Над 60 български ученици от над 10 държави се включиха

Над 60 български възпитаници от над 10 страни се включиха в огромен интернационален конкурс. Инициативата носи заглавието „ Отражението на Априлското въстание в печата на страната, в която пребивавате “. Организатори на събитието са Министерството на образованието и науката и Общобългарският комитет „ Васил Левски “. Децата изследваха малко познати или изцяло непознати у нас исторически извори. Тези разработки разкриват по какъв начин светът е видял българския блян към независимост преди 150 години.

Над 60 български възпитаници от над 10 страни изследваха международните архиви за събитията от 1876 година. Материалите за състезанието дойдоха даже от далечна Канада. Проучванията обгръщат архиви в Румъния, Италия, Чехия, Испания и Англия. Тези млади откриватели потвърдиха, че българската история няма граници. Подобни начинания оказват помощ за запазването на националната еднаквост надалеч от родината. Прочетете повече за това по какъв начин “Ужасите в Ориента ”: Българчета в 11 страни изследваха по какъв начин пресата там е описала Априлското въстание.

Васил Василев от Общобългарския комитет „ Васил Левски “ акцентира смисъла на тогавашната преса. Печатът е формирал удобно публично мнение в Европа и Русия. Това директно е повлияло за експлоадирането на Руско-турската освободителна война.

„ В доста от тях се акцентира голямата роля, която има печатът тогава за образуването на едно удобно за българската идея публично мнение, изключително в Европа и Русия, и като разследване — за експлоадирането на Руско-турската освободителна война. Много забавни материали има от Букурещ, да вземем за пример. Цяло проучване за въздействието на Априлското въстание и на жестокостите върху метода на мислене на румънците, върху публичното мнение в Румъния. Материалът от Италия преглежда дописките в издание на Ватикана и в него има изложение даже на борбата при новоселските въстаници — една от малко познатите страници от историята на Априлското въстание. В него се споделя, че новоселци се бият седем дни против турската армия и съумяват да я отхвърлен. От Канада — вестник, който излиза на френски език, разгласява дълги публикации за това какво е ситуацията в България и по какъв начин би трябвало да се помогне на изстрадалия български народ. Далечна Канада преди 150 години — това е нещо. И в този момент пишат по-малко за България, в сравнение с тогава. “

Катрин Милорчева от БСУ „ Д-р Петър Берон “ в Прага изследва чешките архиви. Тя открива мощни думи на общественика Ян Неруда. Той оприличава славянството на дърво, чиито клони страдат дружно. Карел Сладковски и Константин Иречек също трансформират българската идея в общоевропейска задача.

„ Историята на една нация в никакъв случай не остава затворена в рамките на едни граници. Силно ме впечатлиха и думите на чешкия държавник Ян Неруда, който споделя, че кръвта на нашите братя българи вика към небето. В тези думи той оприличава славянството на дърво, чиито клони страдат дружно — облик, който носи надълбоко възприятие за историческо сходство и съпричастност сред двата народа. Със своите научни писания още Константин Иречек, а с енергичните си апели известният чешки политик Карел Сладковски трансформират българската идея в общоевропейска задача. Всички те употребяват силата на словото, с цел да разсънят публичната съвест на Европа. “

В Англия учениците от учебно заведение „ Родолюбие “ в Норич откриват делото на Лейди Странгфорд. Британската благородничка Лейди Странгфорд събира средства за построяването на лечебни заведения и домове в България. Тя провежда огромна дарителска акция във Англия след клането в Батак. Учениците използваха и изкуствен интелект, с цел да вдъхнат живот на портрети на Ботев и Левски. Те изследваха репортажите на Джанюариъс Макгахан, които шокират тогавашна Европа. Важно е да знаем Как се пази родовата памет – среща с наследницата на един от водачите на Априлското въстание Тодор Каблешков.

„ Най-интересното за мен беше да науча за Лейди Странгфорд. Тя е помогнала на българите след Баташкото кръвопролитие, като е провела дарителска акция във Англия и със събраните пари са били издигнати лечебни заведения и домове. “

Ученици от Памплона, Испания, станаха огромните спечелили в състезанието. Те събираха документи от Националната библиотека и формалния държавен списък. Ученици в Испания откриха в държавните архиви трогателни илюстрации на османските жестокости. Тези материали включват факсимилета от остарели вестници, описващи безчовечен действия против българите.

„ В доста броеве на вестници има публикации и факсимилета за Априлското въстание в България. Говорело се е за жестокостите на османците против българите. Навсякъде пишеше, че това не са човешки действия и че българите са имали потребност от помощ. “

Изследователската активност продължава и в България. На 12 май 2026 година Исторически музей – Дряново показа изследване за Дряновската епопея. Статия в американския вестник „ Ню Йорк Таймс “ от 2 юли 1876 година предхожда репортажите на Макгахан. Това евентуално е първата обява в задграничния щемпел за въстанието. Световни персони като Виктор Юго и Уилям Гладстон също издигат глас в поддръжка на българите. Гладстон разгласява авторитетната листовка „ Българските ужаси и Източният въпрос “.

Васил Василев изрази удивление от дълбочината на ученическите разработки. Той акцентира голямата роля на учителите в тези български центрове по света. Малките пламъчета на родолюбието съхраняват поклонението пред саможертвата на предците ни.

„ Учудващо е какъв брой надълбоко са проникнали тези деца в тематиката и по какъв начин са се пробвали да покажат героизма на българския народ и отражението на този подвиг в чужбина. Искам особено да подчертая голямата роля на учителите и възпитателите в тези учебни заведения в чужбина, които очевидно са насочвали децата. Оказва се, че даже там, където не сме подозирали — в тези български центрове в чужбина, тези дребни пламъчета на родолюбието, пръснати по целия свят — е съхранено възприятието на поклонение пред саможертвата на българския народ. Та ние ли ще го изоставим? “