С 11% са нараснали приходите от данъци на игралната индустрия през 2023 г.
Над 362 млн. лв. са приходите за бюджета за 2023 година от игралната промишленост и това е 11% растеж на годишна база. За първите девет месеца на тази година са импортирани 380 млн. лв. налози. Това заяви Ангел Ирибозов, ръководител на управителния съвет на Асоциацията на игралната промишленост в България (АИИБ) при откриването на 15-ото издание на интернационалното ревю на игралната промишленост BEGE 2024 и съпътстващата го Източноевропейска конференция на игралната промишленост (EEGS).
По думите му до края на годината ще бъдат събрани към 450 – 480 млн. лв.. По думите му този предстоящ растеж демонстрира смисъла на игралната промишленост за българската стопанска система.
Ирибозов означи, че през предходната година, когато бяха въведени нови данъчни отговорности за уредниците на хазартни игри, има понижение на броя на лицензираните игрални обекти. Той уточни, че до момента в който броят на игралните обекти с лиценз към декември 2023 година е 1117, то към 30 септември тази година те наброяват 1098 игрални зали и 20 казина. Подобна е наклонността при конфигурираните игрални автомати, като от 33 899 с 36 144 игрални места в края на предходната година те са намелели до 32 698 с 34 735 места в края на деветмесечието.
Председателят на браншовата организация заяви, че се следи наклонност към увеличение на броя на пунктовете за спортни залози и онлайн залаганията. Броят на записаните онлайн уредници нараства със седем до 23 към края на предходната година. С 10 се повишават и лицензираните типове онлайн игри, които към 31 декември 2023 година са 45. В края на деветмесечието 24 са записаните уредници, с издадени 46 лиценза за образуване на онлайн игри от разнообразни типове.
Ангел Ирибозов дефинира миналия интервал като динамичен за игралната промишленост в България от регулаторна позиция с измененията в Закона за хазарта. Той е на мнение, че е нужна полемика с всички заинтригувани страни за рекламата на игралния бранш, с цел да има механизъм със обществено виновни предложения към клиентите на бранша, който е за развлечение, а не за насърчаване на зависимости.
Според Йорг Хофан, съучастник в Melchers Law Firm, би трябвало да има регулаторен баланс в Европейския съюз, който да защищава клиентите от „ черния “ пазар, с цел да не отидат в ръцете на „ Карибските пирати “. Той даде като добър образец България и счита, че у нас средата демонстрира триумфа.
Кирино Манчини, съучастник и шеф в WH Partners, разяснява по какъв начин се отразяват новите ограничавания в рекламата на конкурентното преимущество на лицензираните оператори над нерегулираните. Той е на мнение, че в Европа има политизиране при промишлеността и „ късогледи политици “ я употребяват за свои цели. Експертът е безапелационен, че би трябвало да се подхожда отговорно за рекламата на хазартния бизнес, тъй като той е на спортни събития, които се гледат освен от възрастни, само че и от деца. Манчини настоя за съществени регулации, само че такива, които работят по подобаващ метод, а не да се постановат драконовски забрани.
По думите му до края на годината ще бъдат събрани към 450 – 480 млн. лв.. По думите му този предстоящ растеж демонстрира смисъла на игралната промишленост за българската стопанска система.
Ирибозов означи, че през предходната година, когато бяха въведени нови данъчни отговорности за уредниците на хазартни игри, има понижение на броя на лицензираните игрални обекти. Той уточни, че до момента в който броят на игралните обекти с лиценз към декември 2023 година е 1117, то към 30 септември тази година те наброяват 1098 игрални зали и 20 казина. Подобна е наклонността при конфигурираните игрални автомати, като от 33 899 с 36 144 игрални места в края на предходната година те са намелели до 32 698 с 34 735 места в края на деветмесечието.
Председателят на браншовата организация заяви, че се следи наклонност към увеличение на броя на пунктовете за спортни залози и онлайн залаганията. Броят на записаните онлайн уредници нараства със седем до 23 към края на предходната година. С 10 се повишават и лицензираните типове онлайн игри, които към 31 декември 2023 година са 45. В края на деветмесечието 24 са записаните уредници, с издадени 46 лиценза за образуване на онлайн игри от разнообразни типове.
Ангел Ирибозов дефинира миналия интервал като динамичен за игралната промишленост в България от регулаторна позиция с измененията в Закона за хазарта. Той е на мнение, че е нужна полемика с всички заинтригувани страни за рекламата на игралния бранш, с цел да има механизъм със обществено виновни предложения към клиентите на бранша, който е за развлечение, а не за насърчаване на зависимости.
Според Йорг Хофан, съучастник в Melchers Law Firm, би трябвало да има регулаторен баланс в Европейския съюз, който да защищава клиентите от „ черния “ пазар, с цел да не отидат в ръцете на „ Карибските пирати “. Той даде като добър образец България и счита, че у нас средата демонстрира триумфа.
Кирино Манчини, съучастник и шеф в WH Partners, разяснява по какъв начин се отразяват новите ограничавания в рекламата на конкурентното преимущество на лицензираните оператори над нерегулираните. Той е на мнение, че в Европа има политизиране при промишлеността и „ късогледи политици “ я употребяват за свои цели. Експертът е безапелационен, че би трябвало да се подхожда отговорно за рекламата на хазартния бизнес, тъй като той е на спортни събития, които се гледат освен от възрастни, само че и от деца. Манчини настоя за съществени регулации, само че такива, които работят по подобаващ метод, а не да се постановат драконовски забрани.
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ