Папата канонизира за светец свещеник, продал душата си на дявола
Над 700 000 вярващи се събраха на площад „ Свети Петър “ във Ватикана, с цел да станат очевидци на канонизацията на Бартоло Лонго – някогашен демонски сановник, трансформирал се в католически мисионер и благотворител. Церемонията бе водена от папа Лъв XIV, който на 19 октомври публично прогласи Лонго и още шестима души за светци на Католическата черква.
Бартоло Лонго е роден през 1841 година в италианския град Латиано и е получил юридическо обучение. След гибелта на татко си се отклонява от християнската религия и стартира да взе участие в окултни практики, като съгласно модерни свидетелства даже бил „ ръкоположен “ за демонски сановник. В този интервал Лонго се занимавал с осъществяване на спиритически сеанси и ритуали, в това число крайни форми на пост и изолираност.
Под въздействие на своя другар проф. Винченцо Пепе , който бил мощно смутен от духовното му положение, Лонго последователно се отхвърля от окултизма и търси помощ от доминиканския духовник отец Алберто Раденте . След нескончаем интервал на изповеди и смирение той дефинитивно се отхвърля от предходния си живот, посвещавайки се на църковна и благотворителна активност.
През 1870-те години Лонго поставя обет за безбрачие и стартира социална задача, ориентирана към помощ на бедните и нуждаещите се. През 1887 година основава сиропиталище за девойки , а през 1892 година — институт за синовете на пандизчии , последван през 1922 година от подобен дом за дъщерите им. По-рано той основава и Папското светилище на Светата Дева от Розария в Помпей , което през днешния ден е едно от най-посещаваните поклоннически места в Южна Италия.
Лонго умира през 1926 година и е запомнен с внезапната си духовна промяна — от окултизъм и обезсърчение към религия и служение. Католическата черква стартира формалния развой по канонизация на Лонго през втората половина на XX век.
Папа Лъв XIV го канонизира дружно с още шестима души, измежду които трима монаси, венецуелски доктор, прочут като „ докторът на бедните “, и архиепископ, умрял по време на Арменския геноцид.
В своята проповед на 19 октомври Светият отец съобщи: „ Днес пред нас стоят седем очевидци – новите светци, които с Божията берекет резервираха пламъка на вярата жив. Нека тяхното покровителство ни поддържа в тестванията, а образецът им да въодушевява пътя ни към светостта. “
Процесът на канонизация в Католическата черква е нескончаем и строго регламентиран. Той стартира с признание на претендента за „ Божи чиновник “, след което следват стъпките „ достопочтен “, „ благословен “ и най-после „ светец “ — купа, която се присъжда след удостоверение на най-малко две чудеса, приписвани на застъпничеството на умрелия.
Исторически първият човек, публично канонизиран от папата, е Свети Улрих от Аугсбург, разгласен за светец от папа Йоан XV през 993 година




