родителите не е епизодична, а систематична наклонност.
Доц. Юнакова изясни, че са извършени няколко срещи с институциите и разискванията за разширение на спектъра от услуги “не са стартови, а по-скоро покрай финалната фаза ”.
Изработени са съответни текстове за промени в наредбата, която контролира медицинския стандарт. Очаква се в напълно близко бъдеще да се поемат и процедури с потребление на донорски яйцеклетки, тъй като нараства броят на пациентките, които се нуждаят от такава помощ за реализиране на бременност.
Друга предстояща стъпка е да се финансира заледяване на яйцеклетки по медицински или обществени аргументи за предпазване на фертилитета. Както и за дами с риск от преждевременна загуба на яйчников запас. Обсъжда се и поддръжка за т.нар. директен преход към инвитро при напреднала репродуктивна възраст без потвърден стерилитет. По този метод ще могат да преминат към инвитро, без да е належащо преди този момент да организират вътрематочни инсеминации.
Една от най-големите изненади обаче не е обвързвана с лекуването, а с неналичието на предварителна защита и познание.
Резултатите от извършена измежду младежи анкета демонстрират, че половината не знаят, че фертилността при дамата понижава с придвижване на възрастта, а 35% са едва осведомени за рисковете от полово излъчени заболявания. Тази липса на базово здравно обучение сигурно ще способства за увеличение на репродуктивните проблеми. Към момента най-високи резултати от инвитро (бременности и раждания) се следят в групата 30–35 година, като успеваемостта доста понижава след 39-годишна възраст.
“Днес демографските трендове са като пустиня, където водата на репродуктивния капацитет се изпарява рано. Надеждата в асистираната репродукция и финансирането ѝ са оазис, който задържа животворната влага. ” Този прочувствен коментар в обществените мрежи се споделя и от неправителствените организации, посветили се на задачата за повече български деца.
От здравна позиция най-хубавото време за основаване на поколение е сред 20 и 25 години, след което фертилният капацитет стартира да понижава. Да, толкоз рано. И изместването на ражданията към все по-късна възраст неизбежно води до потребност от все по-голяма интервенция на медицината в репродукцията. За съпоставяне, до момента в който през 1994 година едвам 0,1% от бебетата са били заченати посредством инвитро, през 2024 година са към този момент 6,5%, или близо всяко 15-о дете, родено в България. Независимо от градските митове за по-резултатни процедури за асистирана репродукция в чужбина, успеваемостта в България е 26,3%, което е сравнимо с страни като Франция, Германия и Белгия, смятани за добър образец в тази област на медицината.
Само за интервала 2018–2023 година с държавно финансиране са родени 9088 деца, а от основаването си преди 16 година Центърът за асистирана репродукция (ЦАР) е подкрепил над 41 000 двойки. Според доктор Искра Пеева-Кюркчиева, шеф на ЦАР, 99% от подадените заявки се утвърждават.
Регистрите демонстрират бърз достъп до поддръжка - до два-три месеца - като се финансират до 4 опита за инвитро процедури при медицински индикации и до навършване на 43 година Най-окуражаващата вест за всички претенденти евентуално ще е, че времето за пускане на процедура е намаляло до приблизително 94 дни от датата на утвърждение. Едно от положителните послания в Европейската седмица на фертилитета е, че страната ни е водеща в района по висококвалифицирани ембриолози. В регистрите на европейската асоциация по човешка репродукция са имената на 38 български ембриолози със документ при 14 от Турция, 31 от Румъния и 29 от Финландия, която е измежду пионерите в инвитрото, заяви ембриологът проф. Пламен Тодоров. На тези експерти, които работят “на мрачно, тъй като ембрионите не обичат светлината ”, се разпореждат доста очаквания.
“Въпреки оптимистичните трендове успеваемостта от асистирана репродукция в международен мащаб и в Европа не нараства през последните десетилетия - признават експертите. - Тя е в плато, в което ние се надбягваме с напредващата репродуктивна възраст на двойките, и техниките в ембриологичната лаборатория се пробват да компенсират тези по-неблагоприятни условия. ”
За да се обезпечи още по-голям достъп до качествена репродуктивна помощ, сега се водят полемики за разширение на финансираните от страната услуги, сподели доцент Мария Юнакова, ръководител на Българската асоциация по стерилитет и репродуктивно здраве. Аргументът е, че смяната във възрастовия профил на родителите не е епизодична, а систематична наклонност.
Доц. Юнакова изясни, че са извършени няколко срещи с институциите и разискванията за разширение на спектъра от услуги “не са стартови, а по-скоро покрай финалната фаза ”.
Изработени са съответни текстове за промени в наредбата, която контролира медицинския стандарт. Очаква се в напълно близко бъдеще да се поемат и процедури с потребление на донорски яйцеклетки, тъй като нараства броят на пациентките, които се нуждаят от такава помощ за реализиране на бременност.
Друга предстояща стъпка е да се финансира заледяване на яйцеклетки по медицински или обществени аргументи за предпазване на фертилитета. Както и за дами с риск от преждевременна загуба на яйчников запас. Обсъжда се и поддръжка за т.нар. директен преход към инвитро при напреднала репродуктивна възраст без потвърден стерилитет. По този метод ще могат да преминат към инвитро, без да е належащо преди този момент да организират вътрематочни инсеминации.
Една от най-големите изненади обаче не е обвързвана с лекуването, а с неналичието на предварителна защита и познание.
Резултатите от извършена измежду младежи анкета демонстрират, че половината не знаят, че фертилността при дамата понижава с придвижване на възрастта, а 35% са едва осведомени за рисковете от полово излъчени заболявания. Тази липса на базово здравно обучение сигурно ще способства за увеличение на репродуктивните проблеми. Към момента най-високи резултати от инвитро (бременности и раждания) се следят в групата 30–35 година, като успеваемостта доста понижава след 39-годишна възраст.
“Днес демографските трендове са като пустиня, където водата на репродуктивния капацитет се изпарява рано. Надеждата в асистираната репродукция и финансирането ѝ са оазис, който задържа животворната влага. ” Този прочувствен коментар в обществените мрежи се споделя и от неправителствените организации, посветили се на задачата за повече български деца.
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ