Над 812 хил. пенсионери ще са официално бедни през 2025

Над 812 хиляди пенсионери ще са публично небогати през 2025 година Причината е, че през цялата година те няма да могат да минат линията на беднотия, която от 1 януари ще бъде 638 лева Увеличението е с 21,3% (112 лева.) по отношение на размера ѝ сега - 526 лева

С под 638 лева на месец ще живеят 421 274, които получават пенсии под минималната, и още 391 133, които вземат 580,57 лева

От 1 юли пенсиите бяха увеличени с 11% и по този метод бяха понижени пенсионерите, които получават суми до сегашната линия на беднотия. Така сега те са 324 800.

От 1 юли 2025 година с повдигането на пенсиите по швейцарското предписание минималната ще стане 631,08 лева Това обаче значи, че макар нарастването тези над 812 хиляди души няма да могат да прескочат бедността, която е със 7 лв. от горната страна.

Общо под линията на беднотия до април 2024 година е имало над 1,5 млн. българи. От години стои въпросът по какъв начин тези възрастни да излязат от омагьосания кръг на бедността. Минималната пенсия се дефинира административно от страната и в случай че преди години е имало някаква логичност, то през днешния ден тя е изцяло разрушена.

Политиците вземаха лесни и прибързани решения и на няколко пъти подвигаха изпреварващо единствено най-ниските. Това обаче не докара до резултат, тъй като от 2015 година хората с минимални пенсии се удвоиха, страната доплаща до съвсем 105 млн. лв. на месец, с цел да могат над 795 742 души да стигнат минималните размери. Освен икономическата цена, която всяка година се заплаща от налози и осигуровки, тези решения будят и възприятие за неправда.

Големият проблем е, че изпреварващото ѝ повишаване е в раздор със системата и нарушава главния ѝ принцип “принос - права ”. Освен това минималната пенсия за стаж и възраст придоби и темперамент на обществено заплащане, а не на приход от заменяне на труд.

Това води до неодобрение при възрастните, които виждат, че хора с доста по-нисък застрахователен стаж и приход през годините в този момент получават колкото тях. От друга страна, това ускорява и сивата стопанска система, тъй като демотивира младите да се обезпечават на действителните си приходи.

Най-лесното решение е страната да спре да дефинира минималната пенсия. Тази концепция се поддържа от работодателските организации. Те са безапелационни, че “всеки би трябвало да получава това, което заслужава ”. Това обаче е извънредно непопулярна мярка и надали ще се откри политик, който да я вкара. Причината е, че нещо, обещано в обществената система, мъчно може да се лишава.

По-безболезненият вид ще е минималната пенсия да отпадне плавно само за новите пенсионери, а приходите им да се допълват с помощ от общественото подкрепяне. Проблемът тук е, че с цел да се приказва за някакъв тип правдивост, би трябвало да се знаят всички приходи на възрастните. Част от тях не престават да работят и след пенсиониране, други вземат наеми или ренти и така нататък Имат огромни жилища. Така че двама възрастни с идентични пенсии от 580,57 лева не са еднообразно небогати. За да се случи изваждането на обществените заплащания от държавното публично обезпечаване, са нужни дълги стъпки, а първата е система за приходите, с цел да се знае кой е в действителност нуждаещ се.

Споредекпертите на Национален осигурителен институт може да се търси по-добър баланс сред социалнозащитната и осигурителната функционалност на ДОО, без да се подценява адекватността на пенсиите. Сред обрисуваните решения в техен разбор е “минималната пенсия да се дефинира по метод, който пази пенсионерите от изпадане в беднотия, само че също и ангажиране на другите системи за обществена отбрана у нас ”.

Анализът на пенсионната система на общественото министерство също предложи обществените пенсии да се трансформират в месечни финансови помощи и да се отпускат по реда на общественото подкрепяне. “До въвеждането на тази мярка се предлага всички с отпуснати обществени пенсии за напреднала възраст да подават в Национален осигурителен институт един път годишно декларация за фамилно състояние и за годишния приход на член от фамилията. Това няма да промени значително разноските за държавния бюджет, само че най-малко ще подсигурява, че ще ги получават единствено нуждаещите се. Освен това по този начин ще се почисти картината на финансовото положение на държавното публично обезпечаване ”, изясняват в разбора от общественото министерство.

Големият проблем тук е, че в този момент при отпущането на обществената пенсия за напреднала възраст има рентабилен аршин, само че той се преценя само все още на разпределяне. Веднъж отпусната, нейното приемане в идващите години към този момент не зависи от материалното състояние на лицето.

“Функциите и пълномощията на Национален осигурителен институт не разрешават да се дефинира съответно обсегът на хората, които имат потребност от обществена поддръжка, както и да се правят оценки на финансовото и имущественото положение на хората, които употребяват права, несвързани с осигурителния им принос ”, написа още в разбора.

Минималната пенсия пък да се дефинира по този начин, че да се “поддържа жизнеспособна социалнозащитната функционалност на пенсионната система ”, предложиха от Икономическия и обществен съвет. Това може да бъде реализирано чрез увеличаване на минималния размер с темпа на повишаване на осигурителния приход или междинния домашен приход.

Другият вид е да се обвърже с линията на беднотия или с различен справедлив измерител. В Чехия да вземем за пример няма най-малък, а базов размер, който се дефинира като 10% от месечната междинна заплата за страната, а в Словакия минималният размер на пенсията е 145% от така наречен обществен най-малко.