Ето кой избирателен район произвежда най-много мандати в парламента
Над 600 милиона лв. сме платили за поредицата от парламентарни избори през последните три години. Най-незаинтересовани към вота всякога са в област Кърджали, а в 23-ти МИР в София постоянно са най-активните. Именно този регион изпраща и най-вече мандати в Народното събрание.
Постоянно намаляващата изборна интензивност през последните 3 десетилетия от дълго време не е вест. Като че ли обаче откогато преди 3 години се завъртяхме по спиралата от предварителни парламентарни избори, ниската интензивност се трансформира в освен това – тя стана фактор. Анализаторите ѝ отреждат основна роля и тази неделя.
Последните постоянни парламентарни избори у нас се организираха през април 2021 година Половината от имащите право на глас българи го упражниха. Тогава те бяха над 3 милиона и 300 хиляди души. Макар и не изключително висок, процентът беше непосредствен до изборната интензивност за последните 15 години. Още през юли същата година обаче – при първите предварителни избори от тази серия, това се промени. Избирателната интензивност стартира да пада. Първият път с 8%, след това с към 1-2% – задържа се към 40, с цел да падне през лятото до рекордно ниските 34%. Така на 9 юни последното Народно заседание беше определено с гласовете на малко над 2 милиона и 200 хиляди българи. Фактът, че на два пъти изключителните избори се организираха взаимно с други – един път с президентски и един път с европарламентарни, не съумя да подтиква гласоподавателите в допълнение.
Има области, в които гласоподавателите всекидневно гласоподават повече от останалите. В 5 от 6-те вота до момента рекордьор по най-висока интензивност е бил 23-ти многомандатен изборен регион в София. Втори съвсем постоянно са в област Смолян, а трети – в Монтана. Най-незаинтересовани към парламентарните избори през последните три години несъмнено са жителите на Кърджали. Те също са рекордьори в 5 от 6-те вота, само че по най-ниска интензивност. Традиционно слаб интерес демонстрират и в областите Добрич и Сливен.
По лист гласоподавателите с право на глас тази неделя са 6 милиона и 600 хиляди. Знаем, че страната ни е разграничена на изборни региони, които съответстват с административните. Като най-големи София се дели на още три, а Пловдив – на два. Така регионите стават 31, а към тях прибавяме и вота от чужбина. 240-те места в Народното събрание се разпределят точно на база броя на гласоподавателите по региони. Тъй като най-вече гласоподаватели има в 23-ти МИР София – над 420 хиляди, това е регионът, който изпраща най-вече свои представители в Народното събрание – 19 на брой. Минималния брой депутати, който един регион може да има в Народното събрание, е 4. Толкова ще излъчат от Видин, където и гласоподавателите са минимум – под 82 хиляди.
Да получат гласа ни в неделя ще се състезават над 4800 претенденти. Повечето са мъже. Жените са под една трета. Всички те са представители на съвсем 30 партии и обединения. Има и един самостоятелен. Близо 1200 от претендентите са вписали имената си в листите на два изборни региона. В случай, че бъдат определени и в двата, те ще би трябвало да си изберат един, а в другия ще би трябвало да правят отстъпка мястото си на идващия в листата.
Гласуващи българи в чужбина още веднъж ще има в близо 60 страни. Секциите, които се разкриват за тях обаче, този път са с 50 по-малко. В съпоставяне с последните избори през лятото, машините също са с 90 по-малко. Припомняме, че това дали да има машина в една секция, или не, зависи от броя на гласоподавателите в нея. Те би трябвало да са най-малко 300. Избирателите в чужбина не могат да гласоподават с преференция поради разпределението на мандатите по региони. Най-много секции още веднъж ще има в Турция. Броят им остава съвсем неизменен – близо 170. И вторите Англия резервират мястото си, само че трети по брой този път са секциите в Испания.
Бюджетът, който служебното държавно управление утвърди за предварителните избори този път, е в размер на към 100 милиона лв. – с почти 2 милиона повече, в сравнение с похарчихме през юни. Ако би трябвало да изчислим какъв брой до този миг ни е коствала цялата поредицата от парламентарни избори през последните три години, сметката възлиза на над половин милиард лв..
Не по-късно от 31 октомври Централната изборна комисия би трябвало да разгласи получените гласове и кой какъв брой мандата ще получи в новия парламент. 3 ноември пък е датата, на която ще станат известни и съответните имена на новите депутати.
Постоянно намаляващата изборна интензивност през последните 3 десетилетия от дълго време не е вест. Като че ли обаче откогато преди 3 години се завъртяхме по спиралата от предварителни парламентарни избори, ниската интензивност се трансформира в освен това – тя стана фактор. Анализаторите ѝ отреждат основна роля и тази неделя.
Последните постоянни парламентарни избори у нас се организираха през април 2021 година Половината от имащите право на глас българи го упражниха. Тогава те бяха над 3 милиона и 300 хиляди души. Макар и не изключително висок, процентът беше непосредствен до изборната интензивност за последните 15 години. Още през юли същата година обаче – при първите предварителни избори от тази серия, това се промени. Избирателната интензивност стартира да пада. Първият път с 8%, след това с към 1-2% – задържа се към 40, с цел да падне през лятото до рекордно ниските 34%. Така на 9 юни последното Народно заседание беше определено с гласовете на малко над 2 милиона и 200 хиляди българи. Фактът, че на два пъти изключителните избори се организираха взаимно с други – един път с президентски и един път с европарламентарни, не съумя да подтиква гласоподавателите в допълнение.
Има области, в които гласоподавателите всекидневно гласоподават повече от останалите. В 5 от 6-те вота до момента рекордьор по най-висока интензивност е бил 23-ти многомандатен изборен регион в София. Втори съвсем постоянно са в област Смолян, а трети – в Монтана. Най-незаинтересовани към парламентарните избори през последните три години несъмнено са жителите на Кърджали. Те също са рекордьори в 5 от 6-те вота, само че по най-ниска интензивност. Традиционно слаб интерес демонстрират и в областите Добрич и Сливен.
По лист гласоподавателите с право на глас тази неделя са 6 милиона и 600 хиляди. Знаем, че страната ни е разграничена на изборни региони, които съответстват с административните. Като най-големи София се дели на още три, а Пловдив – на два. Така регионите стават 31, а към тях прибавяме и вота от чужбина. 240-те места в Народното събрание се разпределят точно на база броя на гласоподавателите по региони. Тъй като най-вече гласоподаватели има в 23-ти МИР София – над 420 хиляди, това е регионът, който изпраща най-вече свои представители в Народното събрание – 19 на брой. Минималния брой депутати, който един регион може да има в Народното събрание, е 4. Толкова ще излъчат от Видин, където и гласоподавателите са минимум – под 82 хиляди.
Да получат гласа ни в неделя ще се състезават над 4800 претенденти. Повечето са мъже. Жените са под една трета. Всички те са представители на съвсем 30 партии и обединения. Има и един самостоятелен. Близо 1200 от претендентите са вписали имената си в листите на два изборни региона. В случай, че бъдат определени и в двата, те ще би трябвало да си изберат един, а в другия ще би трябвало да правят отстъпка мястото си на идващия в листата.
Гласуващи българи в чужбина още веднъж ще има в близо 60 страни. Секциите, които се разкриват за тях обаче, този път са с 50 по-малко. В съпоставяне с последните избори през лятото, машините също са с 90 по-малко. Припомняме, че това дали да има машина в една секция, или не, зависи от броя на гласоподавателите в нея. Те би трябвало да са най-малко 300. Избирателите в чужбина не могат да гласоподават с преференция поради разпределението на мандатите по региони. Най-много секции още веднъж ще има в Турция. Броят им остава съвсем неизменен – близо 170. И вторите Англия резервират мястото си, само че трети по брой този път са секциите в Испания.
Бюджетът, който служебното държавно управление утвърди за предварителните избори този път, е в размер на към 100 милиона лв. – с почти 2 милиона повече, в сравнение с похарчихме през юни. Ако би трябвало да изчислим какъв брой до този миг ни е коствала цялата поредицата от парламентарни избори през последните три години, сметката възлиза на над половин милиард лв..
Не по-късно от 31 октомври Централната изборна комисия би трябвало да разгласи получените гласове и кой какъв брой мандата ще получи в новия парламент. 3 ноември пък е датата, на която ще станат известни и съответните имена на новите депутати.
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ