Европа е изправена пред насилствена деиндустриализация заради енергийната криза
Над 50% от производството на алуминий е спряно в този момент, част от бизнеса към този момент възнамерява да потърси по-добри условия в... Китай
Европейският съюз безшумно се радва на продължителната загуба на газ и спад на електрическото ползване през тази година, до момента в който цените не престават да порастват стремглаво и ставаме очевидци на рецесия на ликвидността на енергийния пазар. Причината за това „ тържество “ обаче е съмнителна: Бизнесът освен понижа фрапантно своето ползване и работи на правилото „ нормален бизнес “, само че затваря фабрики, прави съкращения и се мести. Така Европа може да е на пътя на деиндустриализацията – и то насилствена такава.
Това, че Европейски Съюз върви към криза е ясно за всеки, който следи другите знаци. Последният подобен е най-ниските равнища на произвеждане от май 2020 година Октомврийските индикатори също дават сигнал за надвиснала над нас рецесия, написа
Още по-лоши са новините от Германия – индустриалният мотор на Съюза. Конгломератът BASF съобщи предишния месец, че ще понижи непрестанно производствата си на родна земя и ще се реалокира и разшири в Китай. Това на процедура е удар върху държавното управление, което се пробва да „ жонглира “ сред енергийния дефицит и задачите си към зелената сила без да удължава живота на сигурните и относително безвредни нуклеарни централи.
Енергийната рецесия обаче не е единствената причина за проектите на BASF. Основната такава се крие в продължаващите и ставащи все по-строги регулации на Европейски Съюз. И това се вижда от реакциите на други промишлености. Търговското посланичество на железопроизводителите и алуминопроизводителите неотдавна предложиха на Европейски Съюз да поеме поетапно към новия си междуграничен механизъм, прочут още като “данък за импортиран въглерод “.
Към момента близ 1/10 от потенциала на Европа за произвеждане на желязо е спрян. Всички заводи за размразяване на цинк са понижили продукцията си, някои даже са я спрели. Половината от производството на алуминий също е спряно. А във връзка с изкуствените торове – 70% от фабриките краткотрайно не работят, поради липса на електричество на преференциална цена.
Така резултатът, в случай че следваме максимата, „ елементарен бизнес “, ще бъде, че някои от изброените горе промишлености ще вземат разумното решение да реалокират производствата си или най-малко част от тях тук-там, където изискванията са по-добри. Това ще „ помогне “ Европа да се деиндустриализира принудително.
Междувременно едно нещо последователно стартира да става кристално ясно – няма място за празненства, когато става въпрос за понижение на потреблението на сила в Европа. Би следвало този развой да се смята за стеснителен. Бизнесът е Европейски Съюз, в актуалните условия, е на животоподдържащи системи, а изходите от такава обстановка са два.
Европейският съюз безшумно се радва на продължителната загуба на газ и спад на електрическото ползване през тази година, до момента в който цените не престават да порастват стремглаво и ставаме очевидци на рецесия на ликвидността на енергийния пазар. Причината за това „ тържество “ обаче е съмнителна: Бизнесът освен понижа фрапантно своето ползване и работи на правилото „ нормален бизнес “, само че затваря фабрики, прави съкращения и се мести. Така Европа може да е на пътя на деиндустриализацията – и то насилствена такава.
Това, че Европейски Съюз върви към криза е ясно за всеки, който следи другите знаци. Последният подобен е най-ниските равнища на произвеждане от май 2020 година Октомврийските индикатори също дават сигнал за надвиснала над нас рецесия, написа
Още по-лоши са новините от Германия – индустриалният мотор на Съюза. Конгломератът BASF съобщи предишния месец, че ще понижи непрестанно производствата си на родна земя и ще се реалокира и разшири в Китай. Това на процедура е удар върху държавното управление, което се пробва да „ жонглира “ сред енергийния дефицит и задачите си към зелената сила без да удължава живота на сигурните и относително безвредни нуклеарни централи.
Енергийната рецесия обаче не е единствената причина за проектите на BASF. Основната такава се крие в продължаващите и ставащи все по-строги регулации на Европейски Съюз. И това се вижда от реакциите на други промишлености. Търговското посланичество на железопроизводителите и алуминопроизводителите неотдавна предложиха на Европейски Съюз да поеме поетапно към новия си междуграничен механизъм, прочут още като “данък за импортиран въглерод “.
Към момента близ 1/10 от потенциала на Европа за произвеждане на желязо е спрян. Всички заводи за размразяване на цинк са понижили продукцията си, някои даже са я спрели. Половината от производството на алуминий също е спряно. А във връзка с изкуствените торове – 70% от фабриките краткотрайно не работят, поради липса на електричество на преференциална цена.
Така резултатът, в случай че следваме максимата, „ елементарен бизнес “, ще бъде, че някои от изброените горе промишлености ще вземат разумното решение да реалокират производствата си или най-малко част от тях тук-там, където изискванията са по-добри. Това ще „ помогне “ Европа да се деиндустриализира принудително.
Междувременно едно нещо последователно стартира да става кристално ясно – няма място за празненства, когато става въпрос за понижение на потреблението на сила в Европа. Би следвало този развой да се смята за стеснителен. Бизнесът е Европейски Съюз, в актуалните условия, е на животоподдържащи системи, а изходите от такава обстановка са два.
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ