Липсата на бюджет за 2026 г. тревожи българите: 60% очакват спад в жизнения стандарт
Над 60% от българите считат, че неналичието на нов бюджет ще се отрази отрицателно на виталния им стандарт. Това демонстрира изследване на организация „ Мяра “, извършено сред 15 и 17 декември 2025 година Сред 802 пълнолетни интервюирани, едвам 31,8% не споделят това безпокойство. Тези данни идват на фона на понижена подготвеност за харчене преди идните празници.
Почти две трети от жителите са обезпокоени от бюджетната рецесия. Само 4,4% не могат да преценяват резултата. Проучването подчертава върху публичното неодобрение. Удължителният бюджет за 2026 година беше признат на второ четене на 21 декември 2025 година Той влиза в действие от 1 януари 2026 година
Покупателната дарба на българите остава под напън. 43% от запитаните не регистрират смяна по отношение на миналата година. 42,2% обаче оповестяват за понижение във опциите си за покупки и дарове. Само малко над 10% правят оценка финансовото си положение като по-добро.
Разликите сред поколенията са основни. Младите и хората в дейна възраст резервират по-добре покупателната си дарба. При по-възрастните групи се следи доста понижение. Тази година българите могат да си разрешат толкоз, колкото предходната, или по-малко.
Общественото мнение е разграничено по отношение на виновността за бюджетния проблем. 53,9% упрекват всички партии за обстановката. 33,5% насочват отговорността към досегашната власт. Едва 8,2% считат, че опозицията е отговорна за неприемането на бюджета. Обществото е обезпокоително и вижда виновност у всички политически сили.
Проучването визира и тематиката за изборното законодателство. 74% от интервюираните поддържат промени преди новите избори. Само 22,6% са на противоположното мнение. Относно метода на гласоподаване, 42,4% избират единствено машини. 35,2% са за композиция от машини и хартия. 16,8% избират единствено хартия. При нужда да избират, 59,4% биха дали своят вот с машини, а 28,7% с хартия. Повече информация за настройките на обществото може да намерите в друго изследване на организация „ Мяра “.
Парламентът е приел еднократна индексация на възнагражденията. Тя е за насъбраната годишна инфлация до 31 декември 2025 година Това важи за всички в бюджетната сфера, които не са на минимална работна заплата. Инвестиционни планове по Приложение 3 ще се финансират от Българската банка за развиване. Сумата е до 900 млн. лева до приемането на постоянен бюджет за 2026 година Брутният вътрешен продукт на България за 2025 година е плануван да нарасне с 3% действително.
Удължителният бюджет цели да запълни празноти. Той контролира въпроси, неуредени от Закона за обществените финанси. Това включва механизъм за понижаване на лимитите за заплащания. Те се ползват при незадоволителни доходи. Асен Василев от ПП-ДБ предложи еднократната индексация. Това демонстрира ангажимент към приходите в бюджетния бранш.
