Повече от половината лекари у нас са на възраст над 55 години
Над 55 години са 53,5 на 100 от лекарите у нас, които са общо 29 604, сочат данните на Националния статистически институт към края на 2021 година На пенсионна възраст – над 65 години, са 18,6 на 100
Проучване на кореспондентите на в страната сподели, че интензивно работят и над 80-годишни медици, а някои от най-възрастните представители на хуманната специалност споделиха и своята мотивация за труд на тази възраст.
Застаряването на лекарите е измежду сериозните проблеми на управленията на лечебните заведения. Според основния доктор на МБАЛ-Търговище доктор Иван Светулков в такива условия се работи доста мъчно.
"Ако всички лекари и сестри в България, които са в пенсионна възраст, се пенсионират, здравната ни система ще катастрофира ", разяснява за Българска телеграфна агенция доктор Красимир Панчев, ръководител на Лекарската гилдия в Кюстендил.
„ Веднага ще отстъпя мястото на някой млад, само че нито един не го желае “, показа за Българска телеграфна агенция 80-годишният завеждащ лечебната активност в бранша по фтизиатрия към поделение „ Пулмология и фтизиатрия “ на държавната болница „ Д-р Стамен Илиев “ в Монтана доктор Цветан Петров.
Мотивира ме любовта към специалността, сподели за Българска телеграфна агенция 85-годишният общопрактикуващ доктор Оник Кеворкян, чийто кабинет е в хасковското село Стамболово. Признава, че и финансовото ѝ измерение не е без значение.
Проблемът със застаряването на лекарите е обвързван и с неналичието на млади практикуващи медици - до 35 години. Според националната статистика техният брой в страната е 4 935 или 16.7 на 100 от всички. По думите на шефа на болничното заведение в Чирпан доктор Неделчо Тотев, който е и ръководител на Националното съдружие на общинските лечебни заведения, младите лекари идват за малко и бързо си отиват, като най-често намират реализация в чужбина.
Най-младият измежду персоналните лекари в Русенско - 45-годишният доктор Айдън Джиниев споделя, че повода е прекомерно огромната натовареност с административна активност, неналичието на професионално развиване и време за съответна отмора и отпуск. По думите му, с цел да бъде тази компетентност мечтана, би трябвало да се облекчи административната активност.
Каква е картината в страната?
Общо 1322 са лекарите на щат в Старозагорска област, от тях на възраст от 54 до 64 години са 514, а над 75 години броят им е 21, заяви за Българска телеграфна агенция Милена Караиванова, шеф на Териториално статистическо бюро-Югоизток в Стара Загора.
Броят на младите лекари до 35 години е 180. Само двама са постъпили в болничното заведение в Чирпан през последната година, сподели за Българска телеграфна агенция шефът ѝ доктор Неделчо Тотев, който е и ръководител на Националното съдружие на общинските лечебни заведения. По думите му младите лекари идват за малко и бързо си отиват, като през последната година болничното заведение са напуснали трима млади експерти. Най-често намират реализация в чужбина, изясни доктор Неделчо Тотев. Той е безапелационен, че би трябвало извънредно незабавно да се подхващат ограничения от страната, тъй като дефицитът нараства с всяка една година.
Най-възрастният общопрактикуващ доктор на територията на Кюстендилска област е 85-годишна жена, оповестиха за Българска телеграфна агенция от Регионалната лекарска гилдия в Кюстендил. От всичките 389 лекари, членуващи в локалната гилдия, 152-ма са над 61-годишна възраст, показаха още от там. Средната възраст на лекарите измежду мъжете е 58 години, а тази измежду дамите - 57.
Четиридесет и четири % от сестринския личен състав в кюстендилската многопрофилна болница са в пенсионна възраст, сподели за Българска телеграфна агенция изпълнителният шеф на здравното заведение доктор Александър Величков. Това са общо 64 души, измежду които влизат медицински сестри, акушери, лаборанти. В пенсионна възраст в най-голямото здравно заведение в Кюстендилска област са и 20 % от лекарите. "Младите хора не остават в огромните градове и това не е единствено при лекарското съсловие. Това е обвързвано с по-добро възнаграждение, семейство, деца, обучение, просвета ", разяснява доктор Величков. Според него наклонността е огромните градове да стават все по-големи, а дребните - противоположното. Въпреки това все още в кюстендилската болница няма дефицит на медицински експерти. От няколко години в здравното заведение работят и лекари от Босилеград (Сърбия), които са приключили в България.
"Ако всички лекари и сестри в България, които са в пенсионна възраст се пенсионират, здравната ни система ще катастрофира ", сподели за Българска телеграфна агенция доктор Красимир Панчев, ръководител на Лекарската гилдия в района. "Съсловието в дребните градове е изцяло обезверено, а въвеждащата се сега електронна система не ни облекчава ", разяснява още доктор Панчев. Той уточни, че към този момент има заявки от медицински експерти, които заявяват отвод да работят със здравната каса. Това ще се отрази зле на здравната система като обслужване от една страна, а от друга - ще докара до увеличение на заплащането ", сподели още доктор Панчев.
В област Търговище работещите лекари в заведения за болнична и извънболнична помощ, както и в други здравни заведения, са общо 312, оповестиха за Българска телеграфна агенция от Териториалното статистическо бюро – Североизток. Кадровият недостиг и застаряването на експертите е измежду сериозните проблеми на управленията на лечебните заведения. Според основния доктор на МБАЛ-Търговище доктор Иван Светулков в такива условия се работи доста мъчно. “По биологични аргументи или гибел доста сътрудници отпаднаха от състава. Поради неналичието на фрагменти или поради неотложно излизане в по-продължителен болничен или отпуск, сме на ръба при съставянето на графици за подсигуряване на 24-часови наряди “, сподели той пред Българска телеграфна агенция. В болничното заведение в Търговище най-възрастните лекари са доктор Георги Георгиев и доктор Владимир Горанов, които са над 75-годишни.
По данни от статистиката в района доминират лекарите на възраст 55-64 години – 133-ма. Общо 16 са работещите медици възраст над 75 години, лекарите, а 49 са тези, които интензивно упражняват специалността си във възрастовия диапазон 65-74 години. Медиците до 35 години са 33-ма.
Възрастовата конструкция на регионалната болница в Търговище, където работят 98 лекари и 228 медицински експерти, демонстрира, че процентът на младите експерти е дребен. При лекарите най-голяма е групата на работещите на възраст сред 51-61 години – съвсем 38 %, а на младите до 30 години - 11 на 100.
Общо 803 лекари практикуват на главен трудов контракт в лечебните и здравни заведения в област Русе, демонстрират данните на териториалното статистическо бюро в Русе. Най-много са лекарите във възрастовия период сред 55 и 64 години - 298 души или 37,1 % от всички работещи в региона, а на работещите над 75-годишна възраст - 2,6 на 100 при 1,9 % за 2020 година. Делът на младите лекари до 35-годишна възраст към края на предходната година е 16,3 % или 131 души.
Най-младият измежду персоналните лекари в Русенско е 45-годишният доктор Айдън Джиниев. Той се грижи за 6000 пациенти, като неговата процедура е една от най-големите в района. По думите му няма млади фрагменти измежду общопрактикуващите лекари. "Най-зле е ситуацията при нас. Младите се ориентират главно към кардиология, инвазивна кардиология, акушерство и гинекология, хирургия - специалности, които са по-добре заплатени и има опция за по-голямо развиване ", разяснява за Българска телеграфна агенция доктор Джиниев и даде образец със себе си. "През 2001 година бях на 23 години и сключих първия си контракт с Районната здравноосигурителна каса в Русе. Тогава бях най-младият общопрактикуващ доктор в цялата област. Днес, 21 години по-късно, не преставам да бъда най-младият общопрактикуващ доктор в област Русе. През всичките тези 21 години след мен не пристигна никой ", изясни лекарят.
Казва, че повода е прекомерно огромната натовареност с административна активност, неналичието на опция за професионално развиване, както и време за съответна отмора и отпуск. По думите му, с цел да бъде тази компетентност мечтана, би трябвало да се облекчи административната активност. "Крайно време е електронното опазване на здравето да влезе в цялостната си целокупност. Моят личен състав сега реди амбулаторни листи по папки. Това лишава през целия ден на една здравна сестра. Живеем в модерна ера, а ни се постанова да редим листи в папки. Издаваме и безпределно доста медицински информации и удостоверения. Това също лишава време, а огромна част от тях не са заплатени. И да обобщим – работим доста, само че на доста ниска ставка ", изясни доктор Джиниев.
Близо две трети от постоянните членове на Регионалната лекарска гилдия (РЛК) към Българския лекарски съюз във Враца са в предпенсионна и пенсионна възраст, заяви за Българска телеграфна агенция ръководителят на колегията доктор Ирена Мазнева. От общо 612 лекари, членуващи в съсловната организация, 203-ма са на възраст 51-60 години, а 200 лекари – на възраст 61-70 години, сочи справката на РЛК-Враца към 30 юни тази година.
Само 25 са лекарите под 30 години, до момента в който 72 техни сътрудници или 12 на 100 от общия брой са над 70-годишна възраст и най-малко част от тях не престават да практикуват и след пенсионирането си. Според доктор Мазнева, районната гилдия е наясно с казуса с дефицит на фрагменти и се стреми да резервира всеки доктор в специалността и да продължи да работи във Врачанска област, само че процесът става все по-труден. „ Много сътрудници търсят реализация на друго занятие, освен поради заплащането и сложното професионално израстване, само че и поради непрекъснатия стрес и възходящо публично съмнение към лекарската специалност “, споделя тя.
Макар и неотдавна да навърши 80 години, завеждащият лечебната активност в бранша по фтизиатрия към поделение „ Пулмология и фтизиатрия “ на държавната болница „ Д-р Стамен Илиев “ в Монтана доктор Цветан Петров към момента е на работното си място. От 53 години насам той се бори с „ жълтата гостенка “ и е излекувал хиляди заболели. Той е единственият експерт по лекуване на туберкулоза в област Монтана и е най-възрастният работещ доктор в района.
„ Пенсионер съм от 17 години. Имам си всичко, които ми би трябвало да пребивавам. На работното си място съм към момента по две аргументи – да съм потребен на хората и да изцелявам още заболели преди да си отида от този свят, и тъй като никой различен доктор не желае да заеме мястото ми. Младите лекари приключват образованието си, а след това множеството от тях поемат към чужбина. Други се насочват към по-платените действия в медицината у нас. Веднага ще отстъпя мястото на някой млад, само че нито един не го желае. Никой не специализира в лекуване на туберкулоза и до в този момент няма кой да ме смени “, показа пред Българска телеграфна агенция възрастният доктор. Той разяснява, че туберкулозата към момента е рискова, въпреки и не както преди 80-100 години. Лечението ѝ е дълготрайно и скъпо, а поради пандемията в последните две години доста инфектирани не идваха да се лекуват. Сега имаме взрив и отделението е съвсем цялостно, показа доктор Цветан Петров.
Близо половината от упражняващите специалността си лекари експерти в област Разград са над 60-годишна възраст, демонстрират данните на Районната гилдия на Българския лекарски съюз в Разград. В момента работещите медици в района сред 61 и 70 години са 86, а броят на лекарите над 70 години надвишава 40, сподели за Българска телеграфна агенция секретарят на разградската съсловна организация Анита Алкушева. По думите й, въпреки към този момент да са навършили 80 години, специалността си към момента практикуват невролозите Атанас Христов и Людмил Дяков, както и джипито от Исперих Венета Николова.
Медицинските експерти на възраст сред 51 и 60 години са 80, а сред 41 и 50 години - 24. Практикуващите лекари експерти на възраст от 31 до 40 години са 32. Едва 11 са експертите в региона, които нямат навършени 30 години. Най-младият работещ доктор е 26-годишната Назлъ Салимова - специализант в детското поделение на разградската болница.
Според експертите от Регионалната здравна ревизия в Разград главните аргументи за застаряването на лекарското съсловие са миграцията на млади експерти в чужбина, неналичието на опция за кариерно развиване и интерес към избрани специалности, неразбираемите правила и усложнения при специализация.
На 85 година е най-възрастният доктор в МБАЛ "Рахила Ангелова " в Перник - доктор Димитър Димитров, експерт "Уши, нос и гърло ", оповестиха от здравното заведение. В община Трън единственият общопрактикуващ доктор е на 77 година, по данни на Регионалната здравна ревизия. Лекарите споделят, че не престават да работят от обич към специалността и към пациентите си.
Младите практикуващи лекари в Пернишка област на възраст до 35 години са 22 или 5.9 %, а на 65 и повече години са 67 души, което е 18.1 на 100. Най-голям е делът на лекарите във възрастовата група 55 - 64 години - 187 или 50.4 %, оповестиха на Българска телеграфна агенция от Териториалното статистическо бюро.
На 86 години е най-възрастният общопрактикуващ доктор в област Хасково, оповестиха от Районната здравноосигурителна каса. Това е персоналният доктор доктор Хари Папазян, който има лечебница в Харманли. С година по-млад от него е също джипито Оник Кеворкян, чийто кабинет е в село Стамболово. Мотивира ме любовта към специалността, сподели за Българска телеграфна агенция Кеворкян, който е и инфекционист по компетентност. Разбира се, и финансовото измерение на работата е значимо, добави той. На въпрос докога счита да практикува, служителят на Хипократ отговори - „ Докогато съм на крайници. Падна ли, спирам “. Д-р Кеворкян стана известен през септември предходната година откакто се оказа, че той е лекарят, ваксинирал най-вече свои персонални пациенти в Хасковско – над 1000 души от записаните при него към 3000 пациенти.
Общо 649 е броят на работещите висши медицински фрагменти в област Хасково към 31 декември 2021 година, споделиха от локалното статистическо бюро. Най-голям е процентът на докторите във възрастовата граница 55-64 години – 48,3 %. Работещите експерти сред 65 и 74 години са 121 или 18,7 %, а тези над 75 години са 27 на брой или 4,2 на 100.
Най-младият персонален доктор в региона е 48-годишният Иван Ангелов от Харманли.
Над 55-годишна възраст са 70 % от лекарите, практикуващи в област Смолян, съгласно данни на Териториалното статистическо бюро. Застаряването на популацията в планинската област се отразява и на междинната възраст на медицинските експерти в района, като едвам 6.8 на 100 са младите лекари до 35 година В региона работят 305 медици, от които сред 55 и 64 година са 135, а в групата от 65 до 74 година попадат 66. Практикуващите доктори над 75-годишна възраст са 15, като в Смолян работи общопрактикуващ доктор на 80 година В болнични заведения в региона има осем лекари над 75 година, а в извънболничната помощ – шестима.
Според информация от Районната лекарска гилдия (РЛК) в Смолян 81.7 % от лекарите са над 50-годишна възраст. Напредващата възраст на медиците ще се отрази като продължаващ недостиг на фрагменти, както в лечебните заведения, по този начин и в практиките на експерти и джипита в идващите години, предвиждат от РЛК.
Средната възраст на общопрактикуващите лекари в Смолянско е 60.9 години, оповестиха от РЗОК. Най-възрастният е на 80 година, а най-младият – на 48 година При лекарите експерти доайенът е на 85 година, а най-младият е 32-годишен. Над 70 година са осем джипита и 12 лекари експерти, работещи по контракти с Касата.
Във Видинско общопрактикуващите лекари са 54, оповестиха от Районната здравноосигурителна каса. Най-възрастният от тях е на 79 години с процедура „ Уши,нос, гърло “, а най-младият - 39- годишен с огромна лекарска процедура във Видин. Първенството за най-млада лекарка във Видинско държи 33 годишна акушер-гинеколожка, която работи в МБАЛ „ Св. Петка “ и като експерт в допълнение в медицински център, допълниха от локалната РЗИ.
Трайна е наклонността на дефицит на лекари и медицински личен състав от години и във видинската многопрофилна болница за интензивно лекуване (МБАЛ) „ Св. Петка “, която обслужва популацията на 11-те община на Видин. Лекарите са 84, свободните лекарски места са 25, сподели за Българска телеграфна агенция доктор Ивета Найденова, шеф на МБАЛ „ Св. Петка “. В здравното заведение има и седем свободни места за специализанти. Най-много медици има във възрастовата група 55-64 години - 38, 20 са над 65 години, а под 35-годишни са единствено двама медици. Подробен разбор на положението на фрагментите демонстрира, че от медицинския личен състав работещите над 50 години са 119 индивида от всичко 187, което слага на тестване естественото действие на болничното заведение, сподели още Найденова. Под 30 години в МБАЛ са единствено трима медицински експерти.
Голяма част от личния състав на Многопрофилната болница за интензивно лекуване (МБАЛ) в Благоевград е в пенсионна или близка до пенсионната възраст, сподели за Българска телеграфна агенция шефът на лечебното заведение доктор Огнян Митев. Интересът от страна на млади медици е дребен, а тези, които идват да се образоват в болничното заведение, са единици. Почти няма поделение, в което да не се изпитва потребност от млади фрагменти. От позиция на сестри и акушерки, обаче, лечебното заведение в последните години „ наваксва “ с фрагменти от Югозападния университет „ Неофит Рилски “, сподели още шефът на благоевградската болница.
Половината от медиците в МБАЛ „ Югозападна “ също са в пенсионна възраст, огромна част са и тези в предпенсионна възраст, сподели за Българска телеграфна агенция шефът на болничното заведение доктор Илия Тонев. В лечебното заведение се лекуват пациенти от региона на Петрич, Сандански, Струмяни и Кресна, които са с население общо към 100 хиляди души. Отделно, заради близостта до границата с Гърция и Република Северна Македония, се лекуват и директно преминаващи, курортисти от цялата страна, както и българи, които живеят или работят в Северна Гърция, уточни доктор Тонев.
Опит да се привлекат млади фрагменти е решение на общинските препоръки на Петрич и Сандански за разпределяне на стипендии на младежи, които учат медицина, които обаче по-късно да останат на работа в болничното заведение. В момента такива стипендии получават 10 младежи.
В МБАЛ „ Иван Скендеров “ в Гоце Делчев от общо 60 лекари 16 са пенсионери, а четирима ще се пенсионират до пет години.
Средната възраст на общопрактикуващите лекари във Варненския район е 60 години, оповестиха за Българска телеграфна агенция от Регионалната здравноосигурителна каса. Най-възрастният лекар, който продължава да практикува своята специалност и да се грижи за пациентите си, е на 80 години.
В района са регистрирани 254 практики на общопрактикуващи лекари, като в тях са записани 271 медици. Част от тях обслужват по 2-3 обитаеми места. Лекарят с най-голямата пациентска листа е във Варна, като в нея попадат 8 195 души.
Най-възрастният интензивно работещ доктор в област Сливен е на 82 години, оповестиха за Българска телеграфна агенция от Регионалната здравна ревизия. Общо 505 са практикуващите лекари в региона, като от тях на възраст над 65 години са 111 души, а най-вече -198 души, са на възраст сред 55 и 64 години. Общо 65 са в най-младата група - под 35 години.
От общо 1536 лекари в област Плевен, 523-ма са сред 55 и 64-годишни, тези от 65 до 74 години са 192-ма, а 26-има са на възраст над 75 години, които не престават да упражняват специалността си демонстрират систематизираните данни за 2021 година на Териториално статистическо бюро – Северозапад, предоставени на Българска телеграфна агенция. Медиците под 35 години са 348. По-голямата част от лекарите в Плевенска област работят в заведения за болнична помощ, демонстрират още данните от статистиката. Те са 930 като при тях максимален е броят на тези под 35 години – 326. Лекарите на възраст сред 55 и 64 години, които работят в лечебни заведения, са 211.
По данни на Националния статистически институт общият брой на практикуващите лекари в Добричка област е 447. Най-голям – близо 43 %, е делът на лекарите сред 55 и 64 години. В пенсионна възраст са 92-ма - съвсем 20,6 на 100 от всички. На 75 или повече години са 17 експерти. Младите лекари – до 35-годишна възраст, са 34-ма или 7,6 на 100.
Най-голям дял от практикуващите лекари в област Ямбол са на възраст сред 55 и 64 години – 40,2 %, оповестиха от Териториалното статистическо бюро – Югоизток, след обобщаване на данните от проучване за 2021 година. В края на 2021 година в лечебните и здравните заведения на региона практикуват общо 328 лекари, от които 80 са на възраст 65 и повече години - 24,4 на 100 от общия брой медици в района. Двадесет са практикуващите лекари на възраст до 35 години, което е 6,1 на 100.
Лекарите в Ловешка област, съгласно отдел „ Статистически проучвания “, са 460, като 128 от тях са на възраст над 65 години. Най-многобройна е групата им във възрастовата граница 55-64 години - 253 медици, а 103-ма са 65-74-годишни. Значителен е броят е на лекарите, които не престават да практикуват и след 75-годишна възраст - 25. Едва петима лекари са до 35-годишни. Във всички лечебни заведения в региона изпитват дефицит на експерти – както на лекари, по този начин и на различен медицински личен състав.
Над 250 са лекарите в Силистренско, демонстрира информация от колегията на Българския лекарски съюз. Медиците над пенсионна възраст в региона са повече от 80 души, като най-възрастният работещ доктор е 85-годишният кардиолог Георги Петров.
Районната здравноосигурителна каса в Шумен има подписани 79 контракта за осъществяване на първична извънболнична здравна помощ. На трудови контракти работят 87 общопрактикуващи лекари, от които 23-ма са над 65 години. Има и 12 наети лекари, четирима от които са в пенсионна възраст.
Проучване на кореспондентите на в страната сподели, че интензивно работят и над 80-годишни медици, а някои от най-възрастните представители на хуманната специалност споделиха и своята мотивация за труд на тази възраст.
Застаряването на лекарите е измежду сериозните проблеми на управленията на лечебните заведения. Според основния доктор на МБАЛ-Търговище доктор Иван Светулков в такива условия се работи доста мъчно.
"Ако всички лекари и сестри в България, които са в пенсионна възраст, се пенсионират, здравната ни система ще катастрофира ", разяснява за Българска телеграфна агенция доктор Красимир Панчев, ръководител на Лекарската гилдия в Кюстендил.
„ Веднага ще отстъпя мястото на някой млад, само че нито един не го желае “, показа за Българска телеграфна агенция 80-годишният завеждащ лечебната активност в бранша по фтизиатрия към поделение „ Пулмология и фтизиатрия “ на държавната болница „ Д-р Стамен Илиев “ в Монтана доктор Цветан Петров.
Мотивира ме любовта към специалността, сподели за Българска телеграфна агенция 85-годишният общопрактикуващ доктор Оник Кеворкян, чийто кабинет е в хасковското село Стамболово. Признава, че и финансовото ѝ измерение не е без значение.
Проблемът със застаряването на лекарите е обвързван и с неналичието на млади практикуващи медици - до 35 години. Според националната статистика техният брой в страната е 4 935 или 16.7 на 100 от всички. По думите на шефа на болничното заведение в Чирпан доктор Неделчо Тотев, който е и ръководител на Националното съдружие на общинските лечебни заведения, младите лекари идват за малко и бързо си отиват, като най-често намират реализация в чужбина.
Най-младият измежду персоналните лекари в Русенско - 45-годишният доктор Айдън Джиниев споделя, че повода е прекомерно огромната натовареност с административна активност, неналичието на професионално развиване и време за съответна отмора и отпуск. По думите му, с цел да бъде тази компетентност мечтана, би трябвало да се облекчи административната активност.
Каква е картината в страната?
Общо 1322 са лекарите на щат в Старозагорска област, от тях на възраст от 54 до 64 години са 514, а над 75 години броят им е 21, заяви за Българска телеграфна агенция Милена Караиванова, шеф на Териториално статистическо бюро-Югоизток в Стара Загора.
Броят на младите лекари до 35 години е 180. Само двама са постъпили в болничното заведение в Чирпан през последната година, сподели за Българска телеграфна агенция шефът ѝ доктор Неделчо Тотев, който е и ръководител на Националното съдружие на общинските лечебни заведения. По думите му младите лекари идват за малко и бързо си отиват, като през последната година болничното заведение са напуснали трима млади експерти. Най-често намират реализация в чужбина, изясни доктор Неделчо Тотев. Той е безапелационен, че би трябвало извънредно незабавно да се подхващат ограничения от страната, тъй като дефицитът нараства с всяка една година.
Най-възрастният общопрактикуващ доктор на територията на Кюстендилска област е 85-годишна жена, оповестиха за Българска телеграфна агенция от Регионалната лекарска гилдия в Кюстендил. От всичките 389 лекари, членуващи в локалната гилдия, 152-ма са над 61-годишна възраст, показаха още от там. Средната възраст на лекарите измежду мъжете е 58 години, а тази измежду дамите - 57.
Четиридесет и четири % от сестринския личен състав в кюстендилската многопрофилна болница са в пенсионна възраст, сподели за Българска телеграфна агенция изпълнителният шеф на здравното заведение доктор Александър Величков. Това са общо 64 души, измежду които влизат медицински сестри, акушери, лаборанти. В пенсионна възраст в най-голямото здравно заведение в Кюстендилска област са и 20 % от лекарите. "Младите хора не остават в огромните градове и това не е единствено при лекарското съсловие. Това е обвързвано с по-добро възнаграждение, семейство, деца, обучение, просвета ", разяснява доктор Величков. Според него наклонността е огромните градове да стават все по-големи, а дребните - противоположното. Въпреки това все още в кюстендилската болница няма дефицит на медицински експерти. От няколко години в здравното заведение работят и лекари от Босилеград (Сърбия), които са приключили в България.
"Ако всички лекари и сестри в България, които са в пенсионна възраст се пенсионират, здравната ни система ще катастрофира ", сподели за Българска телеграфна агенция доктор Красимир Панчев, ръководител на Лекарската гилдия в района. "Съсловието в дребните градове е изцяло обезверено, а въвеждащата се сега електронна система не ни облекчава ", разяснява още доктор Панчев. Той уточни, че към този момент има заявки от медицински експерти, които заявяват отвод да работят със здравната каса. Това ще се отрази зле на здравната система като обслужване от една страна, а от друга - ще докара до увеличение на заплащането ", сподели още доктор Панчев.
В област Търговище работещите лекари в заведения за болнична и извънболнична помощ, както и в други здравни заведения, са общо 312, оповестиха за Българска телеграфна агенция от Териториалното статистическо бюро – Североизток. Кадровият недостиг и застаряването на експертите е измежду сериозните проблеми на управленията на лечебните заведения. Според основния доктор на МБАЛ-Търговище доктор Иван Светулков в такива условия се работи доста мъчно. “По биологични аргументи или гибел доста сътрудници отпаднаха от състава. Поради неналичието на фрагменти или поради неотложно излизане в по-продължителен болничен или отпуск, сме на ръба при съставянето на графици за подсигуряване на 24-часови наряди “, сподели той пред Българска телеграфна агенция. В болничното заведение в Търговище най-възрастните лекари са доктор Георги Георгиев и доктор Владимир Горанов, които са над 75-годишни.
По данни от статистиката в района доминират лекарите на възраст 55-64 години – 133-ма. Общо 16 са работещите медици възраст над 75 години, лекарите, а 49 са тези, които интензивно упражняват специалността си във възрастовия диапазон 65-74 години. Медиците до 35 години са 33-ма.
Възрастовата конструкция на регионалната болница в Търговище, където работят 98 лекари и 228 медицински експерти, демонстрира, че процентът на младите експерти е дребен. При лекарите най-голяма е групата на работещите на възраст сред 51-61 години – съвсем 38 %, а на младите до 30 години - 11 на 100.
Общо 803 лекари практикуват на главен трудов контракт в лечебните и здравни заведения в област Русе, демонстрират данните на териториалното статистическо бюро в Русе. Най-много са лекарите във възрастовия период сред 55 и 64 години - 298 души или 37,1 % от всички работещи в региона, а на работещите над 75-годишна възраст - 2,6 на 100 при 1,9 % за 2020 година. Делът на младите лекари до 35-годишна възраст към края на предходната година е 16,3 % или 131 души.
Най-младият измежду персоналните лекари в Русенско е 45-годишният доктор Айдън Джиниев. Той се грижи за 6000 пациенти, като неговата процедура е една от най-големите в района. По думите му няма млади фрагменти измежду общопрактикуващите лекари. "Най-зле е ситуацията при нас. Младите се ориентират главно към кардиология, инвазивна кардиология, акушерство и гинекология, хирургия - специалности, които са по-добре заплатени и има опция за по-голямо развиване ", разяснява за Българска телеграфна агенция доктор Джиниев и даде образец със себе си. "През 2001 година бях на 23 години и сключих първия си контракт с Районната здравноосигурителна каса в Русе. Тогава бях най-младият общопрактикуващ доктор в цялата област. Днес, 21 години по-късно, не преставам да бъда най-младият общопрактикуващ доктор в област Русе. През всичките тези 21 години след мен не пристигна никой ", изясни лекарят.
Казва, че повода е прекомерно огромната натовареност с административна активност, неналичието на опция за професионално развиване, както и време за съответна отмора и отпуск. По думите му, с цел да бъде тази компетентност мечтана, би трябвало да се облекчи административната активност. "Крайно време е електронното опазване на здравето да влезе в цялостната си целокупност. Моят личен състав сега реди амбулаторни листи по папки. Това лишава през целия ден на една здравна сестра. Живеем в модерна ера, а ни се постанова да редим листи в папки. Издаваме и безпределно доста медицински информации и удостоверения. Това също лишава време, а огромна част от тях не са заплатени. И да обобщим – работим доста, само че на доста ниска ставка ", изясни доктор Джиниев.
Близо две трети от постоянните членове на Регионалната лекарска гилдия (РЛК) към Българския лекарски съюз във Враца са в предпенсионна и пенсионна възраст, заяви за Българска телеграфна агенция ръководителят на колегията доктор Ирена Мазнева. От общо 612 лекари, членуващи в съсловната организация, 203-ма са на възраст 51-60 години, а 200 лекари – на възраст 61-70 години, сочи справката на РЛК-Враца към 30 юни тази година.
Само 25 са лекарите под 30 години, до момента в който 72 техни сътрудници или 12 на 100 от общия брой са над 70-годишна възраст и най-малко част от тях не престават да практикуват и след пенсионирането си. Според доктор Мазнева, районната гилдия е наясно с казуса с дефицит на фрагменти и се стреми да резервира всеки доктор в специалността и да продължи да работи във Врачанска област, само че процесът става все по-труден. „ Много сътрудници търсят реализация на друго занятие, освен поради заплащането и сложното професионално израстване, само че и поради непрекъснатия стрес и възходящо публично съмнение към лекарската специалност “, споделя тя.
Макар и неотдавна да навърши 80 години, завеждащият лечебната активност в бранша по фтизиатрия към поделение „ Пулмология и фтизиатрия “ на държавната болница „ Д-р Стамен Илиев “ в Монтана доктор Цветан Петров към момента е на работното си място. От 53 години насам той се бори с „ жълтата гостенка “ и е излекувал хиляди заболели. Той е единственият експерт по лекуване на туберкулоза в област Монтана и е най-възрастният работещ доктор в района.
„ Пенсионер съм от 17 години. Имам си всичко, които ми би трябвало да пребивавам. На работното си място съм към момента по две аргументи – да съм потребен на хората и да изцелявам още заболели преди да си отида от този свят, и тъй като никой различен доктор не желае да заеме мястото ми. Младите лекари приключват образованието си, а след това множеството от тях поемат към чужбина. Други се насочват към по-платените действия в медицината у нас. Веднага ще отстъпя мястото на някой млад, само че нито един не го желае. Никой не специализира в лекуване на туберкулоза и до в този момент няма кой да ме смени “, показа пред Българска телеграфна агенция възрастният доктор. Той разяснява, че туберкулозата към момента е рискова, въпреки и не както преди 80-100 години. Лечението ѝ е дълготрайно и скъпо, а поради пандемията в последните две години доста инфектирани не идваха да се лекуват. Сега имаме взрив и отделението е съвсем цялостно, показа доктор Цветан Петров.
Близо половината от упражняващите специалността си лекари експерти в област Разград са над 60-годишна възраст, демонстрират данните на Районната гилдия на Българския лекарски съюз в Разград. В момента работещите медици в района сред 61 и 70 години са 86, а броят на лекарите над 70 години надвишава 40, сподели за Българска телеграфна агенция секретарят на разградската съсловна организация Анита Алкушева. По думите й, въпреки към този момент да са навършили 80 години, специалността си към момента практикуват невролозите Атанас Христов и Людмил Дяков, както и джипито от Исперих Венета Николова.
Медицинските експерти на възраст сред 51 и 60 години са 80, а сред 41 и 50 години - 24. Практикуващите лекари експерти на възраст от 31 до 40 години са 32. Едва 11 са експертите в региона, които нямат навършени 30 години. Най-младият работещ доктор е 26-годишната Назлъ Салимова - специализант в детското поделение на разградската болница.
Според експертите от Регионалната здравна ревизия в Разград главните аргументи за застаряването на лекарското съсловие са миграцията на млади експерти в чужбина, неналичието на опция за кариерно развиване и интерес към избрани специалности, неразбираемите правила и усложнения при специализация.
На 85 година е най-възрастният доктор в МБАЛ "Рахила Ангелова " в Перник - доктор Димитър Димитров, експерт "Уши, нос и гърло ", оповестиха от здравното заведение. В община Трън единственият общопрактикуващ доктор е на 77 година, по данни на Регионалната здравна ревизия. Лекарите споделят, че не престават да работят от обич към специалността и към пациентите си.
Младите практикуващи лекари в Пернишка област на възраст до 35 години са 22 или 5.9 %, а на 65 и повече години са 67 души, което е 18.1 на 100. Най-голям е делът на лекарите във възрастовата група 55 - 64 години - 187 или 50.4 %, оповестиха на Българска телеграфна агенция от Териториалното статистическо бюро.
На 86 години е най-възрастният общопрактикуващ доктор в област Хасково, оповестиха от Районната здравноосигурителна каса. Това е персоналният доктор доктор Хари Папазян, който има лечебница в Харманли. С година по-млад от него е също джипито Оник Кеворкян, чийто кабинет е в село Стамболово. Мотивира ме любовта към специалността, сподели за Българска телеграфна агенция Кеворкян, който е и инфекционист по компетентност. Разбира се, и финансовото измерение на работата е значимо, добави той. На въпрос докога счита да практикува, служителят на Хипократ отговори - „ Докогато съм на крайници. Падна ли, спирам “. Д-р Кеворкян стана известен през септември предходната година откакто се оказа, че той е лекарят, ваксинирал най-вече свои персонални пациенти в Хасковско – над 1000 души от записаните при него към 3000 пациенти.
Общо 649 е броят на работещите висши медицински фрагменти в област Хасково към 31 декември 2021 година, споделиха от локалното статистическо бюро. Най-голям е процентът на докторите във възрастовата граница 55-64 години – 48,3 %. Работещите експерти сред 65 и 74 години са 121 или 18,7 %, а тези над 75 години са 27 на брой или 4,2 на 100.
Най-младият персонален доктор в региона е 48-годишният Иван Ангелов от Харманли.
Над 55-годишна възраст са 70 % от лекарите, практикуващи в област Смолян, съгласно данни на Териториалното статистическо бюро. Застаряването на популацията в планинската област се отразява и на междинната възраст на медицинските експерти в района, като едвам 6.8 на 100 са младите лекари до 35 година В региона работят 305 медици, от които сред 55 и 64 година са 135, а в групата от 65 до 74 година попадат 66. Практикуващите доктори над 75-годишна възраст са 15, като в Смолян работи общопрактикуващ доктор на 80 година В болнични заведения в региона има осем лекари над 75 година, а в извънболничната помощ – шестима.
Според информация от Районната лекарска гилдия (РЛК) в Смолян 81.7 % от лекарите са над 50-годишна възраст. Напредващата възраст на медиците ще се отрази като продължаващ недостиг на фрагменти, както в лечебните заведения, по този начин и в практиките на експерти и джипита в идващите години, предвиждат от РЛК.
Средната възраст на общопрактикуващите лекари в Смолянско е 60.9 години, оповестиха от РЗОК. Най-възрастният е на 80 година, а най-младият – на 48 година При лекарите експерти доайенът е на 85 година, а най-младият е 32-годишен. Над 70 година са осем джипита и 12 лекари експерти, работещи по контракти с Касата.
Във Видинско общопрактикуващите лекари са 54, оповестиха от Районната здравноосигурителна каса. Най-възрастният от тях е на 79 години с процедура „ Уши,нос, гърло “, а най-младият - 39- годишен с огромна лекарска процедура във Видин. Първенството за най-млада лекарка във Видинско държи 33 годишна акушер-гинеколожка, която работи в МБАЛ „ Св. Петка “ и като експерт в допълнение в медицински център, допълниха от локалната РЗИ.
Трайна е наклонността на дефицит на лекари и медицински личен състав от години и във видинската многопрофилна болница за интензивно лекуване (МБАЛ) „ Св. Петка “, която обслужва популацията на 11-те община на Видин. Лекарите са 84, свободните лекарски места са 25, сподели за Българска телеграфна агенция доктор Ивета Найденова, шеф на МБАЛ „ Св. Петка “. В здравното заведение има и седем свободни места за специализанти. Най-много медици има във възрастовата група 55-64 години - 38, 20 са над 65 години, а под 35-годишни са единствено двама медици. Подробен разбор на положението на фрагментите демонстрира, че от медицинския личен състав работещите над 50 години са 119 индивида от всичко 187, което слага на тестване естественото действие на болничното заведение, сподели още Найденова. Под 30 години в МБАЛ са единствено трима медицински експерти.
Голяма част от личния състав на Многопрофилната болница за интензивно лекуване (МБАЛ) в Благоевград е в пенсионна или близка до пенсионната възраст, сподели за Българска телеграфна агенция шефът на лечебното заведение доктор Огнян Митев. Интересът от страна на млади медици е дребен, а тези, които идват да се образоват в болничното заведение, са единици. Почти няма поделение, в което да не се изпитва потребност от млади фрагменти. От позиция на сестри и акушерки, обаче, лечебното заведение в последните години „ наваксва “ с фрагменти от Югозападния университет „ Неофит Рилски “, сподели още шефът на благоевградската болница.
Половината от медиците в МБАЛ „ Югозападна “ също са в пенсионна възраст, огромна част са и тези в предпенсионна възраст, сподели за Българска телеграфна агенция шефът на болничното заведение доктор Илия Тонев. В лечебното заведение се лекуват пациенти от региона на Петрич, Сандански, Струмяни и Кресна, които са с население общо към 100 хиляди души. Отделно, заради близостта до границата с Гърция и Република Северна Македония, се лекуват и директно преминаващи, курортисти от цялата страна, както и българи, които живеят или работят в Северна Гърция, уточни доктор Тонев.
Опит да се привлекат млади фрагменти е решение на общинските препоръки на Петрич и Сандански за разпределяне на стипендии на младежи, които учат медицина, които обаче по-късно да останат на работа в болничното заведение. В момента такива стипендии получават 10 младежи.
В МБАЛ „ Иван Скендеров “ в Гоце Делчев от общо 60 лекари 16 са пенсионери, а четирима ще се пенсионират до пет години.
Средната възраст на общопрактикуващите лекари във Варненския район е 60 години, оповестиха за Българска телеграфна агенция от Регионалната здравноосигурителна каса. Най-възрастният лекар, който продължава да практикува своята специалност и да се грижи за пациентите си, е на 80 години.
В района са регистрирани 254 практики на общопрактикуващи лекари, като в тях са записани 271 медици. Част от тях обслужват по 2-3 обитаеми места. Лекарят с най-голямата пациентска листа е във Варна, като в нея попадат 8 195 души.
Най-възрастният интензивно работещ доктор в област Сливен е на 82 години, оповестиха за Българска телеграфна агенция от Регионалната здравна ревизия. Общо 505 са практикуващите лекари в региона, като от тях на възраст над 65 години са 111 души, а най-вече -198 души, са на възраст сред 55 и 64 години. Общо 65 са в най-младата група - под 35 години.
От общо 1536 лекари в област Плевен, 523-ма са сред 55 и 64-годишни, тези от 65 до 74 години са 192-ма, а 26-има са на възраст над 75 години, които не престават да упражняват специалността си демонстрират систематизираните данни за 2021 година на Териториално статистическо бюро – Северозапад, предоставени на Българска телеграфна агенция. Медиците под 35 години са 348. По-голямата част от лекарите в Плевенска област работят в заведения за болнична помощ, демонстрират още данните от статистиката. Те са 930 като при тях максимален е броят на тези под 35 години – 326. Лекарите на възраст сред 55 и 64 години, които работят в лечебни заведения, са 211.
По данни на Националния статистически институт общият брой на практикуващите лекари в Добричка област е 447. Най-голям – близо 43 %, е делът на лекарите сред 55 и 64 години. В пенсионна възраст са 92-ма - съвсем 20,6 на 100 от всички. На 75 или повече години са 17 експерти. Младите лекари – до 35-годишна възраст, са 34-ма или 7,6 на 100.
Най-голям дял от практикуващите лекари в област Ямбол са на възраст сред 55 и 64 години – 40,2 %, оповестиха от Териториалното статистическо бюро – Югоизток, след обобщаване на данните от проучване за 2021 година. В края на 2021 година в лечебните и здравните заведения на региона практикуват общо 328 лекари, от които 80 са на възраст 65 и повече години - 24,4 на 100 от общия брой медици в района. Двадесет са практикуващите лекари на възраст до 35 години, което е 6,1 на 100.
Лекарите в Ловешка област, съгласно отдел „ Статистически проучвания “, са 460, като 128 от тях са на възраст над 65 години. Най-многобройна е групата им във възрастовата граница 55-64 години - 253 медици, а 103-ма са 65-74-годишни. Значителен е броят е на лекарите, които не престават да практикуват и след 75-годишна възраст - 25. Едва петима лекари са до 35-годишни. Във всички лечебни заведения в региона изпитват дефицит на експерти – както на лекари, по този начин и на различен медицински личен състав.
Над 250 са лекарите в Силистренско, демонстрира информация от колегията на Българския лекарски съюз. Медиците над пенсионна възраст в региона са повече от 80 души, като най-възрастният работещ доктор е 85-годишният кардиолог Георги Петров.
Районната здравноосигурителна каса в Шумен има подписани 79 контракта за осъществяване на първична извънболнична здравна помощ. На трудови контракти работят 87 общопрактикуващи лекари, от които 23-ма са над 65 години. Има и 12 наети лекари, четирима от които са в пенсионна възраст.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ