Над 8 бона депутатска заплата, президентът с 16 000 лева

Над 8 бона депутатска заплата, президентът с 16 000 лв. на месец. Отпадат наложителните критерии за минималното заплащане.Заплатите на депутатите ще минат 8000 лв..При това става въпрос за главното заплащане, върху което се начисляват спомагателни суми. Това излиза наяве от данните на Националния статистически институт за заплатите през третото тримесечие на годината.Съгласно правилника на Народното събрание възнагражденията на депутатите се преизчисляват на всяко тримесечие. Техният размер е три пъти заплатата в публичния бранш, като се гледа последният месец на съответното тримесечие.През юни междинното заплащане в публичния бранш е било 2645 лв., а през септември то стига към този момент до 2668 лв.. Така, в случай че до момента главната заплата е била 7935 лв., то тя към този момент ще стане 8004 лв.. За присъединяване в комисия редовите депутати вземат още 15% над главното си заплащане.За шефовете на комисии и парламентарни групи надбавката е 35 на 100, а за техните заместници тя е 25%. Към главната заплата на депутатите се начисляват и спомагателни месечни хонорари за трудов стаж и професионален опит – 1 на 100 за всяка прослужена година, за научна степен „ лекар “ – 10 на 100, а за „ лекар на науките “ – 15 на 100.
Лидери
Вследствие на повдигането на заплатите на депутатите се усилват възнагражденията и на водачите в страната – ръководителя на Народното събрание, на президента и премиера. Шефът на Народното събрание получава заплата с 55% по-висока от главната на депутатите, което значи, че към този момент ще взима 12 406 лв.. Същото заплащане получава и министър-председателят. Заплатата на президента пък е равна на две депутатски заплати и към този момент ще мине 16 000 лв.. Към тази сума също се начисляват проценти за прослужено време.

Данните на Национален статистически институт демонстрират, че междинната месечна брутна работна заплата за страната през септември доближава 2580 лв.. Продължава изоставането на възнагражденията в частния бранш от тези в обществения. Работещите в частни компании през септември са получавали приблизително 2550 лв. – с над 100 лв. по-малко от заетите в публичния бранш. На тримесечна база междинната работна заплата за страната понижава с 0,9%. На годишна база обаче има нарастване с 12%.
Високи
Традиционно най-високи за тримесечието са заплатите в бранш „ Създаване и разпространяване на информация и креативен продукти; далекосъобщения “ – приблизително 5512 лв.. На второ място са финансови и застрахователни действия с 3716 лв., а на трето – произвеждане и систематизиране на електрическа и топлинна сила и на газообразни горива – 3539 лв.. Най-ниски са възнагражденията в хотелиерството и ресторантьорството – приблизително 1586 лв..

Междувременно съдът на Европейски Съюз анулира част от директивата за адекватност на минималните заплати, която и България би трябвало да приложи в законодателството си. Директивата бе атакувана пред съда от Дания, подкрепена от Швеция.

Самата инструкция обаче остава в действие, което се приветства от синдикатите. Отпадат обаче изброените в нея най-малко критерии, които държавните управления би трябвало да вземат поради за установяване на минималната работна заплата. Това бяха: покупателната дарба, общото ниво на работните заплати, темпът на техния напредък и дълготрайните нива на националната продуктивност. Остават обаче основните референтни точки за оценка на адекватността на МРЗ – тя да е 50% от брутната междинна заплата или 60% от медианната.