Над 500 фирми у нас са фалирали за година
Над 500 са търговците, оповестили неплатежоспособност през 2020 година Данните на Агенцията по вписванията демонстрират, че през миналата първа година от пандемията от ковид има 544 компании, оповестили неплатежоспособност. Това значи, че приблизително по 45 компании затваряли след банкрути.
Техният брой пораства доста по отношение на предходните две години. През 2018 година броят на търговците отвън борда е 448, до момента в който през 2019 година той е 486. Това значи, че по отношение на 2018 година има близо 100 компании повече в индикатора, а спрямо 2019 година - съвсем 60 компании повече. От една страна, статистиките демонстрират, че пандемията не провокира всеобщи банкрути, макар че някои от секторите като ресторантьорство, хотелиерство и превоз бяха мощно наранени. От друга страна, излиза наяве, че без значение от пандемията през последните 3 години броят на компаниите, оповестили неплатежоспособност, пораства. За интервала 2018-2019 година регистрираният от Агенцията по вписванията растеж е в размер на едвам 38 компании, до момента в който за интервала 2019-2020 година той скача с 20 компании и стига 58.
Справка в Търговския указател сподели, че през предходната година по почти 43 бизнеса затварят порти всеки месец, написа "Монитор ". През януари има 49 оповестени в неплатежоспособност компании, през февруари - 44, а през март техният брой пада на 23. През април спадът продължава, а в петия месец има минимален брой банкрутирали - едвам 12 компании. Любопитно е да се означи, че разхлабването на ограниченията през лятото не съумя да избави бизнеса.
През юни и юли е регистриран максимален брой банкрутирали - надлежно 62 и 68 компании. Иначе за интервала от март до 21 декември 2020 година броят на оповестените в неплатежоспособност търговци е 396.
Предходните две години индикаторът се резервира на близко ниво, като не пада под 350.
От 1 март до 21 декември 2018 година има 368 търговци, оповестени в неплатежоспособност, а на идната година - 379. Най-голям растеж в броя има през 2020 година, когато той е нагоре с едвам 4.3%, или със 17 търговци по отношение на 11 в интервала 2018-2019 година Това още веднъж демонстрира, че пандемията въпреки всичко не съумя да изхвърли толкоз доста предприятия отвън борда, само че понижи доста приходите на множеството.
Кои компании банкрутират?
Трудно е да се уточни действително кой бранш е най-силно обиден у нас, защото при самото си регистриране в Търговския указател търговците нормално изброяват няколко стопански действия в своята декларация, а не се лимитират единствено до една. Така да вземем за пример една от компаниите, банкрутирали през юни, показва производството на пластмасови опаковки като своя първа активност. В идващите редове обаче има посочени „ транспорт на пасажери и товари в страната и чужбина “, „ търговия на едро и дребно “, както и „ хотелиерска, ресторантьорска, туристическа и рекламна активност “. В подобен случай счетоводители поучават, че за съществена икономическа активност е редно да се смята тази, при която има максимален брой лица, работещи по трудово правно отношение или като цяло тази активност, при която има най-вече заети, даже в броя да влизат хора на ненапълно работно време.
От друга страна, може да се каже, че най-силно ударени са търговците на дребно и хората с по-малък бизнес, които разчитат на локалната клиентела и на продажби, осъществени на място. При затварянето на магазините и заведенията не всеки притежател съумя да сътвори организация за доставки за у дома. Това са нормално магазини за облекла, обувки, дребни заведения за хранене или кафенета. Засегнати са и тези бизнеси с по-необичайна активност. Това са търговци, предлагащи услуги, които изискват наличието на клиента, да вземем за пример „ стаи за бягство “ (става дума за място, където клиентът разгадава загадки, с цел да може да излезе за несъмнено време), зали за изобразяване, дребни просветителни центрове, студиа за йога или зали за образование на танци на стълб. В тази група попадат и заведенията за хранене с съответен вид кухня, да вземем за пример индийска, японска, корейска, тайландска и прочие, защото нормално те не се посещават от всеобщия консуматор.
Техният брой пораства доста по отношение на предходните две години. През 2018 година броят на търговците отвън борда е 448, до момента в който през 2019 година той е 486. Това значи, че по отношение на 2018 година има близо 100 компании повече в индикатора, а спрямо 2019 година - съвсем 60 компании повече. От една страна, статистиките демонстрират, че пандемията не провокира всеобщи банкрути, макар че някои от секторите като ресторантьорство, хотелиерство и превоз бяха мощно наранени. От друга страна, излиза наяве, че без значение от пандемията през последните 3 години броят на компаниите, оповестили неплатежоспособност, пораства. За интервала 2018-2019 година регистрираният от Агенцията по вписванията растеж е в размер на едвам 38 компании, до момента в който за интервала 2019-2020 година той скача с 20 компании и стига 58.
Справка в Търговския указател сподели, че през предходната година по почти 43 бизнеса затварят порти всеки месец, написа "Монитор ". През януари има 49 оповестени в неплатежоспособност компании, през февруари - 44, а през март техният брой пада на 23. През април спадът продължава, а в петия месец има минимален брой банкрутирали - едвам 12 компании. Любопитно е да се означи, че разхлабването на ограниченията през лятото не съумя да избави бизнеса.
През юни и юли е регистриран максимален брой банкрутирали - надлежно 62 и 68 компании. Иначе за интервала от март до 21 декември 2020 година броят на оповестените в неплатежоспособност търговци е 396.
Предходните две години индикаторът се резервира на близко ниво, като не пада под 350.
От 1 март до 21 декември 2018 година има 368 търговци, оповестени в неплатежоспособност, а на идната година - 379. Най-голям растеж в броя има през 2020 година, когато той е нагоре с едвам 4.3%, или със 17 търговци по отношение на 11 в интервала 2018-2019 година Това още веднъж демонстрира, че пандемията въпреки всичко не съумя да изхвърли толкоз доста предприятия отвън борда, само че понижи доста приходите на множеството.
Кои компании банкрутират?
Трудно е да се уточни действително кой бранш е най-силно обиден у нас, защото при самото си регистриране в Търговския указател търговците нормално изброяват няколко стопански действия в своята декларация, а не се лимитират единствено до една. Така да вземем за пример една от компаниите, банкрутирали през юни, показва производството на пластмасови опаковки като своя първа активност. В идващите редове обаче има посочени „ транспорт на пасажери и товари в страната и чужбина “, „ търговия на едро и дребно “, както и „ хотелиерска, ресторантьорска, туристическа и рекламна активност “. В подобен случай счетоводители поучават, че за съществена икономическа активност е редно да се смята тази, при която има максимален брой лица, работещи по трудово правно отношение или като цяло тази активност, при която има най-вече заети, даже в броя да влизат хора на ненапълно работно време.
От друга страна, може да се каже, че най-силно ударени са търговците на дребно и хората с по-малък бизнес, които разчитат на локалната клиентела и на продажби, осъществени на място. При затварянето на магазините и заведенията не всеки притежател съумя да сътвори организация за доставки за у дома. Това са нормално магазини за облекла, обувки, дребни заведения за хранене или кафенета. Засегнати са и тези бизнеси с по-необичайна активност. Това са търговци, предлагащи услуги, които изискват наличието на клиента, да вземем за пример „ стаи за бягство “ (става дума за място, където клиентът разгадава загадки, с цел да може да излезе за несъмнено време), зали за изобразяване, дребни просветителни центрове, студиа за йога или зали за образование на танци на стълб. В тази група попадат и заведенията за хранене с съответен вид кухня, да вземем за пример индийска, японска, корейска, тайландска и прочие, защото нормално те не се посещават от всеобщия консуматор.
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ