Света гора като хранилище на българския дух представя фотодокументална изложба, гостуваща в Ямбол
Над 600 фотографии на двама географи построяват гледка на историята, архитектурата и природата на монашеската република Света гора (Атон). Те бяха показани на откритата довечера галерия на проф. Румен Пенин и доцент доктор Димитър Желев в ямболската Художествена изложба (ХГ) „ Жорж Папазов “. Кадрите описват за светогорската обител по едно и също време като място, съхраняващо българския дух, и като екологичен оазис.
Експозицията носи името „ Света гора – Атон, през обектива на двама географи “. Тя е плод на 20-годишни изследвания в региона. „ Посещавахме два пъти годишно Света гора и последователно се докоснахме до нейната светлина и нематериалност “, сподели във видеобръщение към посетителите проф. Румен Пенин – дълготраен учител в Геолого-географския факултет (ГГФ) на Софийския университет „ Св. Климент Охридски “.
„ За нас изключително значим бе пазителят на българския дух – светогорският манастир „ Свети Зограф “. А да попаднеш надълбоко в атонските гори е същинско, вълнуващо другарство със съхранената през вековете природа “, добави проф. Пенин.
„ Там имаме едно късче България, което е отвън територията на страната. Имаме няколко такива места отвън политическите ни граници, които ни карат да се усещаме горди – българската изследователска база в Антарктида на остров Ливингстън, манастирът „ Свети Зограф “ в Атон и Желязната черква в Истанбул “, сподели доцент Димитър Желев, също представител на ГГФ на Софийския университет.
По думите му в Зографския манастир България и българската общественост съществуват като дух, като очакване, като място, където Паисий Хилендарски написва „ История славянобългарска “. Именно там през днешния ден се съхранява истинската чернова на труда, положил основите на Българското възобновление.
Библиотеката на манастира е извънредно благосъстояние – в нея се пазят географски и исторически карти, книги и атласи. Там се съхранява и оригиналът на учебника по география, написан от Ботьо Петков – татко на Христо Ботев, описа още доцент Желев.
„ Специфичното за Атон е, че в региона на практика няма индустриализация и не са водени военни дейности през последните няколко стотин години. В този смисъл Света гора е същински екологичен оазис. Затова и част от платната са отдадени на природата на Атон “, уточни географът.
На благосъстоянията на монашеската република е отдадена и книгата на проф. Пенин „ Света гора, Атон. География на духовността “, която също бе показана при откриването на изложбата.
„ Проф. Пенин показва за повторно галерия в нашата изложба. За първи път той ни гостува през 2014 година с експозицията „ Географията като премеждие и прекарване “, сподели изкуствоведът Стойка Цингова от екипа на ХГ „ Жорж Папазов “.
Експозицията на двамата географи и книжното издание бяха показани за първи път преди две години – на 9 януари 2024 година, в Аулата на Софийския университет. Събитието тогава бе отдадено на 60-годишнината на Геолого-географския факултет, 50-годишнината на катедра „ Ландшафтна екология и запазване на естествената среда “ и 10-годишнината на уеб страницата „ Географ БГ “.
Експозицията носи името „ Света гора – Атон, през обектива на двама географи “. Тя е плод на 20-годишни изследвания в региона. „ Посещавахме два пъти годишно Света гора и последователно се докоснахме до нейната светлина и нематериалност “, сподели във видеобръщение към посетителите проф. Румен Пенин – дълготраен учител в Геолого-географския факултет (ГГФ) на Софийския университет „ Св. Климент Охридски “.
„ За нас изключително значим бе пазителят на българския дух – светогорският манастир „ Свети Зограф “. А да попаднеш надълбоко в атонските гори е същинско, вълнуващо другарство със съхранената през вековете природа “, добави проф. Пенин.
„ Там имаме едно късче България, което е отвън територията на страната. Имаме няколко такива места отвън политическите ни граници, които ни карат да се усещаме горди – българската изследователска база в Антарктида на остров Ливингстън, манастирът „ Свети Зограф “ в Атон и Желязната черква в Истанбул “, сподели доцент Димитър Желев, също представител на ГГФ на Софийския университет.
По думите му в Зографския манастир България и българската общественост съществуват като дух, като очакване, като място, където Паисий Хилендарски написва „ История славянобългарска “. Именно там през днешния ден се съхранява истинската чернова на труда, положил основите на Българското възобновление.
Библиотеката на манастира е извънредно благосъстояние – в нея се пазят географски и исторически карти, книги и атласи. Там се съхранява и оригиналът на учебника по география, написан от Ботьо Петков – татко на Христо Ботев, описа още доцент Желев.
„ Специфичното за Атон е, че в региона на практика няма индустриализация и не са водени военни дейности през последните няколко стотин години. В този смисъл Света гора е същински екологичен оазис. Затова и част от платната са отдадени на природата на Атон “, уточни географът.
На благосъстоянията на монашеската република е отдадена и книгата на проф. Пенин „ Света гора, Атон. География на духовността “, която също бе показана при откриването на изложбата.
„ Проф. Пенин показва за повторно галерия в нашата изложба. За първи път той ни гостува през 2014 година с експозицията „ Географията като премеждие и прекарване “, сподели изкуствоведът Стойка Цингова от екипа на ХГ „ Жорж Папазов “.
Експозицията на двамата географи и книжното издание бяха показани за първи път преди две години – на 9 януари 2024 година, в Аулата на Софийския университет. Събитието тогава бе отдадено на 60-годишнината на Геолого-географския факултет, 50-годишнината на катедра „ Ландшафтна екология и запазване на естествената среда “ и 10-годишнината на уеб страницата „ Географ БГ “.
Източник: bta.bg
КОМЕНТАРИ