По-малки суми, разпределени между повече филми - отличени режисьори искат реформа в българското кино
Над 30 български режисьори и продуценти, постигнали най-големите триумфи в българското кино в последните години, се оповестиха за избор на постоянен шеф на Националния кино център и " радикална рационализация " на Закона за филмовата промишленост, които да разрешават поддръжката на по-голям брой планове. В отворено писмо към Министерството на културата и Народното събрание те обрисуват своите оферти за закона, който сега е в развой на смяна, само че не в тази посока, и желаят полемика и смяна в устройствения устав на НФЦ.
" На първо място бихме желали да изразим паниката си от следващото закъснение на състезанието за изпълнителен шеф на ИА НФЦ и възможното му следващо опорочаване за неизлъчване на титуляр на този пост ", пишат кинодейците. Филмовият център към този момент седма година се ръководи от краткотрайно определен шеф до конкурс.
Сред създателите на писмото са Стефан Командарев, чийто финален филм " Посоки " дебютира в състезанието " Особен взор " в Кан, номинираният за " Оскар " аниматор Теодор Ушев, основателите на " Урок " и " Слава " Кристина Грозева и Петър Вълчанов, победителката от Локарно Ралица Петрова, продуцентите Мартичка Божилова и Мира Сталева, която е и шеф на пазара за копродукции " София мийтингс ", където български режисьори намират задгранична поддръжка за филмовите си планове.
© Locarno Film Festival
Ралица Петрова взе огромната премия на фестивала в Локарно година откакто " Урок " завоюва в категорията за дебют в Сан Себастиан. Според Стефан Командарев класирането на " Посоки " в програмата " Особен взор " се дължи и на общия пробив на българското кино. За задачата повече режисьори би трябвало да получават късмет.
Основните им забележки са, че текстът в закона, който дефинира каква сума да бъде отпусната годишно за българско кино, е погрешно дефиниран и напълно основателно не се съблюдава от Министерството на финансите (откак съществува, той е изпълнен единствено веднъж). Също толкоз проблематично е, че лимитираните средства се разпределят за съвсем цялостното финансиране на няколко кино лентата годишно, до момента в който съгласно режисьорите разумно е по-малки суми да се разпределят сред повече филми, които след това да търсят средства от други източници.
" Не можем да приемем, че при подобен невисок годишен бюджет на НФЦ, по-голямата част от него се разпределя сред 5-6 кино лентата с държавна поддръжка от към 1 млн. лева и по този метод броят на филмите се свежда до абсолютния най-малко. Считаме, че сходно систематизиране постоянно води до познатите на всички корупционни практики при провеждането на състезанията и в последна сметка - до намаление качеството на българското кино. В множеството страни със сходно на нашето икономическо положение държавната помощ не надвишава 200-300 хиляди евро. С такова подкрепяне са и огромна част от българските филми от последните години, отличени на най-престижните интернационалните кино фестивали. Размерът на тяхното държавно финансиране е в границите на 400 хиляди лева и те са осъществени като копродукции с други европейски страни ", пишат режисьорите.
Затова режисьорите оферират средствата на НФЦ да се разпределят сред няколко категории филми, чийто бюджет да се финансира до избран таван. 30% от парите да отиват за общоприети пълнометражни филми на одобрени режисьори, които могат да аплайват за до 50% от бюджета си, 30% за нискобюджетни и микробюджетни игрални филми (които могат да получат до 80 % от бюджета си, който е по-нисък), 30% за първи и втори пълнометражни филми (които могат да получат до 80 % от бюджета си), 5% за късометражни и 5 % за развиване на планове, които да получават до 80% от желаните средства. Логиката е, че одобрените режисьори по-лесно ще намерят в допълнение финансиране на плановете си.
Предложенията на режисьорите са входирани в Министерския съвет и могат да бъдат прочетени на уеб страницата за разискване на законопроекти.
" На първо място бихме желали да изразим паниката си от следващото закъснение на състезанието за изпълнителен шеф на ИА НФЦ и възможното му следващо опорочаване за неизлъчване на титуляр на този пост ", пишат кинодейците. Филмовият център към този момент седма година се ръководи от краткотрайно определен шеф до конкурс.
Сред създателите на писмото са Стефан Командарев, чийто финален филм " Посоки " дебютира в състезанието " Особен взор " в Кан, номинираният за " Оскар " аниматор Теодор Ушев, основателите на " Урок " и " Слава " Кристина Грозева и Петър Вълчанов, победителката от Локарно Ралица Петрова, продуцентите Мартичка Божилова и Мира Сталева, която е и шеф на пазара за копродукции " София мийтингс ", където български режисьори намират задгранична поддръжка за филмовите си планове.
© Locarno Film Festival
Ралица Петрова взе огромната премия на фестивала в Локарно година откакто " Урок " завоюва в категорията за дебют в Сан Себастиан. Според Стефан Командарев класирането на " Посоки " в програмата " Особен взор " се дължи и на общия пробив на българското кино. За задачата повече режисьори би трябвало да получават късмет.
Основните им забележки са, че текстът в закона, който дефинира каква сума да бъде отпусната годишно за българско кино, е погрешно дефиниран и напълно основателно не се съблюдава от Министерството на финансите (откак съществува, той е изпълнен единствено веднъж). Също толкоз проблематично е, че лимитираните средства се разпределят за съвсем цялостното финансиране на няколко кино лентата годишно, до момента в който съгласно режисьорите разумно е по-малки суми да се разпределят сред повече филми, които след това да търсят средства от други източници.
" Не можем да приемем, че при подобен невисок годишен бюджет на НФЦ, по-голямата част от него се разпределя сред 5-6 кино лентата с държавна поддръжка от към 1 млн. лева и по този метод броят на филмите се свежда до абсолютния най-малко. Считаме, че сходно систематизиране постоянно води до познатите на всички корупционни практики при провеждането на състезанията и в последна сметка - до намаление качеството на българското кино. В множеството страни със сходно на нашето икономическо положение държавната помощ не надвишава 200-300 хиляди евро. С такова подкрепяне са и огромна част от българските филми от последните години, отличени на най-престижните интернационалните кино фестивали. Размерът на тяхното държавно финансиране е в границите на 400 хиляди лева и те са осъществени като копродукции с други европейски страни ", пишат режисьорите.
Затова режисьорите оферират средствата на НФЦ да се разпределят сред няколко категории филми, чийто бюджет да се финансира до избран таван. 30% от парите да отиват за общоприети пълнометражни филми на одобрени режисьори, които могат да аплайват за до 50% от бюджета си, 30% за нискобюджетни и микробюджетни игрални филми (които могат да получат до 80 % от бюджета си, който е по-нисък), 30% за първи и втори пълнометражни филми (които могат да получат до 80 % от бюджета си), 5% за късометражни и 5 % за развиване на планове, които да получават до 80% от желаните средства. Логиката е, че одобрените режисьори по-лесно ще намерят в допълнение финансиране на плановете си.
Предложенията на режисьорите са входирани в Министерския съвет и могат да бъдат прочетени на уеб страницата за разискване на законопроекти.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ