Над 70 на сто от българите искат магистрали, тунели и язовири
Над 70 на 100 от българите желаят автомагистрали, тунели и язовири
България направи две решителни стъпки за пълноправното наличие в Европейския Съюз. С приемането на страната ни в Шенген и Еврозоната към този момент “де юре ” сме пълноправни европейци. Това, което ни липсва, с цел да сме такива “де факто ”, е инфраструктурата.
Пред очите ни са моделите, които са построили нашите сътрудници.
Имаме и тяхната финансова поддръжка. Не доближават тези няколко стъпки на поредност и увереност, посредством които да се изравним с стремежи пример. “Труд news ” потърси гражданските настройки по тематиката за националната инфраструктура посредством проучването на организация “Сова Харис ”.
1. Според Вас, би трябвало ли да бъде издигнат язовир Черни Осъм,
с цел да се обезпечи водоснабдяван ето на Плевен и Ловеч?
• “Да ” – 72,0%: Много висок дял в поддръжка на построяването на язовира.
Това демонстрира, че когато планът е показан в подтекста на съответна социална потребност -водоснабдяване на Плевен и Ловеч, хората реагират изрично позитивно. Водата се възприема като жизненоважен запас и аргументът е мощен и понятен.
• “Не ” – 7,7%: Малка група съперници,
евентуално стимулирани от екологични или финансови съображения, както и от съмнение към осъществяването на сходни планове.
• “Не мога да преценява ” – 20,3%:
Значителна, само че не преобладаваща група, която се колебае.
Тези цифри оборват изказванията, на зелените неправителствени организации, че язовира не би трябвало да се строи, тъй като бил в зона по Натура. Категорично приоритет са потребностите на хората.
2. Според Вас, би трябвало ли да бъде достроена
• “Да ” – 70,9%: Огромното болшинство е за довършването на автомагистрала “Струма ”. Това демонстрира мощна социална поддръжка за завършването на инфраструктурния обект, евентуално стимулирана от причини като сигурност на придвижването, по-бърза връзка с Гърция и икономическо развиване.
• “Не ” – 4,5%: Едва дребна част от хората се опълчват. Техните доводи евентуално са свързани с екологичните опасности (особено в региона на Кресненското дефиле), с висока цена или подозрения за корупция.
• “Не мога да преценява ” – 24,6%: Почти четвърт от хората са в неутрална позиция – може би заради липса на задоволителна информация.
3. Според Вас, би трябвало ли да бъде издигнат тунелът под Шипка?
• “Да ” – 59,6%: Над половината от хората поддържат построяването. Това е съществено болшинство, въпреки и не толкоз изрично, както при автомагистрала “Струма ” (70,9%) или язовир “Черни Осъм ” (72%).
• “Не ” – 5,1%: Много дребна група е срещу. Подобно на другите инфраструктурни планове, откритата опозиция е минимална.
• “Не мога да преценява ” – 35,2%: Това е основният резултат – повече от една трета се двоумят. Причината евентуално е, че планът е по-слабо прочут за необятната общност и не е толкоз забележим в всекидневието, колкото “Струма ”.
Подкрепата за тунела е болшинство, само че не с такава решителност като при други инфраструктурни обекти. Високият дял на “Не мога да преценява ” подсказва, че хората не са задоволително осведомени за плюсовете и минусите (икономически изгоди, екологични последствия, алтернативи). Тунелът под Шипка се възприема като потребен, само че не е толкоз “нагорещена ” тематика, както “Струма ” или водоснабдителните язовири.
4. Според Вас, би трябвало ли да бъде издигнат тунелът под Петрохан?
• “Да ” – 59,6%: Мнозинство е в поддръжка, същият дял като при тунела под Шипка (59,6%). Това демонстрира, че хората виждат действителна изгода от подобен план – по-добра съгласуваност Север-Юг и икономическо развиване.
• “Не ” – 6,9%: Малка група се опълчва – евентуално заради цена, корупционни опасности или екологични вреди.
• “Не мога да преценява ” – 33,5%: Една трета са неуверени, което е сходно със случая с Шипка (35,2%).
Подкрепата е постоянна, само че не безапелационна (за разлика от автомагистралите “Струма ” и “Черно море ”, където “Да ” е близо 70%). Голямото съмнение демонстрира, че планът не е задоволително прочут и не е в центъра на публичното внимание.
5. Според Вас, би трябвало ли да бъде издигната автомагистрала „ Черно море ”?
• “Да ” – 69,5%: Много висок дял поддръжка, съвсем колкото при автомагистрала “Струма ” (70,9%). Хората виждат огромна практическа изгода – свързване на Варна и Бургас, развиване на туризма и районната стопанска система.
• “Не ” – 5,6%: Много дребен дял на съперниците – евентуално стимулирани от финансови или екологични причини.
• “Не мога да преценява ” – 24,9%: Четвърт от хората се двоумят, сходно със “Струма ” (24,6%).
Магистрала “Черно море ” се възприема съвсем толкоз значимо национално начинание, колкото “Струма ”, с всеобща поддръжка и малко съперници. Отново се вижда характерният модел: болшинството е “за ”, малцинство е “против ”, а сред 1/4 и 1/3 от хората са в съмнение (липса на информация или дистанцираност от съответния регион). Проектът попада в същата категория като “Струма ” – основна автомагистрала с висока социална поддръжка, където практическите изгоди надвиват над възможните екологични възражения.
6. Има ли България потребност от нови язовири?
• “Да ” – 38,2%: Това е забележителна част от хората, които считат, че страната има потребност от нови язовири. Може да се свърже с терзания за водния баланс, суши, напояването на земеделието или потребностите от питейна вода и енергетика.
• “Не ” – 16,7%: Сравнително дребен дял, само че въпреки всичко важен. Тези хора евентуално са скептични поради високите разноски, корупционни опасности или екологични вреди от построяването на нови уреди.
• “Не мога да преценява ” – 45,1%: Най-голямата група.
Това приказва, че обществото няма задоволително информация или ясни причини за потребността от нови язовири. Темата явно не е необятно дискутирана и за множеството хора остава неразбираема.
Обществото е по-скоро разграничено,
само че с превес на позитивната настройка към нови язовири.
Огромният дял на колебаещите се (45,1%) подсказва липса на обществен спор и експертни оценки, налични за необятната аудитория. За да се образува по-ясно публично мнение, евентуално са нужни повече уточнения по отношение на: икономическите ползи/разходи, екологичните последствия и различните решения за ръководство на водните запаси.
7. Според Вас, когато става дума за обекти от стратегическо значение, кое от следните изказвания е по-близко до Вашето мнение:
• “Да се намерят решения с хармонично взаимоотношение ” – 51,4%: Това е най-голямата група – над половината. Хората желаят баланс, а не крайности.
• “Да се опазва околната среда ” – 34,8%: Над една трета слагат екологията като първи приоритет. Това е сериозна група, само че не болшинство.
• “Да се осъществят обекти от стратегическо значение ” – 5,7%:
Много дребна част е за абсолютно създаване на планове, без оглед на природата. Това демонстрира, че обществото не поддържа “бетон непременно ”.
• “Не мога да преценява ” – 8,1%:
Малък дял на колебаещи, което подсказва, че въпросът е задоволително понятен и хората имат завършено мнение.
Българите като цяло търсят междинен път
– стратегическите обекти да се построяват, само че с оптимално щадене на природата. Еколозите имат необятна социална поддръжка по принцип, само че хората не са склонни да жертват изцяло стратегическите инфраструктурни потребности. Крайностите ( “само екология ” или “само строителство ”) са в малцинство.
8. Как се отнасяте към Възможността посредством смяна в законодате ството да бъде съкратена
процедурата за обжалване на построяването на обекти от стратегическо значение?
• “Одобрявам ” – 27,7%: Едва малко над една четвърт са “за ” редуциране на процедурите за обжалване. Тези хора евентуално считат, че сегашните процеси са прекомерно мудни и спъват значими инфраструктурни планове.
• “Не утвърждавам ” – 19,7%: Близо една пета са срещу.
• “Не мога да преценява ” – 52,6%: Това е извънредно висок дял на колебаещите се – повече от половината.
На въпроса дали да се трансформира законодателството,
най -големият % над 52 е не мога да преценява. Това удостоверява, че тази материя е по-сложна и приказва, че решенията би трябвало да се вземат на политическо равнище. Въпреки сложноста на тематиката, 28% изрично утвърждават облекчение на процедурите при построяването на националните обекти. Около 20% са тези, които счита, че не би трябвало да има промени.
Нещата сякаш са изяснени, плановете са избрани,
само че недостиг е волята и финалното изпитание. Установяваме, че публичното мнение е осъзнало тази нужда. Регистрираме безапелационна поддръжка за довеждане докрай на обектите от стратегическо значение, одобрени през годините на демократичното ни развиване. Налице са разбирането и упованието, че това би трябвало да се случва в естетика с естествената естествена среда. Европейският образец и европейските модели, с които страната ни се преценява, са нормативи, налагащи стандарт на целия свят. Съвременна България умишлено е приела този път на развиване.
У нас при създалата се режисура на нещата, държанието на неправителствения бранш
като цяло наподобява, меко казано, необичайно. Обществената настройка е позитивна, разполагаме и с благоприятстващи правила и законодателства. Вместо да вървят по пътя на публичността и полическото посланичество
и посредством наличие в публичното пространство да вземат участие в разговора при
построяването на нужните планове, НПО-тата поемат по пътя на формалните процедури, посредством които да постановат едностранно своето виждане. Учудващо ли е тогава, че политическото наличие на зелените Неправителствени организации не съумява да сплоти публичните настройки, които поддържат тези концепция? В този аспект като общество имаме да извървим път,
който да ни приближи до модела на сътрудниците ни от западната част на континента.
Конкретно по отношение на измененията в законодателните процедури – и тук с по-голям дял са хората, които утвърждават ограниченията за ускорение на решенията.
България направи две решителни стъпки за пълноправното наличие в Европейския Съюз. С приемането на страната ни в Шенген и Еврозоната към този момент “де юре ” сме пълноправни европейци. Това, което ни липсва, с цел да сме такива “де факто ”, е инфраструктурата.
Пред очите ни са моделите, които са построили нашите сътрудници.
Имаме и тяхната финансова поддръжка. Не доближават тези няколко стъпки на поредност и увереност, посредством които да се изравним с стремежи пример. “Труд news ” потърси гражданските настройки по тематиката за националната инфраструктура посредством проучването на организация “Сова Харис ”.
1. Според Вас, би трябвало ли да бъде издигнат язовир Черни Осъм,
с цел да се обезпечи водоснабдяван ето на Плевен и Ловеч?
• “Да ” – 72,0%: Много висок дял в поддръжка на построяването на язовира.
Това демонстрира, че когато планът е показан в подтекста на съответна социална потребност -водоснабдяване на Плевен и Ловеч, хората реагират изрично позитивно. Водата се възприема като жизненоважен запас и аргументът е мощен и понятен.
• “Не ” – 7,7%: Малка група съперници,
евентуално стимулирани от екологични или финансови съображения, както и от съмнение към осъществяването на сходни планове.
• “Не мога да преценява ” – 20,3%:
Значителна, само че не преобладаваща група, която се колебае.
Тези цифри оборват изказванията, на зелените неправителствени организации, че язовира не би трябвало да се строи, тъй като бил в зона по Натура. Категорично приоритет са потребностите на хората.
2. Според Вас, би трябвало ли да бъде достроена
• “Да ” – 70,9%: Огромното болшинство е за довършването на автомагистрала “Струма ”. Това демонстрира мощна социална поддръжка за завършването на инфраструктурния обект, евентуално стимулирана от причини като сигурност на придвижването, по-бърза връзка с Гърция и икономическо развиване.
• “Не ” – 4,5%: Едва дребна част от хората се опълчват. Техните доводи евентуално са свързани с екологичните опасности (особено в региона на Кресненското дефиле), с висока цена или подозрения за корупция.
• “Не мога да преценява ” – 24,6%: Почти четвърт от хората са в неутрална позиция – може би заради липса на задоволителна информация.
3. Според Вас, би трябвало ли да бъде издигнат тунелът под Шипка?
• “Да ” – 59,6%: Над половината от хората поддържат построяването. Това е съществено болшинство, въпреки и не толкоз изрично, както при автомагистрала “Струма ” (70,9%) или язовир “Черни Осъм ” (72%).
• “Не ” – 5,1%: Много дребна група е срещу. Подобно на другите инфраструктурни планове, откритата опозиция е минимална.
• “Не мога да преценява ” – 35,2%: Това е основният резултат – повече от една трета се двоумят. Причината евентуално е, че планът е по-слабо прочут за необятната общност и не е толкоз забележим в всекидневието, колкото “Струма ”.
Подкрепата за тунела е болшинство, само че не с такава решителност като при други инфраструктурни обекти. Високият дял на “Не мога да преценява ” подсказва, че хората не са задоволително осведомени за плюсовете и минусите (икономически изгоди, екологични последствия, алтернативи). Тунелът под Шипка се възприема като потребен, само че не е толкоз “нагорещена ” тематика, както “Струма ” или водоснабдителните язовири.
4. Според Вас, би трябвало ли да бъде издигнат тунелът под Петрохан?
• “Да ” – 59,6%: Мнозинство е в поддръжка, същият дял като при тунела под Шипка (59,6%). Това демонстрира, че хората виждат действителна изгода от подобен план – по-добра съгласуваност Север-Юг и икономическо развиване.
• “Не ” – 6,9%: Малка група се опълчва – евентуално заради цена, корупционни опасности или екологични вреди.
• “Не мога да преценява ” – 33,5%: Една трета са неуверени, което е сходно със случая с Шипка (35,2%).
Подкрепата е постоянна, само че не безапелационна (за разлика от автомагистралите “Струма ” и “Черно море ”, където “Да ” е близо 70%). Голямото съмнение демонстрира, че планът не е задоволително прочут и не е в центъра на публичното внимание.
5. Според Вас, би трябвало ли да бъде издигната автомагистрала „ Черно море ”?
• “Да ” – 69,5%: Много висок дял поддръжка, съвсем колкото при автомагистрала “Струма ” (70,9%). Хората виждат огромна практическа изгода – свързване на Варна и Бургас, развиване на туризма и районната стопанска система.
• “Не ” – 5,6%: Много дребен дял на съперниците – евентуално стимулирани от финансови или екологични причини.
• “Не мога да преценява ” – 24,9%: Четвърт от хората се двоумят, сходно със “Струма ” (24,6%).
Магистрала “Черно море ” се възприема съвсем толкоз значимо национално начинание, колкото “Струма ”, с всеобща поддръжка и малко съперници. Отново се вижда характерният модел: болшинството е “за ”, малцинство е “против ”, а сред 1/4 и 1/3 от хората са в съмнение (липса на информация или дистанцираност от съответния регион). Проектът попада в същата категория като “Струма ” – основна автомагистрала с висока социална поддръжка, където практическите изгоди надвиват над възможните екологични възражения.
6. Има ли България потребност от нови язовири?
• “Да ” – 38,2%: Това е забележителна част от хората, които считат, че страната има потребност от нови язовири. Може да се свърже с терзания за водния баланс, суши, напояването на земеделието или потребностите от питейна вода и енергетика.
• “Не ” – 16,7%: Сравнително дребен дял, само че въпреки всичко важен. Тези хора евентуално са скептични поради високите разноски, корупционни опасности или екологични вреди от построяването на нови уреди.
• “Не мога да преценява ” – 45,1%: Най-голямата група.
Това приказва, че обществото няма задоволително информация или ясни причини за потребността от нови язовири. Темата явно не е необятно дискутирана и за множеството хора остава неразбираема.
Обществото е по-скоро разграничено,
само че с превес на позитивната настройка към нови язовири.
Огромният дял на колебаещите се (45,1%) подсказва липса на обществен спор и експертни оценки, налични за необятната аудитория. За да се образува по-ясно публично мнение, евентуално са нужни повече уточнения по отношение на: икономическите ползи/разходи, екологичните последствия и различните решения за ръководство на водните запаси.
7. Според Вас, когато става дума за обекти от стратегическо значение, кое от следните изказвания е по-близко до Вашето мнение:
• “Да се намерят решения с хармонично взаимоотношение ” – 51,4%: Това е най-голямата група – над половината. Хората желаят баланс, а не крайности.
• “Да се опазва околната среда ” – 34,8%: Над една трета слагат екологията като първи приоритет. Това е сериозна група, само че не болшинство.
• “Да се осъществят обекти от стратегическо значение ” – 5,7%:
Много дребна част е за абсолютно създаване на планове, без оглед на природата. Това демонстрира, че обществото не поддържа “бетон непременно ”.
• “Не мога да преценява ” – 8,1%:
Малък дял на колебаещи, което подсказва, че въпросът е задоволително понятен и хората имат завършено мнение.
Българите като цяло търсят междинен път
– стратегическите обекти да се построяват, само че с оптимално щадене на природата. Еколозите имат необятна социална поддръжка по принцип, само че хората не са склонни да жертват изцяло стратегическите инфраструктурни потребности. Крайностите ( “само екология ” или “само строителство ”) са в малцинство.
8. Как се отнасяте към Възможността посредством смяна в законодате ството да бъде съкратена
процедурата за обжалване на построяването на обекти от стратегическо значение?
• “Одобрявам ” – 27,7%: Едва малко над една четвърт са “за ” редуциране на процедурите за обжалване. Тези хора евентуално считат, че сегашните процеси са прекомерно мудни и спъват значими инфраструктурни планове.
• “Не утвърждавам ” – 19,7%: Близо една пета са срещу.
• “Не мога да преценява ” – 52,6%: Това е извънредно висок дял на колебаещите се – повече от половината.
На въпроса дали да се трансформира законодателството,
най -големият % над 52 е не мога да преценява. Това удостоверява, че тази материя е по-сложна и приказва, че решенията би трябвало да се вземат на политическо равнище. Въпреки сложноста на тематиката, 28% изрично утвърждават облекчение на процедурите при построяването на националните обекти. Около 20% са тези, които счита, че не би трябвало да има промени.
Нещата сякаш са изяснени, плановете са избрани,
само че недостиг е волята и финалното изпитание. Установяваме, че публичното мнение е осъзнало тази нужда. Регистрираме безапелационна поддръжка за довеждане докрай на обектите от стратегическо значение, одобрени през годините на демократичното ни развиване. Налице са разбирането и упованието, че това би трябвало да се случва в естетика с естествената естествена среда. Европейският образец и европейските модели, с които страната ни се преценява, са нормативи, налагащи стандарт на целия свят. Съвременна България умишлено е приела този път на развиване.
У нас при създалата се режисура на нещата, държанието на неправителствения бранш
като цяло наподобява, меко казано, необичайно. Обществената настройка е позитивна, разполагаме и с благоприятстващи правила и законодателства. Вместо да вървят по пътя на публичността и полическото посланичество
и посредством наличие в публичното пространство да вземат участие в разговора при
построяването на нужните планове, НПО-тата поемат по пътя на формалните процедури, посредством които да постановат едностранно своето виждане. Учудващо ли е тогава, че политическото наличие на зелените Неправителствени организации не съумява да сплоти публичните настройки, които поддържат тези концепция? В този аспект като общество имаме да извървим път,
който да ни приближи до модела на сътрудниците ни от западната част на континента.
Конкретно по отношение на измененията в законодателните процедури – и тук с по-голям дял са хората, които утвърждават ограниченията за ускорение на решенията.
Източник: flashnews.bg
КОМЕНТАРИ