Над 40% от фирмите очакват по-лоша 2025 г. - Булевард България
Над 40% от компаниите чакат спад в българската стопанска система следващата година, демонстрира изследване на Българската стопанска камараЛипсата на доверие в институциите утежнява настройките на бизнесаПовишаването на разходките за труд, инфлацията и повишаването на силата са главните терзания на бизнесмените
Ниско доверие в институциите и по-скоро песимистични упования за развиването на стопанската система през 2025 година. Това демонстрира изследване измежду 738 компании, извършено от Българската стопанска камара (БСК) в интервала 5 ноември - 6 декември.
41% от интервюираните бизнесмени чакат спад в стопанската система през идната година, а други 21% считат, че няма да има смяна по отношение на 2024-та.
Причина за песимистичните упования са най-много:
растеж на разноските за заплати;поскъпване на енергийните ресурси;инфлация;недостиг на кадри;
Проучването е извършено преди финансовото министерство да разгласява плана на бюджет, където с изключение на повишаване на минималната работна заплата (МРЗ) и последващия от него растеж на разноските за осигуровки, е заложено и повдигане на оптималния застрахователен приход до 4130 лв.. Това също ще усили осигурителната тежест върху работодателите във високоплатените браншове.
Анкетата демонстрира, че бизнесът е бил обезпокоен от растящите разноски за хонорари даже преди да станат ясни параметрите на проектобюджета за 2025-а.
13% от интервюираните декларират, че повдигането на минималната заплата може да докара до съкращения на персонал;16% споделят, че поради растежа на МРЗ ще се наложи да се откажат от планувани инвестиции;2% обмислят да премесят бизнеса си отвън страната след качването на минималната заплата;33% споделят, че ще начислят спомагателния разход за осигуровки и по-висока минимална заплата в крайните цени на стоките и услугите, които оферират. Това на процедура ще подхрани и инфлацията в страната;16% от бизнесмените декларират, че ще бъдат принудени да вдигнат всички заплати, до момента в който 11% показват, че ще усилят възнагражденията единствено на най-нископлатените си чиновници поради ръска на МРЗ.
65% от интервюираните чакат утежняване на личните си бизнес индикатори поради забавянето на световния стопански напредък.
Песимизмът у работодателите се подхранва от ниско доверие в институциите, липса на предвидимост и политческата неустановеност.
С безусловно нулево доверие се употребява главната политическа институция в страната - Народното събрание. Съдебната система получава утвърждението на едвам 1% от интервюираните против 72% отрицание, а служебният кабинет на Димитър Главчев не се харесва на 79% от интервюираните и едвам 21% дават позитивна оценка.
На този декор пораства утвърждението за участие в еврозоната - 61% от работодателите поддържат въвеждането на еврото.
За 48% от интервюираните бизнесмени участието в еврозоната би трябвало да бъде и главен приоритет за страната.
Бизнесът слага като акцент потребността от ограничения за превъзмогване на растежа на инфлацията през 2025 година - 63% от интервюираните.
56% от компаниите акцентират, че би трябвало да се резервира съществуващият данъчен модел, както и данъчните облекчения за бизнеса, а 38% от участниците в изследването упорстват за справедливи критерии за установяване на МРЗ - т.е. размерът ѝ да зависи от пазарни индикатори и да не се дефинира административно от страната.
Ниско доверие в институциите и по-скоро песимистични упования за развиването на стопанската система през 2025 година. Това демонстрира изследване измежду 738 компании, извършено от Българската стопанска камара (БСК) в интервала 5 ноември - 6 декември.
41% от интервюираните бизнесмени чакат спад в стопанската система през идната година, а други 21% считат, че няма да има смяна по отношение на 2024-та.
Причина за песимистичните упования са най-много:
растеж на разноските за заплати;поскъпване на енергийните ресурси;инфлация;недостиг на кадри;
Проучването е извършено преди финансовото министерство да разгласява плана на бюджет, където с изключение на повишаване на минималната работна заплата (МРЗ) и последващия от него растеж на разноските за осигуровки, е заложено и повдигане на оптималния застрахователен приход до 4130 лв.. Това също ще усили осигурителната тежест върху работодателите във високоплатените браншове.
Анкетата демонстрира, че бизнесът е бил обезпокоен от растящите разноски за хонорари даже преди да станат ясни параметрите на проектобюджета за 2025-а.
13% от интервюираните декларират, че повдигането на минималната заплата може да докара до съкращения на персонал;16% споделят, че поради растежа на МРЗ ще се наложи да се откажат от планувани инвестиции;2% обмислят да премесят бизнеса си отвън страната след качването на минималната заплата;33% споделят, че ще начислят спомагателния разход за осигуровки и по-висока минимална заплата в крайните цени на стоките и услугите, които оферират. Това на процедура ще подхрани и инфлацията в страната;16% от бизнесмените декларират, че ще бъдат принудени да вдигнат всички заплати, до момента в който 11% показват, че ще усилят възнагражденията единствено на най-нископлатените си чиновници поради ръска на МРЗ.
65% от интервюираните чакат утежняване на личните си бизнес индикатори поради забавянето на световния стопански напредък.
Песимизмът у работодателите се подхранва от ниско доверие в институциите, липса на предвидимост и политческата неустановеност.
С безусловно нулево доверие се употребява главната политическа институция в страната - Народното събрание. Съдебната система получава утвърждението на едвам 1% от интервюираните против 72% отрицание, а служебният кабинет на Димитър Главчев не се харесва на 79% от интервюираните и едвам 21% дават позитивна оценка.
На този декор пораства утвърждението за участие в еврозоната - 61% от работодателите поддържат въвеждането на еврото.
За 48% от интервюираните бизнесмени участието в еврозоната би трябвало да бъде и главен приоритет за страната.
Бизнесът слага като акцент потребността от ограничения за превъзмогване на растежа на инфлацията през 2025 година - 63% от интервюираните.
56% от компаниите акцентират, че би трябвало да се резервира съществуващият данъчен модел, както и данъчните облекчения за бизнеса, а 38% от участниците в изследването упорстват за справедливи критерии за установяване на МРЗ - т.е. размерът ѝ да зависи от пазарни индикатори и да не се дефинира административно от страната.
Източник: boulevardbulgaria.bg
КОМЕНТАРИ