Слаб 2,81 за прокуратурата при Сарафов: Всички искат промяна в съдебната система, тя си остава в застой
Над 75% от българите считат, че правосъдната промяна е доста значима и това включва необятен мащаб от проблеми; Сред тях са: действителна битка с корупцията по високите етажи на властта, самостоятелност на съда, бърз правосъден развой, битка с битовата престъпност, даже битка против домашното насилие;Още 20% на 100 одобряват тази тематика като " по-скоро значима " - т.е. има необятен публичен консенсус, че има потребност от качествена промяна;В същото време над 71% виждат, че промяната е в застой, а оценката им за работата на прокуратурата на Борислав Сарафов е " Слаб 2,81 ".
Това демонстрира национално представително проучване на Българския институт за правни начинания (БИПИ), извършено сред 26 ноември и 15 декември 2024.
Основните аргументи за неосъществената правосъдна промяна съгласно интервюираните са ползите на разнообразни публични кръгове, които работят против нейното реализиране, както и политическата рецесия и неналичието на политическа воля за промени.
Отказът на магистратите да се реформират също е фактор, който излиза на напред във времето в публичното мнение, до момента в който единствено 9% считат, че самите жители не дават задоволително поддръжка за промяната.
Около 13% от запитаните регистрират " прогрес, въпреки и муден " - най-често хора с висше обучение и работещи в държавния бранш - само че даже и в тези групи оптимизмът е в малцинство.
15 на 100 от участниците в проучването не могат да преценяват какво се случва със правосъдната промяна, макар че тя е топ тематика през последните няколко години.
2,81 за Сарафов по шестобалната система
БИПИ вършат съпоставяне сред общите оценки на жителите за работата на прокуратурата под другите ръководители - и се вижда пренебрежимо дребна разлика сред Сотир Цацаров, Иван Гешев и Борислав Сарафов.
Средната оценка за работата на прокуратурата в мандата на Сотир Цацаров е 3,05, при управлението на Иван Гешев е 2,75, а по време на Борислав Сарафов – 2,81.
55,8% от запитаните споделят, че като цяло не виждат никаква изгода за обществото от работата му (при 46,6% към предишния мандат на Гешев).
Леко е намалял процентът на хората, които имат вяра, че прокуратурата при Сарафов се използва за политически цели, само че това е мнение, споделяно от повече от 1/3 от интервюираните. При Сарафов има и най-слаби оценки за оправянето с битовата престъпност и следствието против корупцията по високите етажи по отношение на Иван Гешев и Сотир Цацаров.
Почти 76% считат, че правосъдната промяна въобще не е лимитирала политическото въздействие върху съда и прокуратурата
Няма нито един индикатор, по който болшинството от хората да регистрират най-малко слаб прогрес - нито в обезпечаването на обективен развой, нито в независимостта на съда, нито в обективните следствия против магистрати, за които има подозрения, че са направили рпестъпление.
Най-ниска е оценката за позитивната смяна на въпроса за ограничаванеот на политическото въздействие върху съда и прокуратурата - към 76% не виждат никакви резултати, а единствено 20 на 100 считат, че има " слаби " достижения в вярната посока.
73% са на мнение, че липсват резултати във връзка с задачата да се предотврати спорът на ползи и корупцията в границите на правосъдната власт70% са на мнение, че липсват резултати във връзка с задачата за понижаване на опциите за злоупотреби със служебно състояние и потребление на правосъдната система за почистване на политически и стопански сметки70% са на мнение, че липсват резултати във връзка с задачата да се понижи икономическото въздействие върху съда и прокуратурата
Как си показват хората правосъдната промяна?
Борбата с корупцията и независимостта на съда са топ целите на интервюираните с към 75-80% посочвания.
Интересното е, че даже битката с домашното принуждение влиза в листата с значими тематики - изключително измежду дамите, по-младите хора и жителите на София - наред с намаляването на таксите за правосъдни разходи и намаляването на адвокатските хонорари.
Битовата престъпност е тематика, която тормози най-често столичаните и хората в дребните градодве.
Сред водещите аргументи за закъснение на правосъдната промяна необятната общност извежда на напред във времето ползите на групи, които работят против осъществяване на правосъдната промяна (56%).
Това демонстрира национално представително проучване на Българския институт за правни начинания (БИПИ), извършено сред 26 ноември и 15 декември 2024.
Основните аргументи за неосъществената правосъдна промяна съгласно интервюираните са ползите на разнообразни публични кръгове, които работят против нейното реализиране, както и политическата рецесия и неналичието на политическа воля за промени.
Отказът на магистратите да се реформират също е фактор, който излиза на напред във времето в публичното мнение, до момента в който единствено 9% считат, че самите жители не дават задоволително поддръжка за промяната.
Около 13% от запитаните регистрират " прогрес, въпреки и муден " - най-често хора с висше обучение и работещи в държавния бранш - само че даже и в тези групи оптимизмът е в малцинство.
15 на 100 от участниците в проучването не могат да преценяват какво се случва със правосъдната промяна, макар че тя е топ тематика през последните няколко години.
2,81 за Сарафов по шестобалната система
БИПИ вършат съпоставяне сред общите оценки на жителите за работата на прокуратурата под другите ръководители - и се вижда пренебрежимо дребна разлика сред Сотир Цацаров, Иван Гешев и Борислав Сарафов.
Средната оценка за работата на прокуратурата в мандата на Сотир Цацаров е 3,05, при управлението на Иван Гешев е 2,75, а по време на Борислав Сарафов – 2,81.
55,8% от запитаните споделят, че като цяло не виждат никаква изгода за обществото от работата му (при 46,6% към предишния мандат на Гешев).
Леко е намалял процентът на хората, които имат вяра, че прокуратурата при Сарафов се използва за политически цели, само че това е мнение, споделяно от повече от 1/3 от интервюираните. При Сарафов има и най-слаби оценки за оправянето с битовата престъпност и следствието против корупцията по високите етажи по отношение на Иван Гешев и Сотир Цацаров.
Почти 76% считат, че правосъдната промяна въобще не е лимитирала политическото въздействие върху съда и прокуратурата
Няма нито един индикатор, по който болшинството от хората да регистрират най-малко слаб прогрес - нито в обезпечаването на обективен развой, нито в независимостта на съда, нито в обективните следствия против магистрати, за които има подозрения, че са направили рпестъпление.
Най-ниска е оценката за позитивната смяна на въпроса за ограничаванеот на политическото въздействие върху съда и прокуратурата - към 76% не виждат никакви резултати, а единствено 20 на 100 считат, че има " слаби " достижения в вярната посока.
73% са на мнение, че липсват резултати във връзка с задачата да се предотврати спорът на ползи и корупцията в границите на правосъдната власт70% са на мнение, че липсват резултати във връзка с задачата за понижаване на опциите за злоупотреби със служебно състояние и потребление на правосъдната система за почистване на политически и стопански сметки70% са на мнение, че липсват резултати във връзка с задачата да се понижи икономическото въздействие върху съда и прокуратурата
Как си показват хората правосъдната промяна?
Борбата с корупцията и независимостта на съда са топ целите на интервюираните с към 75-80% посочвания.
Интересното е, че даже битката с домашното принуждение влиза в листата с значими тематики - изключително измежду дамите, по-младите хора и жителите на София - наред с намаляването на таксите за правосъдни разходи и намаляването на адвокатските хонорари.
Битовата престъпност е тематика, която тормози най-често столичаните и хората в дребните градодве.
Сред водещите аргументи за закъснение на правосъдната промяна необятната общност извежда на напред във времето ползите на групи, които работят против осъществяване на правосъдната промяна (56%).
Източник: boulevardbulgaria.bg
КОМЕНТАРИ