Проучване на Ротари клуб: Над 60% от живеещите в обезлюдяващ...
Над 60% от интервюираните в област Смолян обмислят да я изоставен, до момента в който близо 60% от живеещите отвън района биха се върнали при по-добри условия. Това сочи изследване извършено от Ротари клуб - Смолян. От Клуба разгласиха резултатите от обширна анкета, изследваща публичните настройки към живота в област Смолян. Проучването включва отговорите на над 300 души от две съществени групи: сегашни поданици на района и хора, които са родени в Смолян, само че живеят отвън него — в други градове или чужбина.
Анкетата е извършена онлайн в интервала 22.09.2024 – 08.11.2024 г. В нея се слага акцент освен върху аргументите за миграция, само че и върху капацитета за завръщане и развиване.
Основните констатации от изследването са, че 62,7% от живеещите в Смолян обмислят да изоставен района , като съществени аргументи показват неналичието на работа и развиване, ниските приходи и лимитираните благоприятни условия. 59% от живеещите отвън района пък декларират, че биха се върнали, при усъвършенствани условия на труд, възнаграждение и обществена среда.
Като съществени преимущества на живота в Смолян те акцентират спокойствието (72%), красивата природа (28%), чистият въздух, ниската престъпност и близостта до фамилията.
Основните дефекти на живота в планината са неприятната инфраструктура (39,6%), неналичието на работа и развиване (29%), ниски заплати (28%) и дефицитът на културен и обществен живот (24%).
Удовлетвореността от живота в Смолян е съсредоточена най-вече към междинната стойност — 45% дават отговор с 3 от 5, до момента в който отвън района над 53% дават оценки 4 и 5.
Разликата в приходите е отчетлива — в Смолян половината от интервюираните печелят до 2000 лева, до момента в който отвън района над 35% печелят над 4000 лева
„ Това проучване не е просто фотография на настоящото положение. То е покана за диалог и за ангажимент. Смолян има потребност от поощряване, само че и от съответни дейности. Да го създадем място, в което младите да желаят да се завърнат — и да останат “, разяснява Антон Кацаров от Ротари клуб Смолян.
Препоръките, на база изследването, са да се предизвиква икономическата интензивност и предприемачеството в района, изключително в цифрови и устойчиви браншове. Да се усъвършенства инфраструктурата и достъпа до просвета, опазване на здравето и обучение, както и да се основават съответни стратегии за завръщане на хора, които живеят отвън региона — посредством жилищни, данъчни и обществени тласъци. Акцентира се също и на повече градско и културно обмисляне с фокус върху младите фамилии.
Пълният отчет с разбори и графики е наличен на уеб страницата на Ротари клуб Смолян: https://drive.google.com/drive/folders/1HpSN-C9O3663oJJGmiqGbxPaqMUHDMfK?usp=sharing
Причината за изследването е, че област Смолян е изправена пред продължаваща демографска наклонност на понижаване на популацията — в края на 2023 година жителите са 92 107 души (спад с 1 247 души, или 1.3% по отношение на миналата година, при приблизително 0,03% за страната).
По-голямата част от интервюираните попадат в дейните възрастови категории. Най-силно показани са групите 30–40 години (33,52%) и 18–29 години (32,11%), което демонстрира, че анкетата отразява мнението точно на поколенията, които най-често вземат решения за миграция, кариера и семейство. С понижаване на възрастовата група се следи и спад в присъединяване — 41–50 години са 20,00%, а 51–65 години — 14,37%. Това допуска, че резултатите и настройките, изразени в изследването, са представителни най-много за младите и дейни хора, споделят основателите.
Резултатите от изследването демонстрират, че макар компликациите и провокациите, хората не са се отказали от област Смолян. " Да, доста от жителите ѝ са обмисляли овакантяване — най-много в търсене на по-добра професионална реализация, устойчиво възнаграждение и благоприятни условия за развиване. В същото време, забележителна част от тези, които към този момент са напуснали района, освен пазят мощна връзка с родното място, само че и показват подготвеност да се завърнат, стига да видят действителна вероятност за първокласен и заслужен живот тук. Най-младите са най-силно настроени към завръщане — това е потомство, което търси смисъл, принадлежност и резистентност. Тези резултати не трябва да се възприемат като тревожна статистика, а като опция за деяние. Те са ясно обръщение, че област Смолян има капацитет — стига да се подхващат съответни дейности. Предстои ни не просто битка със статистиката, а задача: да превърнем родния край в място, към което си коства да се върнеш и което въодушевява да останеш ", разясняват основателите на анктетата.
Най-голям дял от искащите да се завърнат в област Смолян са измежду младите на възраст 18–29 години (52,73%) . При 30–40-годишните доминират хората, които не обмислят връщане (42,86%), евентуално заради към този момент открит метод на живот другаде. В по-високите възрастови групи желанието за завръщане понижава доста. Изводът от изследването е, че най-големият капацитет за завръщане е измежду младежите до 30 години и точно към тях следва да бъдат ориентирани политиките и самодейностите за привличане назад в региона.
Най-голям дял от обмислящите овакантяване са измежду хората на 30–50 години — възраст, в която се търси дейна реализация и по-добър стандарт на живот. В групата 30–40 години, 27,38% обмислят овакантяване, само че 34,69% не го възнамеряват, което я прави най-„ колебаещата се “ група. При младежите (18–29 г.) също се откроява забележителен дял на евентуална миграция (20,24%), до момента в който измежду 51–65-годишните доминират тези, които не обмислят овакантяване (28,57%).
Анкетата е извършена онлайн в интервала 22.09.2024 – 08.11.2024 г. В нея се слага акцент освен върху аргументите за миграция, само че и върху капацитета за завръщане и развиване.
Основните констатации от изследването са, че 62,7% от живеещите в Смолян обмислят да изоставен района , като съществени аргументи показват неналичието на работа и развиване, ниските приходи и лимитираните благоприятни условия. 59% от живеещите отвън района пък декларират, че биха се върнали, при усъвършенствани условия на труд, възнаграждение и обществена среда.
Като съществени преимущества на живота в Смолян те акцентират спокойствието (72%), красивата природа (28%), чистият въздух, ниската престъпност и близостта до фамилията.
Основните дефекти на живота в планината са неприятната инфраструктура (39,6%), неналичието на работа и развиване (29%), ниски заплати (28%) и дефицитът на културен и обществен живот (24%).
Удовлетвореността от живота в Смолян е съсредоточена най-вече към междинната стойност — 45% дават отговор с 3 от 5, до момента в който отвън района над 53% дават оценки 4 и 5.
Разликата в приходите е отчетлива — в Смолян половината от интервюираните печелят до 2000 лева, до момента в който отвън района над 35% печелят над 4000 лева
„ Това проучване не е просто фотография на настоящото положение. То е покана за диалог и за ангажимент. Смолян има потребност от поощряване, само че и от съответни дейности. Да го създадем място, в което младите да желаят да се завърнат — и да останат “, разяснява Антон Кацаров от Ротари клуб Смолян.
Препоръките, на база изследването, са да се предизвиква икономическата интензивност и предприемачеството в района, изключително в цифрови и устойчиви браншове. Да се усъвършенства инфраструктурата и достъпа до просвета, опазване на здравето и обучение, както и да се основават съответни стратегии за завръщане на хора, които живеят отвън региона — посредством жилищни, данъчни и обществени тласъци. Акцентира се също и на повече градско и културно обмисляне с фокус върху младите фамилии.
Пълният отчет с разбори и графики е наличен на уеб страницата на Ротари клуб Смолян: https://drive.google.com/drive/folders/1HpSN-C9O3663oJJGmiqGbxPaqMUHDMfK?usp=sharing
Причината за изследването е, че област Смолян е изправена пред продължаваща демографска наклонност на понижаване на популацията — в края на 2023 година жителите са 92 107 души (спад с 1 247 души, или 1.3% по отношение на миналата година, при приблизително 0,03% за страната).
По-голямата част от интервюираните попадат в дейните възрастови категории. Най-силно показани са групите 30–40 години (33,52%) и 18–29 години (32,11%), което демонстрира, че анкетата отразява мнението точно на поколенията, които най-често вземат решения за миграция, кариера и семейство. С понижаване на възрастовата група се следи и спад в присъединяване — 41–50 години са 20,00%, а 51–65 години — 14,37%. Това допуска, че резултатите и настройките, изразени в изследването, са представителни най-много за младите и дейни хора, споделят основателите.
Резултатите от изследването демонстрират, че макар компликациите и провокациите, хората не са се отказали от област Смолян. " Да, доста от жителите ѝ са обмисляли овакантяване — най-много в търсене на по-добра професионална реализация, устойчиво възнаграждение и благоприятни условия за развиване. В същото време, забележителна част от тези, които към този момент са напуснали района, освен пазят мощна връзка с родното място, само че и показват подготвеност да се завърнат, стига да видят действителна вероятност за първокласен и заслужен живот тук. Най-младите са най-силно настроени към завръщане — това е потомство, което търси смисъл, принадлежност и резистентност. Тези резултати не трябва да се възприемат като тревожна статистика, а като опция за деяние. Те са ясно обръщение, че област Смолян има капацитет — стига да се подхващат съответни дейности. Предстои ни не просто битка със статистиката, а задача: да превърнем родния край в място, към което си коства да се върнеш и което въодушевява да останеш ", разясняват основателите на анктетата.
Най-голям дял от искащите да се завърнат в област Смолян са измежду младите на възраст 18–29 години (52,73%) . При 30–40-годишните доминират хората, които не обмислят връщане (42,86%), евентуално заради към този момент открит метод на живот другаде. В по-високите възрастови групи желанието за завръщане понижава доста. Изводът от изследването е, че най-големият капацитет за завръщане е измежду младежите до 30 години и точно към тях следва да бъдат ориентирани политиките и самодейностите за привличане назад в региона.
Най-голям дял от обмислящите овакантяване са измежду хората на 30–50 години — възраст, в която се търси дейна реализация и по-добър стандарт на живот. В групата 30–40 години, 27,38% обмислят овакантяване, само че 34,69% не го възнамеряват, което я прави най-„ колебаещата се “ група. При младежите (18–29 г.) също се откроява забележителен дял на евентуална миграция (20,24%), до момента в който измежду 51–65-годишните доминират тези, които не обмислят овакантяване (28,57%).
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ