Над 700 деца живеят в турските затвори с майките си
Над 700 деца живеят в турски затвори дружно със своите майки. Жените излежават присъди, които нормално са политически. Затворите са претъпкани, а децата – травматизирани. Но за турската страна тези нещастни деца като че ли въобще не съществуват.
Събота е „ ден на бащата”. Татковци вземат децата си от пандиза Гебзе. Малчуганите имат опция да излязат за малко на независимост. Ченгиз Акбаба също взема 2-годишния си наследник Мираз през уикендите. Детето към този момент е привикнало да го отделят често-често от майка му.
Семейство Акбаба са кюрди, а майката на Мираз се е заела с поддръжка за една кюрдска опозиционна партия - задоволително съображение, с цел да влезе за 4 години в пандиза.
„ Имаме огромен шанс, че не живеем надалеч и можем да вземаме децата от затвора”, разяснява Ченгиз Акбаба.
Той поддържа контакт с други мъже, чийто съпруги са наказани по политически аргументи.
„ Жена ми лежи поради няколко коментара в обществените мрежи”, споделя Барис Къзъл. „ Осъдена е за терористична агитация. Според юриста ни такива изяви не би трябвало да са наказуеми, в случай че живеехме в естествена конюнктура. Но те трансформираха законите”.
Именно поради новите антитерористични закони в този момент Мираз и майка му Гюлистан са принудени да разделят един нар - в килия с 14 други затворнички. Мираз няма друга опция да си играе, с изключение на в дребния бетониран двор на пандиза.
Затова и първата работа на татко му е да го заведе на същинска детска площадка. За да се почувства той като другите деца, въпреки и единствено за няколко часа. Още две години Мираз ще живее по този метод - с разграничени родители.
„ Той не трябва да си мисли, че майка му е крива за това състояние. Детето не схваща, че тя е затворена. Дано единствено не му останат някакви травми”, разяснява Ченгиз Акбаба.
А това би било същинско знамение, както го твърдят фамилии, които са претърпели същия призрачен сън. 10-годишният през днешния ден Ренас е прекарал 3 години в пандиза дружно с майка си. И не е в положение въобще да приказва на тази тематика.
„ Нощно време оставяме лампата в коридора да свети, другояче детето се опасява. Всеки по-силен звук го стряска. А когато върви до тоалетна, постоянно го очаквам пред вратата”, споделя Осман Курум.
Повече от 700 деца в това време лежат в турски затвори дружно с майките си. Такава е оценката на малобройните неправителствени организации, които се пробват да оказват помощ на засегнатите фамилии. Те настояват, че тези деца просто не съществуват за турската страна:
„ Служителите на пандиза въобще не са подготвени да работят с дребни деца, не знаят какви са потребностите им. А държавното управление няма никаква визия в кои затвори има деца и какъв брой са на брой”, изяснява Джансу Шекерджи, от правозащитната организация CISST.
Турските затвори са претъпкани. Само през последните две години повече от 160 хиляди души бяха хвърлени зад решетките по политически аргументи.
„ Правителството възнамерява да построи нови 230 пандиза, а последователите на президента Ердоган утвърждават този проект. Майките, излежаващи присъди в пандизите, единствено се представяли за жертви, подмятат някои”, изяснява Джансу Шекерджи.
„ Трябва да се ревизира дали тези дами не забременяват съзнателно, а по-късно преднамерено да правят престъпения, с цел да употребяват ситуацията си за антиправителствена пропаганда”, декларира Абдуррахман Дилипак, колумнист на вестник „ Йени Акит”.
Вечерта Мираз и татко му отиват на посетители при бабата и дядото на детето - също кюрди. Според тях не е случайност, че сега толкоз доста кюрдски активистки лежат в пандиза дружно с невръстните си деца.
„ Жена, наказана за обири, може да излезе на независимост след две години, в случай че има малко дете. Но нашите съпруги не могат да се надяват на същото”, декларира Ченгиз Акбаба.
Двата почивни дни свършват и Мираз би трябвало да се върне назад в пандиза при майка си. За бащата раздялата постоянно е сложна. По пътя го връхлитат тревожни мисли: какво ли чака детето му зад решетките? И с кого ли майка и дете ще би трябвало да разделят една килия?
„ Те са подвластни от толерантността на съкилийничките си, които могат да се оплачат, в случай че, примерно, детето плаче нощем. Помислете си: 15 дами в една килия! Такива мисли ме налягат”, декларира бащата.
Детето обаче не трябва да усеща нищо от паниките на бащата. Пред пандиза идва време за разлъка. А зад стените на пандиза таткото би трябвало да съобщи дребния Мираз на един от надзирателите.
Събота е „ ден на бащата”. Татковци вземат децата си от пандиза Гебзе. Малчуганите имат опция да излязат за малко на независимост. Ченгиз Акбаба също взема 2-годишния си наследник Мираз през уикендите. Детето към този момент е привикнало да го отделят често-често от майка му.
Семейство Акбаба са кюрди, а майката на Мираз се е заела с поддръжка за една кюрдска опозиционна партия - задоволително съображение, с цел да влезе за 4 години в пандиза.
„ Имаме огромен шанс, че не живеем надалеч и можем да вземаме децата от затвора”, разяснява Ченгиз Акбаба.
Той поддържа контакт с други мъже, чийто съпруги са наказани по политически аргументи.
„ Жена ми лежи поради няколко коментара в обществените мрежи”, споделя Барис Къзъл. „ Осъдена е за терористична агитация. Според юриста ни такива изяви не би трябвало да са наказуеми, в случай че живеехме в естествена конюнктура. Но те трансформираха законите”.
Именно поради новите антитерористични закони в този момент Мираз и майка му Гюлистан са принудени да разделят един нар - в килия с 14 други затворнички. Мираз няма друга опция да си играе, с изключение на в дребния бетониран двор на пандиза.
Затова и първата работа на татко му е да го заведе на същинска детска площадка. За да се почувства той като другите деца, въпреки и единствено за няколко часа. Още две години Мираз ще живее по този метод - с разграничени родители.
„ Той не трябва да си мисли, че майка му е крива за това състояние. Детето не схваща, че тя е затворена. Дано единствено не му останат някакви травми”, разяснява Ченгиз Акбаба.
А това би било същинско знамение, както го твърдят фамилии, които са претърпели същия призрачен сън. 10-годишният през днешния ден Ренас е прекарал 3 години в пандиза дружно с майка си. И не е в положение въобще да приказва на тази тематика.
„ Нощно време оставяме лампата в коридора да свети, другояче детето се опасява. Всеки по-силен звук го стряска. А когато върви до тоалетна, постоянно го очаквам пред вратата”, споделя Осман Курум.
Повече от 700 деца в това време лежат в турски затвори дружно с майките си. Такава е оценката на малобройните неправителствени организации, които се пробват да оказват помощ на засегнатите фамилии. Те настояват, че тези деца просто не съществуват за турската страна:
„ Служителите на пандиза въобще не са подготвени да работят с дребни деца, не знаят какви са потребностите им. А държавното управление няма никаква визия в кои затвори има деца и какъв брой са на брой”, изяснява Джансу Шекерджи, от правозащитната организация CISST.
Турските затвори са претъпкани. Само през последните две години повече от 160 хиляди души бяха хвърлени зад решетките по политически аргументи.
„ Правителството възнамерява да построи нови 230 пандиза, а последователите на президента Ердоган утвърждават този проект. Майките, излежаващи присъди в пандизите, единствено се представяли за жертви, подмятат някои”, изяснява Джансу Шекерджи.
„ Трябва да се ревизира дали тези дами не забременяват съзнателно, а по-късно преднамерено да правят престъпения, с цел да употребяват ситуацията си за антиправителствена пропаганда”, декларира Абдуррахман Дилипак, колумнист на вестник „ Йени Акит”.
Вечерта Мираз и татко му отиват на посетители при бабата и дядото на детето - също кюрди. Според тях не е случайност, че сега толкоз доста кюрдски активистки лежат в пандиза дружно с невръстните си деца.
„ Жена, наказана за обири, може да излезе на независимост след две години, в случай че има малко дете. Но нашите съпруги не могат да се надяват на същото”, декларира Ченгиз Акбаба.
Двата почивни дни свършват и Мираз би трябвало да се върне назад в пандиза при майка си. За бащата раздялата постоянно е сложна. По пътя го връхлитат тревожни мисли: какво ли чака детето му зад решетките? И с кого ли майка и дете ще би трябвало да разделят една килия?
„ Те са подвластни от толерантността на съкилийничките си, които могат да се оплачат, в случай че, примерно, детето плаче нощем. Помислете си: 15 дами в една килия! Такива мисли ме налягат”, декларира бащата.
Детето обаче не трябва да усеща нищо от паниките на бащата. Пред пандиза идва време за разлъка. А зад стените на пандиза таткото би трябвало да съобщи дребния Мираз на един от надзирателите.
Източник: bnews.bg
КОМЕНТАРИ