Триумф на Александрина Пендачанска
Над 4000 фенове препълниха зала 1 на НДК
“Това съм Аз ” в действителност не беше елементарна ретроспекция на един непрекъснат креативен напредък, нито тривиално изброяване на награди и функции, в които Александрина Пендачанска е въплътила своя гений за 30 години. Иновативният формат, привлякъл над 4000 фенове в зала 1 на НДК, беше добре замислена и виртуозно изпълнена компилация от мултимедийно шоу и живо осъществяване. Безспорно огромна заслуга за триумфалното извайване облика на световноизвестното ни сопрано имаше Маестро Мартин Пантелеев, който водеше Оркестъра на Държавна опера Пловдив в преливащите се моменти от екрана и онлайн.
Записите в мултимедията по концепция и реализация на Найо Тицин (автоинтервю, фрагменти от филмирани опери, отзиви на специалисти – режисьори и диригенти), дадоха на публиката действителната опция да съпреживее вокалната и креативна еволюция на певицата – от първия й концерт на 25 май 1988 година в НДК до настоящия миг. Няма друга певица в света, която да е дебютирала на огромна сцена на 17-годишна възраст с такова майсторско осъществяване на арията на Виолета от “Травиата ”.
“След този концерт, още на другия ден аз се разсъниха известна. Този ден промени живота ми, даде ми криле ” – споделя във кино лентата с носталгично неспокойствие Александрина. Макар и да е всеобщо приета за неповторимия си глас (с диапазон, разпрострян се от колоратурния до мецосопрановия репертоар), Александрина Пендачанска за следващ път ни увери, че повода, заради която е едно от най-търсените имена в оперния отрасъл сега, е невероятният й актьорски гений: опцията безпроблемно да минава от едно психическо положение в друго, покривайки цялостния прочувствен регистър; да извлича от дълбочината на цялата си същина оня драматично-фатален нюанс на гласа си, който предопределя да бъде любимец на режисьорите за функции като Електра, Агрипина, Макбет.
Александрина Пендачанска и Мартин Пантелеев
Подкрепяна от любезен и деликатен сътрудник в лицето на Мартин Пантелеев, сопраното показва майсторството си в играта с тембъра – нейното най-силно оръжие, помагащо в извайването на вокалния облик. Тя владее до съвършенство пеенето в другите стилове и столетия – от барока (Хендел), през класиката (Моцарт) и романтизма (Верди, Росини), до веризма (Бизе, Маскани). Три пъти номинирана за Грами, носителка на премиите BBC Music Magazine Award, Gramophone’s Editor Choice и доста други, нашата звезда е земна и топла в отношениеята си с сътрудниците и публиката, което незабавно се вижда на сцената. Тя има магнетизъм, който не се побира в обичайното “Браво! ”.
“Нито Грами, нито която и да е премия може да ти даде чувството на идната заран, че си си приключил работа. Има нещо в моя глас, което е притежател на драматизъм – това се цени от режисьорите ” – споделя оперната ни прима. Нейният богат и динамичен креативен живот включва: 70 функции по международните подиуми (Хамбург, Франкфурт, Монте Карло, Виена, Торино, Хюстън, Лозана, Неапол, Брюксел Мюнхен, Берлин, Торонто и др.), десетки аудио и видео записи, дело на влиятелни звукозаписни компании, съдействие с диригенти като Рене Якобс, Рикардо Шайи, Миун-Вун Чунг, Шарл Дютоа, Бруно Бартолети, както и с фамозни режисьори като Сър Джонатан Милър, Лука Ронкони, Кристофор Лой, Дамиано Микелето.
Под нестихващи овации Александрина Пендачанска излезе два пъти на бис. За международното самопризнание, за непрестанното рационализиране, за силата и куража да продължава толкоз години да бъде на върха – родната аудитория я подари с обичта си, а сцената беше отрупана от кошници с цветя – от президента Румен Раден, вицепрезидента Илиана Йотова, министъра на културата Боил Банов, както и от управлението на НДК.
“Това съм Аз ” в действителност не беше елементарна ретроспекция на един непрекъснат креативен напредък, нито тривиално изброяване на награди и функции, в които Александрина Пендачанска е въплътила своя гений за 30 години. Иновативният формат, привлякъл над 4000 фенове в зала 1 на НДК, беше добре замислена и виртуозно изпълнена компилация от мултимедийно шоу и живо осъществяване. Безспорно огромна заслуга за триумфалното извайване облика на световноизвестното ни сопрано имаше Маестро Мартин Пантелеев, който водеше Оркестъра на Държавна опера Пловдив в преливащите се моменти от екрана и онлайн.
Записите в мултимедията по концепция и реализация на Найо Тицин (автоинтервю, фрагменти от филмирани опери, отзиви на специалисти – режисьори и диригенти), дадоха на публиката действителната опция да съпреживее вокалната и креативна еволюция на певицата – от първия й концерт на 25 май 1988 година в НДК до настоящия миг. Няма друга певица в света, която да е дебютирала на огромна сцена на 17-годишна възраст с такова майсторско осъществяване на арията на Виолета от “Травиата ”.
“След този концерт, още на другия ден аз се разсъниха известна. Този ден промени живота ми, даде ми криле ” – споделя във кино лентата с носталгично неспокойствие Александрина. Макар и да е всеобщо приета за неповторимия си глас (с диапазон, разпрострян се от колоратурния до мецосопрановия репертоар), Александрина Пендачанска за следващ път ни увери, че повода, заради която е едно от най-търсените имена в оперния отрасъл сега, е невероятният й актьорски гений: опцията безпроблемно да минава от едно психическо положение в друго, покривайки цялостния прочувствен регистър; да извлича от дълбочината на цялата си същина оня драматично-фатален нюанс на гласа си, който предопределя да бъде любимец на режисьорите за функции като Електра, Агрипина, Макбет.
Александрина Пендачанска и Мартин Пантелеев Подкрепяна от любезен и деликатен сътрудник в лицето на Мартин Пантелеев, сопраното показва майсторството си в играта с тембъра – нейното най-силно оръжие, помагащо в извайването на вокалния облик. Тя владее до съвършенство пеенето в другите стилове и столетия – от барока (Хендел), през класиката (Моцарт) и романтизма (Верди, Росини), до веризма (Бизе, Маскани). Три пъти номинирана за Грами, носителка на премиите BBC Music Magazine Award, Gramophone’s Editor Choice и доста други, нашата звезда е земна и топла в отношениеята си с сътрудниците и публиката, което незабавно се вижда на сцената. Тя има магнетизъм, който не се побира в обичайното “Браво! ”.
“Нито Грами, нито която и да е премия може да ти даде чувството на идната заран, че си си приключил работа. Има нещо в моя глас, което е притежател на драматизъм – това се цени от режисьорите ” – споделя оперната ни прима. Нейният богат и динамичен креативен живот включва: 70 функции по международните подиуми (Хамбург, Франкфурт, Монте Карло, Виена, Торино, Хюстън, Лозана, Неапол, Брюксел Мюнхен, Берлин, Торонто и др.), десетки аудио и видео записи, дело на влиятелни звукозаписни компании, съдействие с диригенти като Рене Якобс, Рикардо Шайи, Миун-Вун Чунг, Шарл Дютоа, Бруно Бартолети, както и с фамозни режисьори като Сър Джонатан Милър, Лука Ронкони, Кристофор Лой, Дамиано Микелето.
Под нестихващи овации Александрина Пендачанска излезе два пъти на бис. За международното самопризнание, за непрестанното рационализиране, за силата и куража да продължава толкоз години да бъде на върха – родната аудитория я подари с обичта си, а сцената беше отрупана от кошници с цветя – от президента Румен Раден, вицепрезидента Илиана Йотова, министъра на културата Боил Банов, както и от управлението на НДК.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ