Изхвърляме над 3 млн. тона отпадъци годишно
Над 3 млн. тона боклуци изхвърляме годишно в контейнерите за боклук. Това демонстрират данните на Националния статистически институт за 2017 година
За предходната година цифрите към момента не са обработени, само че специалистите настояват, че количеството не е доста друго. 3 010 694 хиляди тона е общо генерираната боклук за 2015 година, а след две години тя към този момент е 3 074 595 тона, т.е. нарастването е с към 60 000 тона, или към 30 000 тона годишно.
1 855 727 тона са депонирани в сметищата, 1 001 515 тона са сепарирани, а 153 452 тона са предадени за преработване, написа Монитор.
Най-малко отпадък изхвърлят в Румъния – 261 кг на калпак, и в Полша – 207 кг. Веднага под нас са Латвия с 410 кг и Белгия с 420 кг. С най-големи битови боклуци на човек пък е Дания с цели 777 кг и Малта със 647 кг. Принципно съотношението сред популацията и генерираната боклук не се пресмята на калпак, защото и количествата, и морфологията на отпадъците зависят от демографската обстановка на региона, а и най-много от икономическото развиване. Така Северозападният регион е отчел 227 475 тона боклуци, а Югозападният – 982 900 тона, като въпреки всичко се има поради, че в този регион попада столицата. Близо до Северозапада е Централна България с 368 027 тона, Североизтокът е с 403 054 тона, в Югоизточния регион са регистрирани малко над 413 хиляди тона, а в Южния централен – 615 872 тона боклук.
За приръст на живеещите в огромните градове съгласно количеството на изхвърления в контейнерите отпадък приказва статистиката. През 2011 година Варна е генерирала 107 хиляди тона, а през 2017 година те към този момент са 258 хиляди тона, като в тези количества се регистрира и сметта от курортите през лятото. Стара Загора също има растеж в отпадъците от 115 на 130 хиляди тона за седем години. В Ловеч обаче от 104 хиляди тона през 2011 година, през 2017 година са регистрирани единствено 45 хиляди тона.
Цифрите от Национален статистически институт сочат всички боклуци, които са генерирани през годината, като в тях влиза депонираната, сепарираната и рециклирана боклук. Интересно е обаче съотношението население-генериран отпадък в столицата. В София публично живеят съвсем 1,3 милиона поданици (1,286) съгласно данните на Национален статистически институт. През 2011 година столицата е произвела 309 хиляди тона боклуци. Седем години по-късно тоновете са 748 хиляди. Излиза, че популацията се усилва жестоко с към 3000 души на година, което прави към 14 хиляди за въпросния интервал, т.е. съвсем 7%. Отпадъците обаче са нарастнали повече от двойно, тъй като през 2017 година са 748 хиляди тона.
Обяснение в разминаването може да се откри в повишаването на туристическия поток, който е действителен, с приходящите служащи и чиновници, както и с евентуално хилядите жители на столицата, които са от провинцията, само че не са си създали регистрация с сегашен адрес.
Такса боклук се заплаща на парцел, а не на брой живеещи в него. И макар че това не е най-справедливият метод за пресмятане на таксата, за момента не е допустимо да се вкара друга методика. Изчисляването на количество на човек или на брой торби за боклук се оказва много непригодно, поради неяснотите с действителния брой на жителите на столицата, а още по-малко с жителите на едно жилище. Разделното събиране обаче е нещо, което от няколко години се развива интензивно, като за това има и изрично условие от Европейската комисия. Според отчета на екоминистерството, който се образува от докладите на организациите за оползотворяване на опаковки, 6 милиона души са обхванати от системите за разделно събиране на пластмасови, хартиени и стъклени боклуци.
Нормативните условия у нас са, че всички обитаеми места с над 5000 поданици би трябвало да имат контейнери за разделно събиране. В момента не са обхванати единствено дребните села или някои покрайнини на огромните градове. Това обаче не касае цялостното преработване на пластмасите, което включва и произвеждане на артикули от преработвания материал. В това отношение Германия е преди всичко в Европейски Съюз, а ние сме в дъното на таблицата.
За предходната година цифрите към момента не са обработени, само че специалистите настояват, че количеството не е доста друго. 3 010 694 хиляди тона е общо генерираната боклук за 2015 година, а след две години тя към този момент е 3 074 595 тона, т.е. нарастването е с към 60 000 тона, или към 30 000 тона годишно.
1 855 727 тона са депонирани в сметищата, 1 001 515 тона са сепарирани, а 153 452 тона са предадени за преработване, написа Монитор.
Най-малко отпадък изхвърлят в Румъния – 261 кг на калпак, и в Полша – 207 кг. Веднага под нас са Латвия с 410 кг и Белгия с 420 кг. С най-големи битови боклуци на човек пък е Дания с цели 777 кг и Малта със 647 кг. Принципно съотношението сред популацията и генерираната боклук не се пресмята на калпак, защото и количествата, и морфологията на отпадъците зависят от демографската обстановка на региона, а и най-много от икономическото развиване. Така Северозападният регион е отчел 227 475 тона боклуци, а Югозападният – 982 900 тона, като въпреки всичко се има поради, че в този регион попада столицата. Близо до Северозапада е Централна България с 368 027 тона, Североизтокът е с 403 054 тона, в Югоизточния регион са регистрирани малко над 413 хиляди тона, а в Южния централен – 615 872 тона боклук.
За приръст на живеещите в огромните градове съгласно количеството на изхвърления в контейнерите отпадък приказва статистиката. През 2011 година Варна е генерирала 107 хиляди тона, а през 2017 година те към този момент са 258 хиляди тона, като в тези количества се регистрира и сметта от курортите през лятото. Стара Загора също има растеж в отпадъците от 115 на 130 хиляди тона за седем години. В Ловеч обаче от 104 хиляди тона през 2011 година, през 2017 година са регистрирани единствено 45 хиляди тона.
Цифрите от Национален статистически институт сочат всички боклуци, които са генерирани през годината, като в тях влиза депонираната, сепарираната и рециклирана боклук. Интересно е обаче съотношението население-генериран отпадък в столицата. В София публично живеят съвсем 1,3 милиона поданици (1,286) съгласно данните на Национален статистически институт. През 2011 година столицата е произвела 309 хиляди тона боклуци. Седем години по-късно тоновете са 748 хиляди. Излиза, че популацията се усилва жестоко с към 3000 души на година, което прави към 14 хиляди за въпросния интервал, т.е. съвсем 7%. Отпадъците обаче са нарастнали повече от двойно, тъй като през 2017 година са 748 хиляди тона.
Обяснение в разминаването може да се откри в повишаването на туристическия поток, който е действителен, с приходящите служащи и чиновници, както и с евентуално хилядите жители на столицата, които са от провинцията, само че не са си създали регистрация с сегашен адрес.
Такса боклук се заплаща на парцел, а не на брой живеещи в него. И макар че това не е най-справедливият метод за пресмятане на таксата, за момента не е допустимо да се вкара друга методика. Изчисляването на количество на човек или на брой торби за боклук се оказва много непригодно, поради неяснотите с действителния брой на жителите на столицата, а още по-малко с жителите на едно жилище. Разделното събиране обаче е нещо, което от няколко години се развива интензивно, като за това има и изрично условие от Европейската комисия. Според отчета на екоминистерството, който се образува от докладите на организациите за оползотворяване на опаковки, 6 милиона души са обхванати от системите за разделно събиране на пластмасови, хартиени и стъклени боклуци.
Нормативните условия у нас са, че всички обитаеми места с над 5000 поданици би трябвало да имат контейнери за разделно събиране. В момента не са обхванати единствено дребните села или някои покрайнини на огромните градове. Това обаче не касае цялостното преработване на пластмасите, което включва и произвеждане на артикули от преработвания материал. В това отношение Германия е преди всичко в Европейски Съюз, а ние сме в дъното на таблицата.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ