Над 812 хиляди пенсионери ще са официално бедни през 2025

Над 812 хиляди пенсионери ще са официално бедни през 2025 год.

Над 812 хиляди пенсионери ще са публично небогати през 2025 год. От 1 юли с увеличението на пенсиите по швейцарското предписание минималната ще стане 631,08 лева, само че отново ще е със 7 лв. под прага за беднотия.

Над 812 хиляди пенсионери ще са публично небогати през 2025 година Причината е, че през цялата година те няма да могат да минат линията на беднотия, която от 1 януари ще бъде 638 лева Увеличението е с 21,3% (112 лева.) по отношение на размера ѝ сега – 526 лева

С под 638 лева на месец ще живеят 421 274, които получават пенсии под минималната, и още 391 133, които вземат 580,57 лева

От 1 юли пенсиите бяха увеличени с 11% и по този метод бяха понижени пенсионерите, които получават суми до сегашната линия на беднотия. Така сега те са 324 800.

От 1 юли 2025 година с повдигането на пенсиите по швейцарското предписание минималната ще стане 631,08 лева Това обаче значи, че макар нарастването тези над 812 хиляди души няма да могат да прескочат бедността, която е със 7 лв. от горната страна.

Общо под линията на беднотия до април 2024 година е имало над 1,5 млн. българи. От години стои въпросът по какъв начин тези възрастни да излязат от омагьосания кръг на бедността. Минималната пенсия се дефинира административно от страната и в случай че преди години е имало някаква логичност, то през днешния ден тя е изцяло разрушена.

Политиците вземаха лесни и прибързани решения и на няколко пъти подвигаха изпреварващо единствено най-ниските.

Това обаче не докара до резултат, тъй като от 2015 година хората с минимални пенсии се удвоиха, страната доплаща до съвсем 105 млн. лв. на месец, с цел да могат над 795 742 души да стигнат минималните размери. Освен икономическата цена, която всяка година се заплаща от налози и осигуровки, тези решения будят и възприятие за неправда.

Големият проблем е, че изпреварващото ѝ повишаване е в раздор със системата и нарушава главния ѝ принцип “принос – права ”.

Освен това минималната пенсия за стаж и възраст закупи и темперамент на обществено заплащане,а не на приход от заменяне на труд.

Това води до неодобрение при възрастните, които виждат, че хора с доста по-нисък застрахователен стаж и приход през годините в този момент получават колкото тях. От друга страна, това ускорява и сивата стопанска система, тъй като демотивира младите да се обезпечават на действителните си приходи.

Най-лесното решение е страната да спре да дефинира минималната пенсия. Тази концепция се поддържа от работодателските организации. Те са безапелационни, че “всеки би трябвало да получава това, което заслужава ”. Това обаче е извънредно непопулярна мярка и надали ще се откри политик, който да я вкара. Причината е, че нещо, обещано в обществената система, мъчно може да се лишава.

По-безболезненият вид ще е минималната пенсия да отпадне гладко единствено за новите пенсионери, а приходите им да се допълват с помощ от общественото подкрепяне.

Проблемът тук е, че с цел да се приказва за някакъв тип правдивост, би трябвало да се знаят всички приходи на възрастните. Част от тях не престават да работят и след пенсиониране, други вземат наеми или ренти и така нататък Имат огромни жилища. Така че двама възрастни с идентични пенсии от 580,57 лева не са еднообразно небогати. За да се случи изваждането на обществените заплащания от държавното публично обезпечаване, са нужни дълги стъпки, а първата е система за приходите, с цел да се знае кой е в действителност нуждаещ се.

Според актюерите на Национален осигурителен институт може да се търси по-добър баланс сред социалнозащитната и осигурителната функционалност на ДОО, без да се подценява адекватността на пенсиите.

Сред обрисуваните решения в техен разбор е “минималната пенсия да се дефинира по метод, който пази пенсионерите от изпадане в беднотия, само че също и ангажиране на другите системи за обществена отбрана у нас ”.

Анализът на пенсионната система на общественото министерство също предложи и да се отпускат по реда на общественото подкрепяне.

“До въвеждането на тази мярка се предлага всички с отпуснати обществени пенсии за напреднала възраст да подават в Национален осигурителен институт един път годишно декларация за фамилно състояние и за годишния приход на член от фамилията. Това няма да промени значително разноските за държавния бюджет, само че най-малко ще подсигурява, че ще ги получават единствено нуждаещите се. Освен това по този начин ще се почисти картината на финансовото положение на държавното публично обезпечаване ”, изясняват в разбора от общественото министерство.

Големият проблем тук е, че в този момент при отпущането на обществената пенсия за напреднала възраст има рентабилен аршин, само че той се преценя само все още на разпределяне.

Веднъж отпусната, нейното приемане в идващите години към този момент не зависи от материалното състояние на лицето.

“Функциите и пълномощията на Национален осигурителен институт не разрешават да се дефинира съответно обсегът на хората, които имат потребност от обществена поддръжка, както и да се правят оценки на финансовото и имущественото положение на хората, които употребяват права, несвързани с осигурителния им принос ”, написа още в разбора.

Минималната пенсия пък да се дефинира по този начин, че да се “поддържа жизнеспособна социалнозащитната функционалност на пенсионната система ”, предложиха от Икономическия и обществен съвет. Това може да бъде реализирано посредством увеличение на минималния размерс темпа на повишаване на осигурителния приход или междинния домашен приход.

Другият вид е да се обвърже с линията на беднотия или с различен справедлив измерител. В Чехия да вземем за пример няма най-малък, а базов размер, който се дефинира като 10% от месечната междинна заплата за страната, а в Словакия минималният размер на пенсията е 145% от така наречен обществен най-малко.

Вдигат възрастта и стажа за пенсиониране

Новата година ще стартира без доста изясненост за размера на пенсиите. Причината е, че към момента няма признат бюджет и депутатите могат да не се съгласят с препоръчаните от служебното държавно управление параметри.

Във импортирания план на държавното публично обезпечаване е заложено осъвременяването на пенсиите от 1 юли по швейцарското предписание да е 8-9%.

От 1 юли минималният размер на пенсията за застрахователен стаж и възраст при цялостен застрахователен стаж ще се увеличи от 580,57 лева на 631,08 лева Максималният размер на получаваните една или повече пенсии се резервира на 3400 лева

Пак от 1 юли 2025 година размерът на обществената пенсия за напреднала възраст и обвързваните с нея пенсии и добавки също ще се усили с %, избран по швейцарското предписание (чл. 100 от КСО).

През 2025 година междинната пенсия ще доближи 975,64 лева – това е растеж с 10,5%.

И до момента в който тези параметри към момента не са утвърдени, то сигурно през новата година ще се вдигнат възрастта и стажът за пенсиониране. Причината е, че продължава плавното им повишаване, което бе заложено в Кодекса за обществено обезпечаване през 2015-а. Така през 2037 година и мъжете, и дамите ще излизат в пенсия на 65-годишна възраст, а изискуемият стаж ще бъде надлежно 40 и 37 години.

За да придобият право на пенсия за застрахователен стаж и възраст, хората би трябвало да имат избрана възраст и стаж, които нарастват всяка година по закрепена скица.

През 2025 година дамите, работещи трета категория труд, ще могат да се пенсионират, в случай че са навършили 62 години и 4 месеца и имат 36 година и 8 месеца застрахователен стаж. За мъжете условията ще са 64 години и 8 месеца навършена възраст и 39 година и 8 месеца застрахователен стаж.

Пенсионирането в изискванията на повърхностен стаж става на 67 години и за двата пола с 15 години застрахователен стаж. Законът дава опция за разпределяне на понижена пожизнена пенсия за хора, които имат нужния стаж и които пожелаят да се пенсионират до една година по-рано от възрастта за разпределяне на пенсия по общия ред.