Над 60% от смъртните случаи в България са от сърдечно-съдови

Над 60% от смъртните случаи в България са от сърдечно-съдови болести. Страната ни е преди всичко в Европейския съюз по смъртност от тези заболявания, а в това време милиони българи живеят с високо кръвно налягане - без да го управляват дейно. Оказва се, че казусът постоянно не е в неналичието на лекуване, а в това, че пациентите не го следват.

В дните към Световния ден на придържането към лечението, специалисти предизвестяват – в случай че не променим това, системата ще продължи да губи хора, които могат да бъдат избавени. Къде се къса връзката сред лекаря, лекарството и пациента и може ли България да обърне тази тревожна статистика?

Според проф. Георги Момеков главният проблем не е в достъпа до здравна помощ, а в това, че пациентите не съблюдават предписаното лекуване.

" Човек относително елементарно може да се снабди с рецепта за медикаменти, които доста понижават риска. Проблемът е, че тези медикаменти би трябвало да се одобряват “, изясни пред bTV той.

По думите му, с цел да има резултат лечението, тя би трябвало да се следва по този начин, както е била прилагана в клиничните изследвания.

" Ако лекарството стои на шкафа, резултат няма. Непридържането към лечението на процедура е равно на нелекуване “, сподели той.

Една от тревожните трендове е, че доста хора стопират медикаментите си при липса на признаци или по лична преценка.

" Хората имат странната концепция, че хипертонията би трябвало да се лекува единствено когато има признаци. А аз съм имал кръвно 190 без никакви недоволства “, сподели проф. Момеков.

Сред аргументите за неспазване на лечението са:

- забравяне

- подценяване на риска

- съмнение към лекуването

- " почивки “ от медикаменти

Статистиката демонстрира, че 45% от българите сред 30 и 79 години са с високо кръвно, към 2,4 милиона души не го управляват дейно. Това значи доста нараснал риск от тежки произшествия.

" Когато кръвното не се управлява, рискът от инсулт или инфаркт нараства експоненциално “, предизвести специалистът.

Освен наследствеността, значима роля играят и методът на живот и ежедневните привички.

Сред главните опасности са:

- тютюнопушене

- обездвижване

- наднормено тегло

- несъразмерна консумация на сол

" Българите употребяват над 10 грама сол на ден – това е извънредно доста “, акцентира проф. Момеков.

Кога да стартираме да следим кръвното?

Няма универсална възраст, само че специалистите поучават:

- хора с фамилна обремененост – по-рано

- всички след 40-50 години – постоянен надзор

- към този момент диагностицирани пациенти – редовно премерване

" Човек с хипертония би трябвало постоянно да мери кръвното си и при отклонения да търси доктор “, сподели още проф. Момеков.

Средната дълготрайност на живота в България остава по-ниска от тази в доста европейски страни.

Причините са сложни.

" Когато пушиш, консумираш доста сол, не следиш здравето си и подценяваш лекуването, ускоряваш този развой “, изясни експертът.

Личните лекари имат основна роля в ранната диагностика и контрола на болесттите.

" Българите би трябвало да възприемат грижата за здравето като поддръжка на автомобил – постоянни прегледи, навременни ограничения. “

Редовните проучвания и профилактични прегледи могат да предотвратят тежки затруднения.