Как да летуваме на по-чисто море?
Над 700 типа морски животни са поглъщали или са се заплитали в пластмаса, а разграждането на подобен тип боклуци може да отнеме от 20 до 500 години – с тази информация на 12 юни от Европейската комисия (ЕК) в България насочиха апел във Facebook към жителите да бъдат виновни към себе и природата по време на лятната си почивка.
Защо отпадъците заплашват живота в и отвън водата разясниха за Българска телеграфна агенция представители на неправителствени организации, чиято активност е обвързвана с опазването на родното Черноморие.
Радостина Ценова от Българска фондация „ Биоразнообразие “ (БФБ) и посланикът на Европейския пакт за климата Илияна Стоилова от самодейността „ Wind2Win ”.
Фасове, торбички, бутилки, бъркалки, капачки, сламки и мокри кърпи са честа панорама и по родните плажове, показаха те.
И подчертаха, че е належащо доста време за разграждането на някои типове боклуци, като някои от боклуците се разпадат на микропластмаса, която е сериозна опасност за хората и околната среда.
Замърсяването идва от нещата, които плажуващите носят със себе си, а също и от заведенията наоколо, сподели Ценова. Тя уточни, че има и замърсяване, породено от плаващите плавателни съдове, включително може да има нетърпима миризма, изясни тя. И добави, че за това хората, а и институциите, би трябвало да са по-прилежни в опазването на Черно море.
По време на почивката си хората могат да носят със себе си плажна чанта, торба или кутия, в която да съберат отпадъците си, разяснява Стоилова. Изхвърлянето им разделно също е значимо, добави тя. Да си събереш боклука от мястото, на което си плажувал, е обикновено изпитание, което би трябвало да е табиет на всеки човек, счита също Ценова.
Избягвайте еднократните пластмаси, използвайте принадлежности и съдове за многократна приложимост, поучава Стоилова. И означи, че това е още по-необходимо, когато заведения по плажовете не престават да оферират храна и питиета в еднократна пластмаса. Природозащитникът обърна внимание на използването на мокри кърпи, които се разпадат на микропластмаса, която вреди на морския живот, а след това навлиза в хранителната верига.
Повечето пластмаси се създават от изкопаеми горива, като добивът и производството им отделят обилни количества въглероден диоксид, разяснява още Стоилова. Връзката сред пластмасовото замърсяване и климатичните промени се усеща изключително мощно в морската среда. Океаните гълтам голямо количество въглерод – улавят към 25% от въглеродния диоксид в атмосферата, описа също тя.
През годините Илияна Стоилова и Радостина Ценова се включват в разнообразни акции за разчистване на плажовете и морето. Двете приканват повече хора да вземат участие в сходни начинания и да дават образец със своето отговорно държание и на децата.
Илияна Стоилова е уиндсърфирстка, съосновател на „ Akasha surf school “, откъдето потегля самодейността „ Wind2Win ”. Тя прекарва огромна част от времето си във водата, по тази причина добре знае какъв брой е значима сигурността на морето. Намирането на съидейници в тази идея също е значимо, регистрира Стоилова. Вече няколко години с фондация Lessplastic Bulgaria организираме акцията „ Чистата Коледа “, уточни тя.
Годишно събираме близо 600 - 1000 кг. боклук, а събитията се посещават от доста деца, сътворяваме осведомителни материали, игри и въодушевление, описа Стоилова. През лятото организираме и разчистване на мъчно налични плажове, до които се стига главно по вода, уточни тя. През лятото слагаме кошчета за цигарени фасове на плажа и алеи в черноморски общини, а тази година са планувани и няколко надпревари по водни спортове в сърф учебното заведение, където ще предизвикваме участниците да „ заплатят “ входна такса чувал с боклуци, събран от плажа.
В последна сметка това, което срещаме по време на почивката си, въздейства и на нашето въодушевление, няма да е прелестно да сме заобиколени от боклуци, а в морето да се натъкнеш на пластмасова кофичка или найлонова торба, разяснява Радостина Ценова. Да бъдем съзнателни и да се любуваме на красивата ни природа, прикани тя.
Когато замърсяваме плажовете и морето, отслабваме едни от най-важните естествени съдружници в битката с климатичната рецесия. Затова намаляването на пластмасата не е просто екологична мярка, а действителен принос към климатичната резистентност, заключи Илияна Стоилова.
СНИМКА: Булфото
Защо отпадъците заплашват живота в и отвън водата разясниха за Българска телеграфна агенция представители на неправителствени организации, чиято активност е обвързвана с опазването на родното Черноморие.
Радостина Ценова от Българска фондация „ Биоразнообразие “ (БФБ) и посланикът на Европейския пакт за климата Илияна Стоилова от самодейността „ Wind2Win ”.
Фасове, торбички, бутилки, бъркалки, капачки, сламки и мокри кърпи са честа панорама и по родните плажове, показаха те.
И подчертаха, че е належащо доста време за разграждането на някои типове боклуци, като някои от боклуците се разпадат на микропластмаса, която е сериозна опасност за хората и околната среда.
Замърсяването идва от нещата, които плажуващите носят със себе си, а също и от заведенията наоколо, сподели Ценова. Тя уточни, че има и замърсяване, породено от плаващите плавателни съдове, включително може да има нетърпима миризма, изясни тя. И добави, че за това хората, а и институциите, би трябвало да са по-прилежни в опазването на Черно море.
По време на почивката си хората могат да носят със себе си плажна чанта, торба или кутия, в която да съберат отпадъците си, разяснява Стоилова. Изхвърлянето им разделно също е значимо, добави тя. Да си събереш боклука от мястото, на което си плажувал, е обикновено изпитание, което би трябвало да е табиет на всеки човек, счита също Ценова.
Избягвайте еднократните пластмаси, използвайте принадлежности и съдове за многократна приложимост, поучава Стоилова. И означи, че това е още по-необходимо, когато заведения по плажовете не престават да оферират храна и питиета в еднократна пластмаса. Природозащитникът обърна внимание на използването на мокри кърпи, които се разпадат на микропластмаса, която вреди на морския живот, а след това навлиза в хранителната верига.
Повечето пластмаси се създават от изкопаеми горива, като добивът и производството им отделят обилни количества въглероден диоксид, разяснява още Стоилова. Връзката сред пластмасовото замърсяване и климатичните промени се усеща изключително мощно в морската среда. Океаните гълтам голямо количество въглерод – улавят към 25% от въглеродния диоксид в атмосферата, описа също тя.
През годините Илияна Стоилова и Радостина Ценова се включват в разнообразни акции за разчистване на плажовете и морето. Двете приканват повече хора да вземат участие в сходни начинания и да дават образец със своето отговорно държание и на децата.
Илияна Стоилова е уиндсърфирстка, съосновател на „ Akasha surf school “, откъдето потегля самодейността „ Wind2Win ”. Тя прекарва огромна част от времето си във водата, по тази причина добре знае какъв брой е значима сигурността на морето. Намирането на съидейници в тази идея също е значимо, регистрира Стоилова. Вече няколко години с фондация Lessplastic Bulgaria организираме акцията „ Чистата Коледа “, уточни тя.
Годишно събираме близо 600 - 1000 кг. боклук, а събитията се посещават от доста деца, сътворяваме осведомителни материали, игри и въодушевление, описа Стоилова. През лятото организираме и разчистване на мъчно налични плажове, до които се стига главно по вода, уточни тя. През лятото слагаме кошчета за цигарени фасове на плажа и алеи в черноморски общини, а тази година са планувани и няколко надпревари по водни спортове в сърф учебното заведение, където ще предизвикваме участниците да „ заплатят “ входна такса чувал с боклуци, събран от плажа.
В последна сметка това, което срещаме по време на почивката си, въздейства и на нашето въодушевление, няма да е прелестно да сме заобиколени от боклуци, а в морето да се натъкнеш на пластмасова кофичка или найлонова торба, разяснява Радостина Ценова. Да бъдем съзнателни и да се любуваме на красивата ни природа, прикани тя.
Когато замърсяваме плажовете и морето, отслабваме едни от най-важните естествени съдружници в битката с климатичната рецесия. Затова намаляването на пластмасата не е просто екологична мярка, а действителен принос към климатичната резистентност, заключи Илияна Стоилова.
СНИМКА: Булфото
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ