5% от населението на 11 области у нас работи в чужбина
Над 5% от популацията на 11 области в България работи в чужбина. Това са нормално хора в дейна възраст. По-високото възнаграждение, предстоящо, е главната причина икономическите емигранти да заминат. Въпреки това обаче, през последните две години от ден на ден българи се завръщат или обмислят завръщане.
Колко тъкмо са българите в чужбина, е пресмятане, което мъчно може да бъде направено. Предполагаемият им брой е сред два и половина и три милиона души. Според данните от изследване, осъществено за “Главна ревизия по труда ” обаче, 11 са областите, които изнасят най-вече работна мощ. През последните 10 години, отпътувалите на работа в чужбина в част от Северозападна, част от централна, част от Югоизточна и Североизточна България, както и в две от граничните области, са над 5%. Една от тях, е Кюстендил.
Дестинациите в листата на петте най-предпочитани страни за полагане на труд са: Испания, Германия, Италия, Нидерландия и Гърция.
Сред икономическите емигранти доминират дейните българи на възраст сред 30 и 55 години. Като броят на мъжете е малко по-голям от този на дамите. С придвижване на възрастта обаче, съотношението се трансформира, като се обръща в интерес на дамите.
Основната причина българите да търсят работа в чужбина, несъмнено, е заплащането. 96% от тях чакат по-високи заплати и се надяват по този начин да натрупат спестявания. Според изследването, това не зависи от тяхното обучение, материално състояние или обитаемото място, в което живеят.
Но в събраните данни, се появява един нов феномен. През последните две години, искащите да заминат стават все по-малко, а тези да се завърнат в България - от ден на ден. И се чака се тази наклонност да се ускори през 2023. Експертите отдават това на наложените ограничавания около ковид, на рецесията в Европа, вследствие на пандемията, и на войната в Украйна. HR специалисти даже пресмятат, че всеки трети българин в чужбина сега обмисля завръщане.
Междувременно, с цел да бъде напълнен дефицита от 200 хиляди служащи у нас, е допустимо да се стигне до импорт на работна ръка от страни като Узбекистан, Индия и Бангладеш.
Колко тъкмо са българите в чужбина, е пресмятане, което мъчно може да бъде направено. Предполагаемият им брой е сред два и половина и три милиона души. Според данните от изследване, осъществено за “Главна ревизия по труда ” обаче, 11 са областите, които изнасят най-вече работна мощ. През последните 10 години, отпътувалите на работа в чужбина в част от Северозападна, част от централна, част от Югоизточна и Североизточна България, както и в две от граничните области, са над 5%. Една от тях, е Кюстендил.
Дестинациите в листата на петте най-предпочитани страни за полагане на труд са: Испания, Германия, Италия, Нидерландия и Гърция.
Сред икономическите емигранти доминират дейните българи на възраст сред 30 и 55 години. Като броят на мъжете е малко по-голям от този на дамите. С придвижване на възрастта обаче, съотношението се трансформира, като се обръща в интерес на дамите.
Основната причина българите да търсят работа в чужбина, несъмнено, е заплащането. 96% от тях чакат по-високи заплати и се надяват по този начин да натрупат спестявания. Според изследването, това не зависи от тяхното обучение, материално състояние или обитаемото място, в което живеят.
Но в събраните данни, се появява един нов феномен. През последните две години, искащите да заминат стават все по-малко, а тези да се завърнат в България - от ден на ден. И се чака се тази наклонност да се ускори през 2023. Експертите отдават това на наложените ограничавания около ковид, на рецесията в Европа, вследствие на пандемията, и на войната в Украйна. HR специалисти даже пресмятат, че всеки трети българин в чужбина сега обмисля завръщане.
Междувременно, с цел да бъде напълнен дефицита от 200 хиляди служащи у нас, е допустимо да се стигне до импорт на работна ръка от страни като Узбекистан, Индия и Бангладеш.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ