Изгоряха 803 млн. лв. от парите за втора пенсия
Над 803 млн. лева от спестяванията за втора пенсия на близо 4 млн. българи са изгорели в последната половин година. Това демонстрират данни за активите на деветте универсални пенсионни фонда. В тях наложително се обезпечават над 3,9 млн. души, родени след 1 януари 1960 година
Всеки месец 5% от прихода им отива като осигурителна вноска в частните пенсионни сдружения. Замисълът на наложителното обезпечаване от 2001 година е хората да получат втора пенсия на база на самостоятелните вноски.
Сривът от първото полугодие надвишава двойно загубите на пенсионните фондове от международното затваряне поради COVID-19 пандемията, когато за първите три месеца на 2020 година, парите за втора пенсия се стопиха с 430 млн. лева Преди 2 година загубите бяха наваксани от фондовете до края на юни и те даже регистрираха позитивен резултат към 1 юли 2020 година като огромна част от възобновяване се дължеше на импортираните през интервала осигуровки.
Този път обаче рецесията продължава към този момент две тримесечия, а голямата загуба на активи е насъбрана точно в интервала от април до края на юни. За второто тримесечие активите на деветте универсални пенсионни фонда са намалели с над 633 млн. лева, което значи, че този път и направените вноски не могат да компенсират неприятните финансови резултати.
Данните от докладите на универсалните пенсионни фондове се удостоверяват и от статистиката на Комисията за финансов контрол за доходността им. Шест от 9-те фонда за наложително в допълнение пенсионно обезпечаване са с негативна рентабилност за интервала 30 юни 2020 година - 30 юни 2022 година, демонстрират последните данни на КФН. Доходността на универсалните фондове стига до минус 2,29.
Фондът с максимален пазарен дял - “Доверие ”, е с минус 1,60. Вторият - “Алианц ”, е с минус 0,11. “ДСК-Родина ” е минус 2,24, “Съгласие ” - минус 2,29, ОББ - минус 0,01, “Топлина ” - минус 1,74. “ЦКБ-Сила ” е с 2,72 резултат, “Пенсионноосигурителен институт ” е на плюс с 1,5, а “Бъдеще ” е с 0,99.
На бърз завършек на войната в Украйна се надяваше шефката на “Доверие ” Даниела Петкова, с цел да се овладее спадът при пенсионните фондове.
Положителният резултат на фонда “ЦКБ-Сила ” за последните 6 месеца в действителност е едвам 630 хиляди лева, а на “Бъдеще ” е в размер на 4,3 млн. лева
За второто тримесечие на 2022 година обаче безусловно всички девет фонда имат понижение на активите и регистрират загуби, излиза наяве от обстоен обзор на данните за капиталовите им портфейли.
На база активите на фондовете към края на юни спрямо края на март “ЦКБ-Сила ” регистрира понижение на активите с 9,2 млн. лева, а “Бъдеще с 3,3 млн. лева
Най-солидна загуба отбелязва фондът “Алианц-България ”, където понижението на 3-месечна база е 233 млн. лева При него е максимален спадът в активите и на 6-месечна база с 224 млн. лева При 5 от деветте фонда загубите надвишават 100 млн. лева за всеки.
Причина за неприятните резултати на фондовете за наложително непринудено пенсионно обезпечаване е, че те са в съвсем съвършената стихия на финансовите пазари. Според разпоредбите на КФН пенсионните фондове могат да влагат в дългови бумаги или акции.
Цените на акциите на международните пазари започнаха да падат още от началото на 2022 година в очакване на разгръщане на спора сред Русия и Украйна.
В бюлетините за интернационалната среда на Комисията за финансов контрол се вижда, че обстановката остава комплицирана и в идващите месеци. В последния бюлетин да вземем за пример се отбелязва отрицателното въздействие на високата инфлация и вероятността за повишение на лихвите през юни, като към това се прибавят и новините от Англия за смяна на подписаната с Европейски Съюз договорка за Брекзит и изострените връзки около жп блокадата, която Литва наложи на съветския западен ексклав Калининград.
“Такива рецесии сме имали и преди, само че особеното в този момент е, че се събират много отрицателни фактори ”, коментира преди месец пред Дарик радио Даниела Петкова от “Доверие ”. Кризата визира по едно и също време и акции, и облигации, изясни тя.
“Още през януари започнаха повсеместни спадове както в цените на акциите, по този начин и в цените на държавните облигации, дължащи се на ускорената инфлация във всички страни и предстоящото повишение на лихвите от централните банки. Очаквахме този спад, случвало се е и в предходни сходни рецесии и имаме прочут опит.
Още през 2021 година започнахме да преструктурираме портфейлите в очакване на отрицателния резултат от повишението на лихвите. Но стартира война, която не предстои на никакви прогнози, освен това в комбиниране с стопански наказания, които, за разлика от войната, подлежат на разбор за тяхното влияние. Те започнаха да следват една след друга и явно ще би трябвало да изчакаме да спрат и чак тогава още веднъж да вършим проекти по кое време ще стартира възобновяване ”, сподели Петкова пък в изявление за “24 часа ” през април. Тогава тя изрази вяра, че загубите могат да бъдат възобновени до края на годината при бърз завършек на войната в Украйна. Такъв обаче към този момент не се обрисува.
В производители на оръжие са почнали да влагат универсалните пенсионни фондове в опит да компенсират спадовете на акциите на останалите компании, демонстрира още обзор на капиталовите им портфейли.
Български сдружения държат сега акции на компании като производителя на изтребители “Локхийд Мартин ”, както и в други производители на авиотехника като “Боинг ” и “Ербъс ” (и двете компании, известни с гражданските си самолети създават и огромно количество военни машини), компании като “Ратеон ” и “Текстрон ”.
Фармацията и интернет колоси като “Гугъл ”, “Фейсбук ”, “Амазон ” са другите избавителни пояси, които пробват да намерят пенсионните фондове.
Един от универсалните пенсионни фондове обаче се е оказал с блокирани пари поради покупката на държавни облигации на Русия. В момента тези бумаги на практика имат негативна стойност поради наложените наказания против Москва и настояването на Владимир Путин да заплаща задълженията си в рубли. Руските облигации обаче са били купени още през 2021 година, излиза наяве от капиталовия портфейл на този фонд. Тогава те са били на стойност над 7 млн. лева Очевидно фондът въпреки всичко е съумял да продаде някаква част преди налагането на ембаргото, тъй като към края на юни цената на съветските облигации към този момент е единствено 1,7 млн. лева.
Половината от вложенията и балансовите активи на универсалните фондове са в дългови скъпи бумаги, издадени или обезпечени от страни или техните централни банки, от ЕЦБ, Европейска инвестиционна банка или интернационалните финансови организации - 50,46% за деветте фонда. По обособените фондове делът на този вид вложения варира от 16 до 65%. На последващо място по значителност са вложенията в акции, дялове, разновидности и прочие - 38,57%, като тук делът им в обособените фондове варира от 26 до 55%. Данните са от последната информация на КФН, която демонстрира картината към 31 март.
Плащанията едвам достигат 300 лева на месец, и то само в един от фондовете
Пожизнената пенсия обикновено е с 60 лева по-ниска от разсрочената
300 лева е оптималният междинен размер на пенсиите, който реализират към този момент универсалните пенсионни фондове, демонстрират данните на Комисията за финансов контрол. Те обаче са настоящи към края на март, а за второто тримесечие статистиката към момента не е излязла.
До този миг към фондовете за заплащане на пожизнени или на разсрочени пенсии са трансферирани 36,7 млн. лева Това са пари по партиди в универсалните фондове на хора, които са упражнили правото си на пенсия. Те зареждат фондовете за погашение и фирмите ги влагат, с цел да носят спомагателна рентабилност.
Втори пенсии се изплащат от септември предходната година, като към края на юни 2022 година към този момент всичките девет фонда имат отпуснати както пожизнени, по този начин и разсрочени пенсии.
284,27 лева месечно е междинният размер на разсрочените заплащания за деветте фонда. Такива пенсии се отпускат на хора, които нямат в партидите си задоволително средства, които да им подсигуряват заплащането на минималната втора пенсия. В момента нейният размер е 55,50 лева За разсрочено заплащане е нужно обаче в партидата да има насъбрани над 1100 лева сега. Всички с по-малки партиди могат да ги изтеглят едновременно.
Средният размер на пожизнените пенсии пък е 224 лева Прави усещане, че един от фондовете има междинна пенсия от 300 лева - доста по-висока, в сравнение с при останалите. Той обаче е дребен и евентуално огромната сума се дължи на това, че пенсионер от този фонд е единствено един човек към датата на отчитане в КФН.
Все още обаче изплатените суми на наследници са по-големи от тези, които се заплащат за пенсии. Причината за това е високата смъртност преди възрастта за пенсиониране, за която преди време Даниела Петкова от “Доверие ” предизвести пред “24 часа ”.
Фондовете за погашение на пенсионни артикули към момента са доста дребни, защото хората, придобили право на пенсия, към момента не са огромен брой.
“Един фонд от 5-10 млн. лева е доста мъчно да влага, защото парите са малко. Заради този проблем бе позволено в първата година да има по-голяма капиталова независимост за сдруженията и да не се изисква наложителната при другите вложения диверсификация. Това сега ни оказва помощ да опазим нашите пенсионери в рецесията - актуализирахме септемврийските пенсии с близо 7% за 6 месеца ”, разяснява Даниела Петкова, имайки поради компанията, която оглавява - “Доверие ".
Петкова сподели, че при тези нови фондове - основани особено за етапа на погашение и обособени по типове пенсионни артикули, доходността е 20-29% на годишна база, което с огромните фондове е невероятно поради капиталовите ограничавания. Периодът на тази капиталова независимост обаче завършва на 1 септември.
Всеки месец 5% от прихода им отива като осигурителна вноска в частните пенсионни сдружения. Замисълът на наложителното обезпечаване от 2001 година е хората да получат втора пенсия на база на самостоятелните вноски.
Сривът от първото полугодие надвишава двойно загубите на пенсионните фондове от международното затваряне поради COVID-19 пандемията, когато за първите три месеца на 2020 година, парите за втора пенсия се стопиха с 430 млн. лева Преди 2 година загубите бяха наваксани от фондовете до края на юни и те даже регистрираха позитивен резултат към 1 юли 2020 година като огромна част от възобновяване се дължеше на импортираните през интервала осигуровки.
Този път обаче рецесията продължава към този момент две тримесечия, а голямата загуба на активи е насъбрана точно в интервала от април до края на юни. За второто тримесечие активите на деветте универсални пенсионни фонда са намалели с над 633 млн. лева, което значи, че този път и направените вноски не могат да компенсират неприятните финансови резултати.
Данните от докладите на универсалните пенсионни фондове се удостоверяват и от статистиката на Комисията за финансов контрол за доходността им. Шест от 9-те фонда за наложително в допълнение пенсионно обезпечаване са с негативна рентабилност за интервала 30 юни 2020 година - 30 юни 2022 година, демонстрират последните данни на КФН. Доходността на универсалните фондове стига до минус 2,29.
Фондът с максимален пазарен дял - “Доверие ”, е с минус 1,60. Вторият - “Алианц ”, е с минус 0,11. “ДСК-Родина ” е минус 2,24, “Съгласие ” - минус 2,29, ОББ - минус 0,01, “Топлина ” - минус 1,74. “ЦКБ-Сила ” е с 2,72 резултат, “Пенсионноосигурителен институт ” е на плюс с 1,5, а “Бъдеще ” е с 0,99.
На бърз завършек на войната в Украйна се надяваше шефката на “Доверие ” Даниела Петкова, с цел да се овладее спадът при пенсионните фондове.
Положителният резултат на фонда “ЦКБ-Сила ” за последните 6 месеца в действителност е едвам 630 хиляди лева, а на “Бъдеще ” е в размер на 4,3 млн. лева
За второто тримесечие на 2022 година обаче безусловно всички девет фонда имат понижение на активите и регистрират загуби, излиза наяве от обстоен обзор на данните за капиталовите им портфейли.
На база активите на фондовете към края на юни спрямо края на март “ЦКБ-Сила ” регистрира понижение на активите с 9,2 млн. лева, а “Бъдеще с 3,3 млн. лева
Най-солидна загуба отбелязва фондът “Алианц-България ”, където понижението на 3-месечна база е 233 млн. лева При него е максимален спадът в активите и на 6-месечна база с 224 млн. лева При 5 от деветте фонда загубите надвишават 100 млн. лева за всеки.
Причина за неприятните резултати на фондовете за наложително непринудено пенсионно обезпечаване е, че те са в съвсем съвършената стихия на финансовите пазари. Според разпоредбите на КФН пенсионните фондове могат да влагат в дългови бумаги или акции.
Цените на акциите на международните пазари започнаха да падат още от началото на 2022 година в очакване на разгръщане на спора сред Русия и Украйна.
В бюлетините за интернационалната среда на Комисията за финансов контрол се вижда, че обстановката остава комплицирана и в идващите месеци. В последния бюлетин да вземем за пример се отбелязва отрицателното въздействие на високата инфлация и вероятността за повишение на лихвите през юни, като към това се прибавят и новините от Англия за смяна на подписаната с Европейски Съюз договорка за Брекзит и изострените връзки около жп блокадата, която Литва наложи на съветския западен ексклав Калининград.
“Такива рецесии сме имали и преди, само че особеното в този момент е, че се събират много отрицателни фактори ”, коментира преди месец пред Дарик радио Даниела Петкова от “Доверие ”. Кризата визира по едно и също време и акции, и облигации, изясни тя.
“Още през януари започнаха повсеместни спадове както в цените на акциите, по този начин и в цените на държавните облигации, дължащи се на ускорената инфлация във всички страни и предстоящото повишение на лихвите от централните банки. Очаквахме този спад, случвало се е и в предходни сходни рецесии и имаме прочут опит.
Още през 2021 година започнахме да преструктурираме портфейлите в очакване на отрицателния резултат от повишението на лихвите. Но стартира война, която не предстои на никакви прогнози, освен това в комбиниране с стопански наказания, които, за разлика от войната, подлежат на разбор за тяхното влияние. Те започнаха да следват една след друга и явно ще би трябвало да изчакаме да спрат и чак тогава още веднъж да вършим проекти по кое време ще стартира възобновяване ”, сподели Петкова пък в изявление за “24 часа ” през април. Тогава тя изрази вяра, че загубите могат да бъдат възобновени до края на годината при бърз завършек на войната в Украйна. Такъв обаче към този момент не се обрисува.
В производители на оръжие са почнали да влагат универсалните пенсионни фондове в опит да компенсират спадовете на акциите на останалите компании, демонстрира още обзор на капиталовите им портфейли.
Български сдружения държат сега акции на компании като производителя на изтребители “Локхийд Мартин ”, както и в други производители на авиотехника като “Боинг ” и “Ербъс ” (и двете компании, известни с гражданските си самолети създават и огромно количество военни машини), компании като “Ратеон ” и “Текстрон ”.
Фармацията и интернет колоси като “Гугъл ”, “Фейсбук ”, “Амазон ” са другите избавителни пояси, които пробват да намерят пенсионните фондове.
Един от универсалните пенсионни фондове обаче се е оказал с блокирани пари поради покупката на държавни облигации на Русия. В момента тези бумаги на практика имат негативна стойност поради наложените наказания против Москва и настояването на Владимир Путин да заплаща задълженията си в рубли. Руските облигации обаче са били купени още през 2021 година, излиза наяве от капиталовия портфейл на този фонд. Тогава те са били на стойност над 7 млн. лева Очевидно фондът въпреки всичко е съумял да продаде някаква част преди налагането на ембаргото, тъй като към края на юни цената на съветските облигации към този момент е единствено 1,7 млн. лева.
Половината от вложенията и балансовите активи на универсалните фондове са в дългови скъпи бумаги, издадени или обезпечени от страни или техните централни банки, от ЕЦБ, Европейска инвестиционна банка или интернационалните финансови организации - 50,46% за деветте фонда. По обособените фондове делът на този вид вложения варира от 16 до 65%. На последващо място по значителност са вложенията в акции, дялове, разновидности и прочие - 38,57%, като тук делът им в обособените фондове варира от 26 до 55%. Данните са от последната информация на КФН, която демонстрира картината към 31 март.
Плащанията едвам достигат 300 лева на месец, и то само в един от фондовете
Пожизнената пенсия обикновено е с 60 лева по-ниска от разсрочената
300 лева е оптималният междинен размер на пенсиите, който реализират към този момент универсалните пенсионни фондове, демонстрират данните на Комисията за финансов контрол. Те обаче са настоящи към края на март, а за второто тримесечие статистиката към момента не е излязла.
До този миг към фондовете за заплащане на пожизнени или на разсрочени пенсии са трансферирани 36,7 млн. лева Това са пари по партиди в универсалните фондове на хора, които са упражнили правото си на пенсия. Те зареждат фондовете за погашение и фирмите ги влагат, с цел да носят спомагателна рентабилност.
Втори пенсии се изплащат от септември предходната година, като към края на юни 2022 година към този момент всичките девет фонда имат отпуснати както пожизнени, по този начин и разсрочени пенсии.
284,27 лева месечно е междинният размер на разсрочените заплащания за деветте фонда. Такива пенсии се отпускат на хора, които нямат в партидите си задоволително средства, които да им подсигуряват заплащането на минималната втора пенсия. В момента нейният размер е 55,50 лева За разсрочено заплащане е нужно обаче в партидата да има насъбрани над 1100 лева сега. Всички с по-малки партиди могат да ги изтеглят едновременно.
Средният размер на пожизнените пенсии пък е 224 лева Прави усещане, че един от фондовете има междинна пенсия от 300 лева - доста по-висока, в сравнение с при останалите. Той обаче е дребен и евентуално огромната сума се дължи на това, че пенсионер от този фонд е единствено един човек към датата на отчитане в КФН.
Все още обаче изплатените суми на наследници са по-големи от тези, които се заплащат за пенсии. Причината за това е високата смъртност преди възрастта за пенсиониране, за която преди време Даниела Петкова от “Доверие ” предизвести пред “24 часа ”.
Фондовете за погашение на пенсионни артикули към момента са доста дребни, защото хората, придобили право на пенсия, към момента не са огромен брой.
“Един фонд от 5-10 млн. лева е доста мъчно да влага, защото парите са малко. Заради този проблем бе позволено в първата година да има по-голяма капиталова независимост за сдруженията и да не се изисква наложителната при другите вложения диверсификация. Това сега ни оказва помощ да опазим нашите пенсионери в рецесията - актуализирахме септемврийските пенсии с близо 7% за 6 месеца ”, разяснява Даниела Петкова, имайки поради компанията, която оглавява - “Доверие ".
Петкова сподели, че при тези нови фондове - основани особено за етапа на погашение и обособени по типове пенсионни артикули, доходността е 20-29% на годишна база, което с огромните фондове е невероятно поради капиталовите ограничавания. Периодът на тази капиталова независимост обаче завършва на 1 септември.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ