За храна и алкохол харчи българинът
Над 34% от разноските на българските семейства отиват за храна, алкохол и цигари. Малко над 4 на 100 се дават за пиянство и пушене, а 30 на 100 се харчат за артикули, сочат систематизирани данни на Евростат и Национален статистически институт.
Най-голямото перо от разходи за 2017 година, е била храната, демонстрира разбора на Евростат за финансовите характерности на потреблението за семействата в Европейски Съюз. Така се нареждаме в компанията на Румъния, Латвия и Естония, където това е най-важният индикатор в разноските за ползване на семействата.
Общият потребителски разход на българина по разнообразни пера, е бил 82 % от общо 100, от които близо една трета, или 30 %, са отивали за храна и неалкохолни питиета.
Междувременно повече от 200 лв. приблизително на година за алкохол и цигари харчи лице от домакинство в България. Потреблението се резервира съвсем постоянно през последните години и се задържа на междинното равнище за Европейския съюз – към и над 4% от всички разноски на домакинство у нас.
Според най-новия разбор на европейската статистика през 2017 година от фамилния бюджет сме похарчили 4,2 на 100 за алкохол и цигари. Стойностите от 2011 до 2016 година варират сред 4,0 до 4,4%, сочат систематизираните данни на Национален статистически институт. През 2015 г едно българско домакинство е консумирало приблизително към 60 литра бира, 5 литра вино и сред 3-4 литра ракия или други концентрати.
В същото време България е на шесто място в света и на пето в Европа по изпит алкохол на глава от популацията или 12,3 литра на година, демонстрира проучване на International wine and spirits record (IWSR), която следи производството и продажбите на алкохол по света, в това число и на домашни спиртни питиета.
Първи са естонците – с по 14,3 л. на човек, следват чехите и германците. В България обаче е по-високо количеството на изпит корав алкохол – 5,34 л. Това ни подрежда на второ място в Европа.
Според статистиката сме на 22-о място по пиянство на вино на човек – с 2,55 л. на година. По консумация на бира сме на 13-о място – 4,41 л. на човек годишно.
Според експерти ракията е повода у нас да се харесват и други спиртни питиета с висок градус, а въпреки това – българите пият като всички други южни нации.
На фона на алкохолът и цигарите, съгласно Евростат съвсем същите средства българинът е отделял за свободно време, културен отдих, както и за разнообразни типове връзки – по 4,4 на 100 и други По този индикатор има оживление в последните 6 години, в случай че се съди по данните на Национален статистически институт – в случай че през 2011 сме харчили 3,5%, то през 2016 процентът към този момент 4.8 или към 226 лв. приблизително на година.
За превоз и обществени осигуровки българинът е отделял към 7 на 100 от приходите си през предходната година. За облекло и обувки, както и за обзавеждане и поддържане на дома си – 4,4%. От предметите за дълготрайна приложимост най-масово у нас се употребява тв приемникът – близо 99 от семействата са имали по един тв приемник, а 30 на 100 – по два или повече. Почти всички българи имат мобилни телефони или 94 на 100.
Половината приходи идват от заплати, второто перо са сметките
Второто по величина перо в разноските на българина за предходната година са били финансите, отделени за поддръжка на жилището: за вода, ток, газ, отопление с парно или други твърди горива – към 15 на 100.
За опазване на здравето заделяме 5,4 на 100 за 2017, сочи европейската статистика. В годините този индикатор варира леко – 5,6% е през 2011 и доближава 5.5 пет години по-късно, съгласно Национален статистически институт.
В структурата на общия приход на българина през най-голям условен дял заема работната заплата – 54,5 на 100. Доходите от всички други обществени прехвърляния – пенсии, компенсации за безработни, добавки за деца и други обществени помощи и компенсации, образуват към 30 на 100 от общия приход на семействата у нас през 2017 година
Половината от българските семейства или над 52 % са имали по един автомобил, а 5 на 100 – по два или повече автомобила.
В градовете търсят вино, на село – бира и ракия
Всеки четвърти интервюиран българин е декларирал, че използва алкохол постоянно, като броят на мъжете е съвсем 4 пъти по-голям от броят на дамите, употребявали алкохол. Това демонстрира проучване на Националния център за запазване на публичното здраве и разбори (НЦОЗА).
Около 80 на 100 от мъжете и близо 90 на 100 от дамите у нас са употребявали алкохол в границите на естественото – под 300 мл на седмица. Рискова алкохолна седмична приложимост на спиртни питиета – над 300 мл, е била записана при 7% от мъжете и 4% от интервюираните дами.
Високо рискова приложимост на алкохол – над 400 мл седмично, е регистрирана при 13% от мъжете и 3% от дамите. Всеки втори мъж е предпочитал потреблението на концентрат, а всяка втора жена – потреблението на вино.
Живеещите в градовете са имали по-голямо желание към виното, до момента в който в селата са предпочитали повече концентратите и бирата.
Потребление в Европейски Съюз: Плащат за почивки и просвета
Характеристиките на ползване на семействата в Европейски Съюз варират и в огромна степен зависят от нивото на приходите, културните привички и географското състояние на страните, регистрира анализът на Евростат за предходната година. Все отново най-голямата част, съвсем една четвърт от разноските за ползване на множеството семейства в Европейски Съюз, са отивали за поддръжката на жилището: вода, електричество, газ или различен тип отопление, като тук не се включва покупката на жилището.
Следващото най-голямо перо от разноските на европейците е било за превоз – 13 на 100. Около 12 % европейците са харчили за храна. Следващи по значимост разноски за европейците са били за “ресторанти и хотели ” и “отдих и просвета ” с дялове от към 9 %, регистрира анализът.
Най-голям е бил делът на разноските за дома във Финландия – близо 30 %, Дания – 29 %, Англия – 27 %, Швеция и Франция – по 26 % и други
Най-разточителни в харченето за заведения за хранене и хотели са били жителите на Малта – 19 %, Кипър – 17 % и Испания – 16 %.
В Гърция най-голям дял от 20 % се харчат за поддръжката на дома, към 17 % – за храна и 16 % – за хотели и заведения за хранене.
През 2017 година Дания е била най-скъпата страна членка в перото за “ресторанти и хотели ” – 51 % над междинното за Европейски Съюз., за “храна ” – също 50 % над междинното за Европейски Съюз, за “отдих и просвета ” – 48 на 100 над междинното за Европейски Съюз.
Ирландия пък е била най-скъпата страна членка за алкохолни питиета и тютюневи произведения – 74 на 100 над междинното за Европейски Съюз.
Гърция е била водач по скъпотия за връзките – 54 на 100 над междинното за Европейски Съюз, а Швеция е била най-скъпа за “дрехи и обувки ” – 34 % над междинното за Европейски Съюз, регистрира още анализът на Евростат.
Най-голямото перо от разходи за 2017 година, е била храната, демонстрира разбора на Евростат за финансовите характерности на потреблението за семействата в Европейски Съюз. Така се нареждаме в компанията на Румъния, Латвия и Естония, където това е най-важният индикатор в разноските за ползване на семействата.
Общият потребителски разход на българина по разнообразни пера, е бил 82 % от общо 100, от които близо една трета, или 30 %, са отивали за храна и неалкохолни питиета.
Междувременно повече от 200 лв. приблизително на година за алкохол и цигари харчи лице от домакинство в България. Потреблението се резервира съвсем постоянно през последните години и се задържа на междинното равнище за Европейския съюз – към и над 4% от всички разноски на домакинство у нас.
Според най-новия разбор на европейската статистика през 2017 година от фамилния бюджет сме похарчили 4,2 на 100 за алкохол и цигари. Стойностите от 2011 до 2016 година варират сред 4,0 до 4,4%, сочат систематизираните данни на Национален статистически институт. През 2015 г едно българско домакинство е консумирало приблизително към 60 литра бира, 5 литра вино и сред 3-4 литра ракия или други концентрати.
В същото време България е на шесто място в света и на пето в Европа по изпит алкохол на глава от популацията или 12,3 литра на година, демонстрира проучване на International wine and spirits record (IWSR), която следи производството и продажбите на алкохол по света, в това число и на домашни спиртни питиета.
Първи са естонците – с по 14,3 л. на човек, следват чехите и германците. В България обаче е по-високо количеството на изпит корав алкохол – 5,34 л. Това ни подрежда на второ място в Европа.
Според статистиката сме на 22-о място по пиянство на вино на човек – с 2,55 л. на година. По консумация на бира сме на 13-о място – 4,41 л. на човек годишно.
Според експерти ракията е повода у нас да се харесват и други спиртни питиета с висок градус, а въпреки това – българите пият като всички други южни нации.
На фона на алкохолът и цигарите, съгласно Евростат съвсем същите средства българинът е отделял за свободно време, културен отдих, както и за разнообразни типове връзки – по 4,4 на 100 и други По този индикатор има оживление в последните 6 години, в случай че се съди по данните на Национален статистически институт – в случай че през 2011 сме харчили 3,5%, то през 2016 процентът към този момент 4.8 или към 226 лв. приблизително на година.
За превоз и обществени осигуровки българинът е отделял към 7 на 100 от приходите си през предходната година. За облекло и обувки, както и за обзавеждане и поддържане на дома си – 4,4%. От предметите за дълготрайна приложимост най-масово у нас се употребява тв приемникът – близо 99 от семействата са имали по един тв приемник, а 30 на 100 – по два или повече. Почти всички българи имат мобилни телефони или 94 на 100.
Половината приходи идват от заплати, второто перо са сметките
Второто по величина перо в разноските на българина за предходната година са били финансите, отделени за поддръжка на жилището: за вода, ток, газ, отопление с парно или други твърди горива – към 15 на 100.
За опазване на здравето заделяме 5,4 на 100 за 2017, сочи европейската статистика. В годините този индикатор варира леко – 5,6% е през 2011 и доближава 5.5 пет години по-късно, съгласно Национален статистически институт.
В структурата на общия приход на българина през най-голям условен дял заема работната заплата – 54,5 на 100. Доходите от всички други обществени прехвърляния – пенсии, компенсации за безработни, добавки за деца и други обществени помощи и компенсации, образуват към 30 на 100 от общия приход на семействата у нас през 2017 година
Половината от българските семейства или над 52 % са имали по един автомобил, а 5 на 100 – по два или повече автомобила.
В градовете търсят вино, на село – бира и ракия Всеки четвърти интервюиран българин е декларирал, че използва алкохол постоянно, като броят на мъжете е съвсем 4 пъти по-голям от броят на дамите, употребявали алкохол. Това демонстрира проучване на Националния център за запазване на публичното здраве и разбори (НЦОЗА).
Около 80 на 100 от мъжете и близо 90 на 100 от дамите у нас са употребявали алкохол в границите на естественото – под 300 мл на седмица. Рискова алкохолна седмична приложимост на спиртни питиета – над 300 мл, е била записана при 7% от мъжете и 4% от интервюираните дами.
Високо рискова приложимост на алкохол – над 400 мл седмично, е регистрирана при 13% от мъжете и 3% от дамите. Всеки втори мъж е предпочитал потреблението на концентрат, а всяка втора жена – потреблението на вино.
Живеещите в градовете са имали по-голямо желание към виното, до момента в който в селата са предпочитали повече концентратите и бирата.
Потребление в Европейски Съюз: Плащат за почивки и просвета Характеристиките на ползване на семействата в Европейски Съюз варират и в огромна степен зависят от нивото на приходите, културните привички и географското състояние на страните, регистрира анализът на Евростат за предходната година. Все отново най-голямата част, съвсем една четвърт от разноските за ползване на множеството семейства в Европейски Съюз, са отивали за поддръжката на жилището: вода, електричество, газ или различен тип отопление, като тук не се включва покупката на жилището.
Следващото най-голямо перо от разноските на европейците е било за превоз – 13 на 100. Около 12 % европейците са харчили за храна. Следващи по значимост разноски за европейците са били за “ресторанти и хотели ” и “отдих и просвета ” с дялове от към 9 %, регистрира анализът.
Най-голям е бил делът на разноските за дома във Финландия – близо 30 %, Дания – 29 %, Англия – 27 %, Швеция и Франция – по 26 % и други
Най-разточителни в харченето за заведения за хранене и хотели са били жителите на Малта – 19 %, Кипър – 17 % и Испания – 16 %.
В Гърция най-голям дял от 20 % се харчат за поддръжката на дома, към 17 % – за храна и 16 % – за хотели и заведения за хранене.
През 2017 година Дания е била най-скъпата страна членка в перото за “ресторанти и хотели ” – 51 % над междинното за Европейски Съюз., за “храна ” – също 50 % над междинното за Европейски Съюз, за “отдих и просвета ” – 48 на 100 над междинното за Европейски Съюз.
Ирландия пък е била най-скъпата страна членка за алкохолни питиета и тютюневи произведения – 74 на 100 над междинното за Европейски Съюз.
Гърция е била водач по скъпотия за връзките – 54 на 100 над междинното за Европейски Съюз, а Швеция е била най-скъпа за “дрехи и обувки ” – 34 % над междинното за Европейски Съюз, регистрира още анализът на Евростат.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ