Над 35% от заетите в софтуерния бранш в България са

Над 35% от заетите в софтуерния отрасъл в България са дами

[pexels] Приходите от софтуерната промишленост в България дават отговор за 2.9% от брутния вътрешен артикул (БВП) на страната през 2018 година. Това сочат данните на Българската асоциация на софтуерните компании (БАССКОМ), оповестени в годишния отчет " Барометър " за положението на бранша. Анализът се базира на данни от над 4000 компании, с общи доходи от 3.1 милиарда лева - 23% растеж по отношение на 2017 година

Очакванията за тази година са за 3.8 милиарда лева оборот, или още 24% растеж по отношение на 2018 година Ако прогнозата се извърши, секторът ще дава отговор за 3.4% от Брутният вътрешен продукт. Сред участниците в анкетата преобладават сдруженията, работещи за външни пазари, до момента в който тези, които обслужват най-вече вътрешния, имат осезаемо по-ниски темпове на напредък. Целта, сложена от БАССКОМ за идващите пет години, е през 2024 година приходите на бранша да са 10.3 милиарда лева, или 7.6% от Брутният вътрешен продукт.

Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики По отношение на работните места, в софтуерните компании в България към края на 2019 година би трябвало да работят 34 хиляди хил. души. Друга положителна наклонност е, че броят на относително огромните компании с над 250 чиновници се е нараснал с 90% за последните осем години. В тази статистика обаче има измама: тя преглежда съответно софтуерните сдружения, а не всички IT експерти. Подобни данни за момента липсват, тъй като софтуерни специалисти (не наложително програмисти) се срещат в съвсем всяка компания и точният им брой е сложен за уточняване.

Високи заплати и дефицит на експерти

Според данните на БАССКОМ, междинната заплата в бранша през 2018 година е била 2.87 хиляди лева, до момента в който през 2019 година прогнозата е тя да надвиши 3.02 хиляди лева Това прави промишлеността предстоящо най-добре платената в страната за поредна година, като тази наклонност сигурно ще се резервира. Данните до този миг за 2019 година демонстрират, че софтуерните експерти получават 3.4 пъти по-високи заплати, в сравнение с междинното за страната, до момента в който през 2018 и 2017 година това число беше надлежно 3.5 и 3.9 пъти.

Факторите тук са няколко, само че главният е, че въпреки фирмите да порастват като сбор експерти, съвсем всички от тях изпитват дефицит, изключително във връзка с висококвалифицирани фрагменти. Този дефицит води до по-висока конкуренция и надлежно по-високи заплати, поради ограничавания човешки запас, който се разпределя сред компаниите.

Според разбора на БАССКОМ, в случай че българските заплати се приведат като покупателна дарба, средностатистическият български софтуерен експерт има по-висок стандарт на живот, в сравнение с сътрудниците си във Англия, а неотдавна – и от тези в Германия. " Икономическата миграция не би трябвало да бъде фактор в IT бранша. Причината е другаде ", разяснява при представянето на отчета Георги Захариев, част от управителния съвет на БАССКОМ.

Не желаеме да сме към Министерството на превоза

По време на представянето на отчета от асоциацията обявиха още, че секторът към този момент не би трябвало да бъде към Министерството на превоза, осведомителните технологии и известията. Проблемът съгласно БАССКОМ е, че секторът към този момент е прекомерно значим, с цел да бъде втори или трети приоритет на министерство, което се занимава главно с недигитална активност, като физическа инфраструктура.

В същото време, съгласно организацията най-хубавото нещо, което може да се случи на бранша, е да няма нито помощ, нито спънки от страна на страната. " Предпочитаме да не ни се оказва помощ. Справяме се добре и сами ", съобщи Доброслав Димитров, ръководител на УС на БАССКОМ.