Над 716 хиляди деца, от които 55 000 първолаци, прекрачват

...
Над 716 хиляди деца, от които 55 000 първолаци, прекрачват
Коментари Харесай

Промените в образованието: Какво влиза в сила от тази учебна година

Над 716 хиляди деца, от които 55 000 първолаци, прекрачват прага на общо 2300 учебни заведения в София и страната през днешния ден. Какво ново да чакат родителите на всички тези деца? Обобщаваме измененията и предложенията за такива, които през последната лятна почивка могат да претендират за съвсем рекорден брой.

Дигитални здравно-профилактични карти  

От 1 септември експертите от здравните кабинети в детските градини и учебните заведения би следвало да имат електронен достъп до здравната информация за учениците, тъй че да не се постанова на родителите да я показват на хартия. Тоест здравно-профлактичната карта става цифрова. Това не анулира прегледа при доктор на ученика.

Ако към този момент сте издали документа на хартия, не е проблем да го предоставите, той няма да бъде анулиран. Просто след 1 септември 2025 година медицинските експерти в детските градини и училищата вече имат цифров достъп до нужната здравна информация, съхранявана в централизирана система. Някои от тях обаче към момента имат потребност от подпомагане, с цел да проработят с нея.

Медицинските експерти няма да виждат всички персонални данни, а единствено здравната информация, отнасяща се до тяхната отговорност. Според отрасловия министър Силви Кирилов това ще понижи административната тежест за родителите и учебните медици. Засега обаче в лекарските кабинети към момента отиват обезпокоени родители, които държат на хартиения документ.

НВО след 7-и и 10-и клас

През лятото от просветното министерство показаха оферти за промени в националното външно оценяване след 7-и и 10-и клас – на изпита по математика да има интегрални задания, които изискват базови умения по естествени науки.

Както до момента, тези изпити ще се поставят в края на 4-ти, 7-и и 10-и клас. При изпитните формати за четвъртокласниците няма смяна по отношение на тези от предходната година. Същите остават и тези по български език и литература за седмокласници и десетокласници. 

Преди дни МОН показа примерни задачи за националното външно оценяване след 7-и и 10-и клас по математика. От тях излиза наяве, че в тестванията ще има по шест задания от естествени науки. Заедно с тях общият брой на дилемите в изпита от НВО ще бъде 24 за 7-и клас и 18 за 10-и клас.

Времето за работа ще бъде увеличено с 15 минути за седмокласниците, т.е. изпитът ще бъде с обща дълготрайност от 180 минути, и с 30 минути за десетокласниците, т.е. общото им време ще е 120 минути.

Шестте задания от естествени науки ще включват базови познания и компетентности, свързани с биология и здравно обучение, химия и запазване на околната среда, физика и астрономия, география и стопанска система, както и индивидът и природата за седмокласниците, показват от МОН.

От учениците няма да се изискват комплицирани понятия, нито нужда да се наизустява теорията по съответните предмети, а решение на на практика задания, които ще са им нужни и потребни и отсега нататък в живота, твърди и отрасловият министър Красимир Вълчев. Въпреки уверенията му измежду родители и деца към момента има известна паника.

Ваканциите – без „ скъсване “

За да няма скъсване на ваканциите, когато има работен ден сред събота и неделя и формален почивен ден, въпросният работен ден към този момент ще е почивен за учениците. Пример за това е 2 март 2026 година, който ще бъде неучебен.

Първата по-дълга отмора за учениците ще бъде към Деня на националните будители. Неучебни ще бъдат дните от 31 октомври до 3 ноември в това число, което ще обезпечи на децата къса есенна почивка.

Коледната почивка ще стартира на 24 декември и ще продължи до 4 януари в това число. Така учениците ще се завърнат в класните стаи на 5 януари.

Почивката сред двата образователни периода също е закрепена. Тя ще бъде три дни – от 31 януари до 2 февруари в това число.

Пролетната почивка е с друга дълготрайност за обособените класове:

За учениците от 1-ви до 11-и клас тя ще бъде от 4 април до 13 април.

За зрелостниците в 12-и клас почивката ще стартира по-късно, на 8-и април.

В одобрения график е очакван и спомагателен неучебен ден на 2 март, понеделник. Той ще бъде смесен с националния празник 3 март, което ще образува четиридневна отмора за учениците – от 28 февруари до 3 март в това число.

Дните, в които се организират матурите, също са неучебни за останалите възпитаници. Датите за държавните зрелостни изпити са:

20 май – наложителен държавен зрелостен изпит по български език и литература.

22 май – втори наложителен държавен зрелостен изпит.

По-късно започване на образователния ден

Новост е и по-късното започване на образователния ден в някои учебни заведения в страната, за което министър Красимир Вълчев нееднократно призоваваше тази година.

По думите му той е призовал и учебните управления да беседват с родителите и с педагогическия колектив дали е допустимо по-късно да се стартира образователният ден. Част от учебните заведения, в които не се учи на две смени, са взели решения за по-късно започване на образователните часове.

У нас общо 226 учебни заведения, от които над 80 в София, към момента са на двусмемен режим. Тече втори стадий от стратегия за градеж, продължение и изграждане на учебни заведения, при приключването на която образователните заведения на двусменен режим ще намалеят до 180 по думите на Вълчев.

Без телефони в часовете  

Много се говореше през лятото и за възбраната на телефоните в учебно заведение. Макар тематиката да се приема прочувствено от учениците, на процедура и сега има възбрана за потреблението на мобилните телефони в час. За да се стигне до действителната им възбрана, би трябвало да бъдат признати промени в Закона за предучилищното и учебното обучение . Очаква се те да бъдат обсъждани през ноември.

С тях се планува мобилните телефони да могат да се употребяват единствено за просветителни цели, при медицински потребности и за други изключителни обстановки. Използването на електронни устройства освен пречи на концентрацията и намалява просветителните резултати на учениците, само че и утежнява техните когнитивни, двигателни, обществени, прочувствени и отзивчиви умения, се показва в претекстовете.

В момента системата от наказания е такава, „ че кара учителите да се въздържат от санкции за учениците “, разяснява преди ден отрасловият министър пред БНР.

Математическите гимназии стават профилирани

В Закона за предучилищното и учебното обучение, който ще бъде гледан в зала през ноември, се планува също математическите гимназии да станат профилирани. 

Идеята е да се поддържат младите гении в региона на математиката и естествените науки. Математическите и природо-математически гимназии ще се преобразуват в профилирани и ще се одобряват възпитаници още след четвърти клас.

Учениците в тях ще получат профилирана подготовка по математика и естествени науки, само че и ще могат да продължат образованието си без да аплайват още веднъж след седми клас. Ако желаят, могат да аплайват в друго учебно заведение, а освободените места ще се запълват с нови възпитаници. Училищата ще могат да афишират и спомагателен банкет. 

Интензивна езикова подготовка по български език

Едно от значимите промени в законопроекта е обвързвано с интензивната езикова подготовка по български език за децата, които не го владеят, в това число и за тези, които се връщат от чужбина. Обучението ще се осъществя под две форми - самостоятелно за децата от първи до седми клас, които ще учат езика в ускорена стратегия и последователно ще се включат в клас с останалите възпитаници. За тези, които въобще не знаят български, ще се провежда предварителен езиков клас. При незадоволително положително притежаване на българския език се дава опция и за повторение на първи клас за тези деца.

Изучаване на вяра – най-рано идната есен

Идеята за предмета, който срещна немалка родителска опозиция, е да се споделя " Добродетели и религии " и да не е наложителен. Освен това „ нито едно дете няма да бъде принуждавано, макар волята му, да учи вяра “, изяснява неуморно просветният министър в поредност от изявленията.

Той прецизира и че сега има вяра в някои учебни заведения - като свободноизбираем предмет. Освен това децата и в този момент учат за религиозните празници, както и религията в културен и исторически проект. Такова образование има и в останалите европейски страни, отбрани предлагането си Красимир Вълчев.

Идеята е да се разшири достъпът до религията – да се предлага като предмет във всяко учебно заведение, само че да не е наложителна. Ще има и час за образование в положително, който ще включва детайли на религията.

Според записаното в законопроекта се предлага въвеждане на наложителен избираем час по образование в положително и образуване на полезности. Родителите и учениците ще могат да избират от три различни стратегии за образуване на универсални човешки полезности - като почтеност, почитание, съпричастност, храброст, сърдечност към потребностите на другите и други. По този предмет няма да се слагат оценки. 
Източник: dariknews.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР