Над 80% от българите определят четенето на книги като важно.

Над 80% от българите дефинират четенето на книги като значимо. 43% признават, че не са прочели нито една книга през последната година. Сред четящите се откроява ползата към художествената литература и желанието към книжен формат на книга. Данните са от изследване на " Тренд " по поръчка на „ 24 часа ", отдадено на това какъв брой и какво чете българинът. Изследването е осъществено в интервала сред 12 и 18 май 2025 година посредством директно полустандартизирано изявление " лице в лице " с таблет измежду 1001 души на възраст 18+.

Мнозинството от българите (83%) считат четенето на книги за значимо. Въпреки това, четирима от всеки 10 души (43%) признават, че през последната година не са прочели нито една книга. Делът на хората, които не са прочели книга през последната година нараства с възрастта и доближава половината измежду тези над 70 години. Сред висшистите този дял е доста под междинното равнище.

Четенето на книжен формат на книги остава най-предпочитан измежду българите (61%). Малко над една пета (21%) избират електронните книги . Изборът значително се въздейства от възрастта: при най-младите двата формата са съвсем еднообразно публикувани, до момента в който с напредването на възрастта хартиените издания от ден на ден преобладават, а ползата към цифровите понижава. Аудиокниги слушат 4% от българските жители.

Почти една трета (30%) декларират, че въобще не четат книги. Това са най-вече по-възрастните, ниско образованите и жителите на селата.

Четящите избират най-често книги след рекомендация от другар, прочут или родственик – това показват 49% от пълнолетните българ и. Малко над една четвърт (26%) се ориентират по заглавия в книжарниците, а съвсем една пета (19%) разчитат на информация от обществените мрежи. По-специализирани източници, като рецензии, блогове и литературни уеб сайтове, се загатват от 13%. На информация в медиите се доверяват 11%, а 7% следват рекомендации, получени в образователна среда или на работното място.