Синдикати: Хронични болести повалят половината ни учители заради постоянен стрес
Над 80% от българските преподаватели работят под мощен всекидневен стрес, а половината от тях към този момент страдат от хронични болести в резултат на насъбраното напрежение. Тревожните данни бяха изнесени от Синдикат " Образование " към КТ " Подкрепа " на база настоящи изследвания в системата, оповестява БНР. Според специалистите неналичието на публично признание на синдрома на професионално прегаряне (бърнаут) у нас и ежедневната експанзия в класните стаи водят до всеобщо амортизиране на фрагментите, което постанова незабавни ограничения на национално равнище.
Агресията и бумащината като съществени фактори
Поведението на учениците и голямата административна тежест са водещите аргументи за високото напрежение измежду педагозите. Точната статистика демонстрира, че 86% от учителите показват неспазването на разпоредбите и експанзията като главен стресогенен фактор. Към тях се прибавят неучителските действия, споровете с родителите (74,3%), честите промени в просветителната система (67,7%) и неналичието на мотивация у децата.
" Нивото на нездравословния стрес измежду българските учители е по-високо от междинното за Европа. Ако не се погрижим за тяхното физическо и психическо здраве, няма по какъв начин да мислим за качествено обучение ", съобщи ръководителят на Синдикат " Образование " Юлиан Петров.
Синдикалистът предизвести, че казусът с напрежението не подминава и учениците, като 85% от тях също са подложени на сериозен напън в учебно заведение.
Бърнаутът остава неразпозната диагноза у нас
Синдромът на професионалното прегаряне визира към 5% от педагозите всяка година, което съществено заплашва устойчивостта на цялата система в дълготраен проект. Въпреки че в редица европейски страни положението се признава публично, в България то към момента няма статут на здравна диагноза.
" Това е заболяване, което в Европа се признава, само че в България към момента няма публична диагноза. Въпреки това учителите и лекарите от дълго време са в рисковите групи ", акцентира Юлиан Петров и настоя за въвеждане на съответна национална политика за грижа.
Синдикатите оферират съответни стъпки, измежду които понижаване на седмичната натовареност за по-възрастните преподаватели, обезпечаване на интервали за подготовка и интензивно включване на психолози. Петров е безапелационен, че обезщетителните механизми би трябвало да се вкарат по този начин, че да не ощетяват финансово експертите.
Според шефа на 38-о главно учебно заведение " Васил Априлов " в София Величка Таседжикова стресът е изцяло неизбежна част от специалността, тъй като работата изисква непрекъсната връзка с деца, родители и институции. Тя уточни, че най-голямото напрежение идва от свръхочакванията на обществото към просветителните фрагменти.
" От учителя се чака да компенсира всичко, което не е направило фамилията или обществото – и то на най-високо равнище ", разяснява Величка Таседжикова.
Директорът прикани за осъществяване на надълбоко и задълбочено проучване, което да стъпи на надеждни емпирични данни за равнищата на стрес и аргументите за него. И двамата специалисти са единомислещи, че фокусът би трябвало да падне върху предварителната защита и намаляването на прочувственото натоварване доста преди да се стигне до сериозната точка на прегарянето.
Агресията и бумащината като съществени фактори
Поведението на учениците и голямата административна тежест са водещите аргументи за високото напрежение измежду педагозите. Точната статистика демонстрира, че 86% от учителите показват неспазването на разпоредбите и експанзията като главен стресогенен фактор. Към тях се прибавят неучителските действия, споровете с родителите (74,3%), честите промени в просветителната система (67,7%) и неналичието на мотивация у децата.
" Нивото на нездравословния стрес измежду българските учители е по-високо от междинното за Европа. Ако не се погрижим за тяхното физическо и психическо здраве, няма по какъв начин да мислим за качествено обучение ", съобщи ръководителят на Синдикат " Образование " Юлиан Петров.
Синдикалистът предизвести, че казусът с напрежението не подминава и учениците, като 85% от тях също са подложени на сериозен напън в учебно заведение.
Бърнаутът остава неразпозната диагноза у нас
Синдромът на професионалното прегаряне визира към 5% от педагозите всяка година, което съществено заплашва устойчивостта на цялата система в дълготраен проект. Въпреки че в редица европейски страни положението се признава публично, в България то към момента няма статут на здравна диагноза.
" Това е заболяване, което в Европа се признава, само че в България към момента няма публична диагноза. Въпреки това учителите и лекарите от дълго време са в рисковите групи ", акцентира Юлиан Петров и настоя за въвеждане на съответна национална политика за грижа.
Синдикатите оферират съответни стъпки, измежду които понижаване на седмичната натовареност за по-възрастните преподаватели, обезпечаване на интервали за подготовка и интензивно включване на психолози. Петров е безапелационен, че обезщетителните механизми би трябвало да се вкарат по този начин, че да не ощетяват финансово експертите.
Според шефа на 38-о главно учебно заведение " Васил Априлов " в София Величка Таседжикова стресът е изцяло неизбежна част от специалността, тъй като работата изисква непрекъсната връзка с деца, родители и институции. Тя уточни, че най-голямото напрежение идва от свръхочакванията на обществото към просветителните фрагменти.
" От учителя се чака да компенсира всичко, което не е направило фамилията или обществото – и то на най-високо равнище ", разяснява Величка Таседжикова.
Директорът прикани за осъществяване на надълбоко и задълбочено проучване, което да стъпи на надеждни емпирични данни за равнищата на стрес и аргументите за него. И двамата специалисти са единомислещи, че фокусът би трябвало да падне върху предварителната защита и намаляването на прочувственото натоварване доста преди да се стигне до сериозната точка на прегарянето.
Източник: inews.bg
КОМЕНТАРИ