Над 60% от земеделските стопанства у нас са изчезнали за 10 години
Над 60% от земеделските стопанства у нас са изчезнали през последното десетилетие съгласно данни от Анализ на структурата на земеделските стопанства в България, представен от БНР. Използваната земеделска повърхност обаче се усилва. Ако през 2003 година броят на земеделските стопанства е бил над 665 хиляди, през 2010 година той към този момент е малко над 370 хиляди, а през 2020 година броят им пада до малко под 133 хиляди стопанства.
Повече от 13 хиляди от тях не стопанисват земя. Анализът сочи, че за разлика от намаляващия брой на фермите, за обсъждания интервал е установено доста нарастване на употребяваната земеделска повърхност. През 2003 година тя е в размер на 2 милиона и 905 хиляди хектара.
След присъединението на страната към Европейски Съюз ползата към разширение на площите на стопанствата е забележителен и единствено в границите на три години употребяваната земеделска повърхност доближава до над 3 милиона и 600 хиляди хектара, а през 2020 година тя към този момент е 3 милиона и 959 хиляди хектара. Анализът удостоверява и от дълго време известното - максимален дял от обработваемата земя у нас е ангажиран от зърнените култури.
Високите ренти в плодородната година подвигнаха цената на земята в Добричкия район до 3000 лв. за декар, оповестява БНР.
Ръстът идва след белязаната от сушата предходна стопанска година, когато в региона се намираха имоти и под 2000 лв.. Ренти от 100-120 лв. за декар, които тази есен се изплащат, са главният мотор за повишаването, разяснява ръководителят на Регионалното съдружие за недвижими парцели Павлина Тодорова. За съпоставяне, през предходната година с ниски добиви притежателите на земя получиха заплащане от арендатори и кооперации едвам по 30-50 лв..
По думите на Тодорова цената на земеделската земя в Добруджа приблизително е поскъпнала с 200-300 лв. за декар. В землището на Балчик, където се търгуват най-скъпите ниви, вървят покупко-продажби и за 3000 лв., споделя Тодорова. Има голям интерес към покупката на земя, само че продавачите са малко, е коментирала шефът на една от огромните организации за недвижими парцели в района Ралица Кулева.
Повече от 13 хиляди от тях не стопанисват земя. Анализът сочи, че за разлика от намаляващия брой на фермите, за обсъждания интервал е установено доста нарастване на употребяваната земеделска повърхност. През 2003 година тя е в размер на 2 милиона и 905 хиляди хектара.
След присъединението на страната към Европейски Съюз ползата към разширение на площите на стопанствата е забележителен и единствено в границите на три години употребяваната земеделска повърхност доближава до над 3 милиона и 600 хиляди хектара, а през 2020 година тя към този момент е 3 милиона и 959 хиляди хектара. Анализът удостоверява и от дълго време известното - максимален дял от обработваемата земя у нас е ангажиран от зърнените култури.
Високите ренти в плодородната година подвигнаха цената на земята в Добричкия район до 3000 лв. за декар, оповестява БНР.
Ръстът идва след белязаната от сушата предходна стопанска година, когато в региона се намираха имоти и под 2000 лв.. Ренти от 100-120 лв. за декар, които тази есен се изплащат, са главният мотор за повишаването, разяснява ръководителят на Регионалното съдружие за недвижими парцели Павлина Тодорова. За съпоставяне, през предходната година с ниски добиви притежателите на земя получиха заплащане от арендатори и кооперации едвам по 30-50 лв..
По думите на Тодорова цената на земеделската земя в Добруджа приблизително е поскъпнала с 200-300 лв. за декар. В землището на Балчик, където се търгуват най-скъпите ниви, вървят покупко-продажби и за 3000 лв., споделя Тодорова. Има голям интерес към покупката на земя, само че продавачите са малко, е коментирала шефът на една от огромните организации за недвижими парцели в района Ралица Кулева.
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ