Над 350 деца и младежи от Организацията на българските скаути

...
Над 350 деца и младежи от Организацията на българските скаути
Коментари Харесай

WWF и скаутите почистиха девет реки и Шабленското езеро

Над 350 деца и младежи от Организацията на българските скаути се включиха в почистването на 10 водоема на територията на България. Съвмесната самодейност е част от напъните на природозащитната организация WWF да се грижи за реките и да ангажира младежите с тяхното запазване.

Наред с климатичните промени и свръхпотреблението, главният риск пред речните екосистеми е замърсяването. Затова WWF и скаутите за следващ път сплотиха старания в името на околната среда. Дванадесет скаутски клуба от цяла България, взаимно с природозащитници и доброволци почистиха сектори от бреговете на реките Искър, Дунав, Камчия, Черна, Батова, Миковска, Тученишка, както и на Шабленското езеро. А за почистването река Русенски Лом се включи и локалният клуб по кану-каяк.

С общи старания скаути и природозащитници съумяха да изпълнят цели 400 чувала с боклуци. По време на акцията участниците събираха най-много изхвърлени пластмасови чаши и бутилки, кенчета от газирани питиета, фасове, найлонови пликове, текстилни боклуци и части стереопор. А на брега на р. Искър до Долни Пасарел екипите се натъкнаха на четири гуми от камион и даже на лек автомобил, раздрънкан на части.

„ Сред най-често срещаните боклуци бяха мокрите кърпички. Може би хората не знаят, че те в действителност не се разграждат. Нека да не ги изхвърляме в природата “, прикани ръководителят на WWF България Веселина Кавръкова, която оглави акцията на р. Искър. „ Почистването на околната среда е ангажимент на всеки един от нас. Оптимистичното е, че от ден на ден хора стартират да го осъзнават. И това се вижда от обстоятелството, че множеството от отпадъците, които извадихме, са били изхвърлени преди години. “

На територията на България има 325 реки, които са прекалено употребявани и в тях има все по-малко живот и все по-малко вода за нас. Основата причина за замърсяването на реките сме точно ние – хората. Изхвърлянето на пластмасови боклуци и петролни артикули, както и изпускането на индустриални води, съдържащи обилни количества органични или неорганични субстанции, повреждат речните екосистеми и водят до последователното загиване на биоразнообразието. Последващ отрицателен резултат настава, когато посредством вливането си в морето реките придвижват в него и своите нечисти води. По този метод отпадъците се популяризират и унищожават местообитания и екосистеми по целия свят.

За страдание, през днешния ден у нас не е останала нито една жива река. На процедура това значи, че всички страдат, поотделно или с притоците си, от замърсяване, от пресъхване, от загради, от копаене за инертни материали или от канализиране. На тях са построени 270 водно-електрически централи, които трансформират коритата, скоростта и течението им, и по този начин блокират опцията за миграция на десетки типове риби и безгръбначни.

Като прибавим и останалите фактори като климатичните промени и унищожаването на крайречни гори, не е чудно, че 60% от рибните популации в Дунав и притоците му са изчезнали през последните 20 години. А в Червената книга на България към този момент има 50 типа риба – 4 изчезнали и 46 застрашени. Сред тях са и есетрите – античен тип, на възраст от 200 милиона години.
Източник: novini.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР