Алфа Рисърч: ГЕРБ-СДС е първа политическа сила, втори са ПП-ДБ. Едва 20% е доверието в Радев
Над 40% от българите желаят нова партия, само че не безусловно президенстка
„ Към този миг бихме имали един парламент с подобен паритет сред ГЕРБ, ПП-ДБ и възможна нова партия. Това образува още веднъж въпрос – България накъде? Какъв вид обединения, какъв вид съюзи? “, сподели в „ 120 минути “ социологът от „ Алфа Рисърч “ Боряна Димитрова.
Над 40% от интервюираните в изследване на социологическата организация в края на предходната година споделят, че най-хубавият вид за ръководството на страната е обвързвано с нова партия.
По думите на Боряна Димитрова всички интервюирани не визират партия на президента. Тя посочи, че хората, които имат доверие в Радев, са към 20%, което съгласно нея образува една извънредно забавна картина.
Социологът направи уточнението, че това не е пряк електорален въпрос и не е поръчка, че човек ще пусне бюлетината си за този или оня индивид, а това е желание какъв вид ръководство желае гласоподавателят.
„ Нямаме тотално разплитане на политическата система, а по-скоро може да се чака някакъв вид пренареждане “, разяснява Боряна Димитрова.
„ Не можем обаче да се вършим, че няма слон в стаята. Всички приказват, от една страна, ще има ли президентът собствен политически план. Ще се включи ли в тези избори, няма ли. За нас като социолози е притеснително както това да се вършим, че няма такава опция и да не забележим какви са публичните упования в тази посока, по този начин и да нагнетяваме предварителни настройки, които към този миг не са факт “, сподели социологът.
„ Затова зададохме по-общо въпрос – какъв вид ръководство очаквате. Имаме тези 40%, които споделят, че избират ръководство към нова политическа партия. Това не всеки път значи един политически индивид. Когато кръстосаме този въпрос с желанията на хората, ние виждаме, че под ръководство към нов политически индивид, се засяга една доста необятна гама от модалности “, изясни още Димитрова.
„ От такива, които желаят нова, по-истинска дясна партия, други желаят лява, националистическа, евроскептична, еврооптимистична. Има едно пъстро голям брой “, добави тя.
„ Това не е безусловно израз на фокусиране върху един политически план. Това в по-голяма степен е израз не неудовлетвореността от метода, по който в този момент се конструира политическото ръководство “, изясни още Боряна Димитрова.
По думите ѝ в това проучване Народното събрание бележи исторически антирекорд с доверие от едвам 5%.
Тя сподели още, че е забавно това, че се чака по-висока изборна интензивност и до урните да излязат до половин милион души. Това значи към 10% по-висока изборна интензивност.
„ Едно увеличение на изборната интензивност има най-малко три доста значими следствия. Първо – доста по-висока легитимност на определеното, и второ – понижава тежестта на купения избор. Това значи и нахлуване на нови обществени групи във вота – най-младите “, разяснява Боряна Димитрова.
Евро – дума на 2025 година
„ Българското публично мнение остава разграничено във връзка с приемането на еврото - с към 6-7 пункта преобладават последователите. В хода на годината те се увеличаваха. Намаляха страховете, които произтичат от подправените вести. Това беше думата на годината, тъй като имаше и опозиция, и упования “, разяснява социологът от „ Алфа Рисърч “.
„ Еврото беше фантазия на генерации българи. Но то се трансформира и във допустима насочна точка за основаване на нови политически планове. Така че в думата „ евро “ изкристализират разнообразни пластове на българското общество “, добави тя.
„ Голямата линия е на европейската принадлежност на България и ние не виждаме сериозна разломна линия по този въпрос “, сподели Боряна Димитрова.
„ Към този миг бихме имали един парламент с подобен паритет сред ГЕРБ, ПП-ДБ и възможна нова партия. Това образува още веднъж въпрос – България накъде? Какъв вид обединения, какъв вид съюзи? “, сподели в „ 120 минути “ социологът от „ Алфа Рисърч “ Боряна Димитрова.
Над 40% от интервюираните в изследване на социологическата организация в края на предходната година споделят, че най-хубавият вид за ръководството на страната е обвързвано с нова партия.
По думите на Боряна Димитрова всички интервюирани не визират партия на президента. Тя посочи, че хората, които имат доверие в Радев, са към 20%, което съгласно нея образува една извънредно забавна картина.
Социологът направи уточнението, че това не е пряк електорален въпрос и не е поръчка, че човек ще пусне бюлетината си за този или оня индивид, а това е желание какъв вид ръководство желае гласоподавателят.
„ Нямаме тотално разплитане на политическата система, а по-скоро може да се чака някакъв вид пренареждане “, разяснява Боряна Димитрова.
„ Не можем обаче да се вършим, че няма слон в стаята. Всички приказват, от една страна, ще има ли президентът собствен политически план. Ще се включи ли в тези избори, няма ли. За нас като социолози е притеснително както това да се вършим, че няма такава опция и да не забележим какви са публичните упования в тази посока, по този начин и да нагнетяваме предварителни настройки, които към този миг не са факт “, сподели социологът.
„ Затова зададохме по-общо въпрос – какъв вид ръководство очаквате. Имаме тези 40%, които споделят, че избират ръководство към нова политическа партия. Това не всеки път значи един политически индивид. Когато кръстосаме този въпрос с желанията на хората, ние виждаме, че под ръководство към нов политически индивид, се засяга една доста необятна гама от модалности “, изясни още Димитрова.
„ От такива, които желаят нова, по-истинска дясна партия, други желаят лява, националистическа, евроскептична, еврооптимистична. Има едно пъстро голям брой “, добави тя.
„ Това не е безусловно израз на фокусиране върху един политически план. Това в по-голяма степен е израз не неудовлетвореността от метода, по който в този момент се конструира политическото ръководство “, изясни още Боряна Димитрова.
По думите ѝ в това проучване Народното събрание бележи исторически антирекорд с доверие от едвам 5%.
Тя сподели още, че е забавно това, че се чака по-висока изборна интензивност и до урните да излязат до половин милион души. Това значи към 10% по-висока изборна интензивност.
„ Едно увеличение на изборната интензивност има най-малко три доста значими следствия. Първо – доста по-висока легитимност на определеното, и второ – понижава тежестта на купения избор. Това значи и нахлуване на нови обществени групи във вота – най-младите “, разяснява Боряна Димитрова.
Евро – дума на 2025 година
„ Българското публично мнение остава разграничено във връзка с приемането на еврото - с към 6-7 пункта преобладават последователите. В хода на годината те се увеличаваха. Намаляха страховете, които произтичат от подправените вести. Това беше думата на годината, тъй като имаше и опозиция, и упования “, разяснява социологът от „ Алфа Рисърч “.
„ Еврото беше фантазия на генерации българи. Но то се трансформира и във допустима насочна точка за основаване на нови политически планове. Така че в думата „ евро “ изкристализират разнообразни пластове на българското общество “, добави тя.
„ Голямата линия е на европейската принадлежност на България и ние не виждаме сериозна разломна линия по този въпрос “, сподели Боряна Димитрова.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ