Приложение осветява публичните разходи на дневна база
Над 63 милиарда лева ще похарчи българската страна през 2022 година. Институтът за пазарна стопанска система и " Данни за положително " показват ново приложение за осветление на разноските на бюджетните организации на дневна база.
За пръв път жителите могат да проследят разходването на техните средства на дневна база в налично, интерактивно и елементарно за потребление приложение. Този инструмент разрешава следенето на всяко заплащане на държавните институции от началото на 2019 година досега с опция за най-различни разбивки.
Всяка година държавните институции получават средства от бюджета с цел да правят своята активност. Всички обществени институции и бюджетни организации, в това число Националния застрахователен институт и Националната здравноосигурителна каса, регистрират направените заплащания през специфична система, която се назовава Система за електронни бюджетни разплащания (СЕБРА). Дневните й доклади са от дълго време обществено налични, само че информацията в тях е разпокъсана и прекомерно обемна за разбор.
Екипът на “Данни за положително ”, благодарение на специалистите от Института за пазарна стопанска система обобщават тази информация и да я показват благодарение на специфичен инструмент. Той ще улесни всеки, който се интересува от това какъв брой и защо се изразходват парите на данъкоплатците във всяко едно ведомство. В приложението са включени данните от всички дневни доклади на бюджетните организации в СЕБРА от началото на 2019 година досега, като данните се допълват автоматизирано. На процедура това е най-лесният и в това време настоящ инструмент за следене на разноските на страната във всяко едно направление, изваждайки „ на ярко “ ръководството на средствата ден по ден.
Инструментът, да вземем за пример, разрешава относително елементарно да се проследят в огромен подробност обществените разноски през първия месец от новата година. Например, извадка демонстрира заплащания за над 3.8 милиарда лева през януари тази година. Близо 1/3 от тези разноски са направени на 7 януари, когато са платени пенсиите през бюджета на Националния застрахователен институт на стойност над 900 млн. лв.. Другите огромни заплащания през януари са общо 570 млн. лева прехвърляния към общините - главно за делегираните държавни действия, както и над 400 млн. лева заплащания от Националната здравноосигурителна каса.
Новото приложение разрешава да се проследят и голям брой проблеми, които другояче бягат от публичното внимание. През 2021 година да вземем за пример са регистрирани тегления на левове в брой от бюджетните организации в размер на над 12.5 млн. лв.. Близо 4.9 млн. лева от тези средства са съсредоточени в Народното събрание. Оказва се, че Народното събрание регулярно тегли огромни суми в брой с цел да прави кешови разплащания. През 2020 година тези средства са били в размер на 9.9 млн. лева, като най-вероятно неналичието на работещ парламент през огромни интервали от 2021 година е повода за свиването на средствата през миналата година. За първите два месеца на тази година Народното събрание е отчело тегления в брой за към 500 хиляди лв..
ИПИ и отправило питане до петте институции, които са отчели максимален размер на тегленията в брой през 2021 година – Народно заседание, Министерство на външните работи, Конституциониня съд, СУ „ Св.Климент Охридски “ и Висшия правосъден съвет Очаквано част от заплащанията в брой са за заплати, командировки и представителни разноски, само че има и значително средства, които са регистрирани в перото „ други “. В отговора от Народното събрание да вземем за пример регистрират над 3.4 млн. лева заплащания в брой по перото „ други разноски “ през 2021-а.
Разходите на всяка институция могат да бъдат проследени на дневна база със закъснение от едвам няколко дни. Единствено разноските на общините не се виждат в СЕБРА. През 2022 година обаче Столична община се трансформира в първата община в страната, която е поканена от Министерство на финансите за пилотно включване в СЕБРА. Това значи, че бюджетните средства на Столична община се обслужват от Българска народна банка, като системата разрешава да се прави информация за придвижването на парите във всеки миг.
За пръв път жителите могат да проследят разходването на техните средства на дневна база в налично, интерактивно и елементарно за потребление приложение. Този инструмент разрешава следенето на всяко заплащане на държавните институции от началото на 2019 година досега с опция за най-различни разбивки.
Всяка година държавните институции получават средства от бюджета с цел да правят своята активност. Всички обществени институции и бюджетни организации, в това число Националния застрахователен институт и Националната здравноосигурителна каса, регистрират направените заплащания през специфична система, която се назовава Система за електронни бюджетни разплащания (СЕБРА). Дневните й доклади са от дълго време обществено налични, само че информацията в тях е разпокъсана и прекомерно обемна за разбор.
Екипът на “Данни за положително ”, благодарение на специалистите от Института за пазарна стопанска система обобщават тази информация и да я показват благодарение на специфичен инструмент. Той ще улесни всеки, който се интересува от това какъв брой и защо се изразходват парите на данъкоплатците във всяко едно ведомство. В приложението са включени данните от всички дневни доклади на бюджетните организации в СЕБРА от началото на 2019 година досега, като данните се допълват автоматизирано. На процедура това е най-лесният и в това време настоящ инструмент за следене на разноските на страната във всяко едно направление, изваждайки „ на ярко “ ръководството на средствата ден по ден.
Инструментът, да вземем за пример, разрешава относително елементарно да се проследят в огромен подробност обществените разноски през първия месец от новата година. Например, извадка демонстрира заплащания за над 3.8 милиарда лева през януари тази година. Близо 1/3 от тези разноски са направени на 7 януари, когато са платени пенсиите през бюджета на Националния застрахователен институт на стойност над 900 млн. лв.. Другите огромни заплащания през януари са общо 570 млн. лева прехвърляния към общините - главно за делегираните държавни действия, както и над 400 млн. лева заплащания от Националната здравноосигурителна каса.
Новото приложение разрешава да се проследят и голям брой проблеми, които другояче бягат от публичното внимание. През 2021 година да вземем за пример са регистрирани тегления на левове в брой от бюджетните организации в размер на над 12.5 млн. лв.. Близо 4.9 млн. лева от тези средства са съсредоточени в Народното събрание. Оказва се, че Народното събрание регулярно тегли огромни суми в брой с цел да прави кешови разплащания. През 2020 година тези средства са били в размер на 9.9 млн. лева, като най-вероятно неналичието на работещ парламент през огромни интервали от 2021 година е повода за свиването на средствата през миналата година. За първите два месеца на тази година Народното събрание е отчело тегления в брой за към 500 хиляди лв..
ИПИ и отправило питане до петте институции, които са отчели максимален размер на тегленията в брой през 2021 година – Народно заседание, Министерство на външните работи, Конституциониня съд, СУ „ Св.Климент Охридски “ и Висшия правосъден съвет Очаквано част от заплащанията в брой са за заплати, командировки и представителни разноски, само че има и значително средства, които са регистрирани в перото „ други “. В отговора от Народното събрание да вземем за пример регистрират над 3.4 млн. лева заплащания в брой по перото „ други разноски “ през 2021-а.
Разходите на всяка институция могат да бъдат проследени на дневна база със закъснение от едвам няколко дни. Единствено разноските на общините не се виждат в СЕБРА. През 2022 година обаче Столична община се трансформира в първата община в страната, която е поканена от Министерство на финансите за пилотно включване в СЕБРА. Това значи, че бюджетните средства на Столична община се обслужват от Българска народна банка, като системата разрешава да се прави информация за придвижването на парите във всеки миг.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ