Над 60% загуби на вода: МОСВ иска дълбока реформа на сектора
Над 60% загуби на вода: Министерство на околната среда и водите желае дълбока промяна на бранша
Министерството на околната среда и водите публикува отчет с 15 рекомендации за дълготрайна национална политика за ръководство на водите. Сред тях са деполитизация на ВиК сдруженията, обвързване на финансирането с измерими резултати, по-строг надзор и бистрота, създаване на обществени системи за данни, по-широко потребление на природно-базирани решения и по-добра съгласуваност сред институциите. Автори на отчета „ Водните рецесии на България – разбор и решения “ са служебният министър на околната среда и водите
Юлиян Попов и заместник-министърът Петър Димитров. Това оповестиха от пресцентъра на Министерство на околната среда и водите.
Целта на документа е да се отговори на нуждата от обширен обзор на положението на водните запаси, ВиК бранша, напояването и въздействието на климатичните промени върху водния баланс на България, за да бъде направена дълготрайна национална политика за ръководство на водите. В разбора водната рецесия в
България се преглежда като сложен систематичен проблем,
а не като общ брой от обособени повреди или краткотрайни усложнения. Застъпено е разбирането, че климатичните промени усилват натиска върху водните запаси, само че не могат да служат като
опрощение за насъбраните структурни недостатъци в
ръководството на бранша, показват от МОСВ. Авторите на отчета считат, че точно в изискванията на климатичен напън стават най-видими последствията от дългогодишното недофинансиране, неналичието на надеждна информация, институционалната раздробеност,
отслабения надзор и недостига на способен управнически потенциал.
В документа са обрисувани пет съществени правилото, на които би трябвало да основава цялостната промяна във водния бранш. Сред тях са действителни данни, мощно ръководство, деполитизация, рационализация на инфраструктурата и акомодация към климатичните промени. Специално се подчертава и на отбрана на качеството на водата, възобновяване на
екосистемите и по-висока ресурсна и енергийна успеваемост на самия бранш.
Необходим е нов модел на водна политика в България, който слага в центъра сигурността на водоснабдяването, устойчивото ръководство на ресурса, модерната инфраструктура, публичността на данните,
екосистемното здраве и ясната отговорност за резултатите,
показват създателите. Според тях управническият модел би трябвало да се основава на действителен и непрекъснато обновен воден баланс, наложително премерване и цифрово наблюдаване, дълготрайни капиталови стратегии, рационализация на ВиК и напоителната инфраструктура,
по-добро потребление на дъждовната вода и по-силна отбрана на реките и подземните води.
Целта на отчета е да очертае и главните измерения на казуса, да покаже връзките сред водоснабдяване, напояване, качество на водите, в това число на питейната вода, здраве на реките, подземни води, положение на почвите, климатични промени и институционално ръководство, и да предложи основа за дълбока промяна.
Анализът демонстрира, че във ВиК бранша формалното покритие
с водоснабдителни услуги е съвсем цялостно, само че общите загуби на вода доближават над 60%. В редица региони на страната положението на мрежата е сериозно, а дребните и отдалечените обитаеми места са изключително уязвими, се показва в разбора.
Докладът отделя особено внимание и на напояването.
В него се отбелязва, че след 1990 година България е изгубила по-голямата част от настоящата си напоителна система и сега действително се употребява дребна част от нейния потенциал. Според създателите главният проблем не е неналичието на вода,
а неналичието на работеща, съвременна и добре ръководена система.
„ Водата би трябвало да бъде третирана като стратегически запас, а не като секторен механически проблем. Без дълбока промяна България ще
продължи да губи вода, време и стопански благоприятни условия “, се показва в документа.
МОСВ предостави отчета на способените институции и предложи рекомендациите в него да бъдат употребявани при изработването на дълготрайна национална политика за ръководство на водите.
Министерството на околната среда и водите публикува отчет с 15 рекомендации за дълготрайна национална политика за ръководство на водите. Сред тях са деполитизация на ВиК сдруженията, обвързване на финансирането с измерими резултати, по-строг надзор и бистрота, създаване на обществени системи за данни, по-широко потребление на природно-базирани решения и по-добра съгласуваност сред институциите. Автори на отчета „ Водните рецесии на България – разбор и решения “ са служебният министър на околната среда и водите
Юлиян Попов и заместник-министърът Петър Димитров. Това оповестиха от пресцентъра на Министерство на околната среда и водите.
Целта на документа е да се отговори на нуждата от обширен обзор на положението на водните запаси, ВиК бранша, напояването и въздействието на климатичните промени върху водния баланс на България, за да бъде направена дълготрайна национална политика за ръководство на водите. В разбора водната рецесия в
България се преглежда като сложен систематичен проблем,
а не като общ брой от обособени повреди или краткотрайни усложнения. Застъпено е разбирането, че климатичните промени усилват натиска върху водните запаси, само че не могат да служат като
опрощение за насъбраните структурни недостатъци в
ръководството на бранша, показват от МОСВ. Авторите на отчета считат, че точно в изискванията на климатичен напън стават най-видими последствията от дългогодишното недофинансиране, неналичието на надеждна информация, институционалната раздробеност,
отслабения надзор и недостига на способен управнически потенциал.
В документа са обрисувани пет съществени правилото, на които би трябвало да основава цялостната промяна във водния бранш. Сред тях са действителни данни, мощно ръководство, деполитизация, рационализация на инфраструктурата и акомодация към климатичните промени. Специално се подчертава и на отбрана на качеството на водата, възобновяване на
екосистемите и по-висока ресурсна и енергийна успеваемост на самия бранш.
Необходим е нов модел на водна политика в България, който слага в центъра сигурността на водоснабдяването, устойчивото ръководство на ресурса, модерната инфраструктура, публичността на данните,
екосистемното здраве и ясната отговорност за резултатите,
показват създателите. Според тях управническият модел би трябвало да се основава на действителен и непрекъснато обновен воден баланс, наложително премерване и цифрово наблюдаване, дълготрайни капиталови стратегии, рационализация на ВиК и напоителната инфраструктура,
по-добро потребление на дъждовната вода и по-силна отбрана на реките и подземните води.
Целта на отчета е да очертае и главните измерения на казуса, да покаже връзките сред водоснабдяване, напояване, качество на водите, в това число на питейната вода, здраве на реките, подземни води, положение на почвите, климатични промени и институционално ръководство, и да предложи основа за дълбока промяна.
Анализът демонстрира, че във ВиК бранша формалното покритие
с водоснабдителни услуги е съвсем цялостно, само че общите загуби на вода доближават над 60%. В редица региони на страната положението на мрежата е сериозно, а дребните и отдалечените обитаеми места са изключително уязвими, се показва в разбора.
Докладът отделя особено внимание и на напояването.
В него се отбелязва, че след 1990 година България е изгубила по-голямата част от настоящата си напоителна система и сега действително се употребява дребна част от нейния потенциал. Според създателите главният проблем не е неналичието на вода,
а неналичието на работеща, съвременна и добре ръководена система.
„ Водата би трябвало да бъде третирана като стратегически запас, а не като секторен механически проблем. Без дълбока промяна България ще
продължи да губи вода, време и стопански благоприятни условия “, се показва в документа.
МОСВ предостави отчета на способените институции и предложи рекомендациите в него да бъдат употребявани при изработването на дълготрайна национална политика за ръководство на водите.
Източник: flashnews.bg
КОМЕНТАРИ