Забравените деца на България
Над 2500 български деца сега са на никое място. Те са изоставени от родителите си, само че не могат и да бъдат осиновени. Техните ориси са някъде в досиетата, тъй като са просто забравени.
Тя е родена през 2001 година и незабавно по-късно е настанена е в Дом „ Майка и дете “. Биологичната майка не е посещавала детето след 2005-а, а бащата е умрял. Доказано е, че няма процедура по реинтеграция. Тя е вписана в регистъра за осиновяване чак през 2013 година С 11 години забавяне.
Той е роден през 2006 година Настанен е в Дом за медико-социални грижи незабавно след раждането му. Има два несполучливи опита да бъде върнат още веднъж при биологичните му родители. През 2010 година той е настанен в Център за настаняване от фамилен вид. Родителите му не го търсят в никакъв случай повече. Вписан е за осиновяване чак през 2016 година С 6 години забавяне.
Тя е родена през 2002 година Година по-късно е настанена в Дом за медико-социални грижи. Местена е три пъти в институции и приюти за безпризорни, както и в две приемни фамилии. Майката е лишена от наставнически права с няколко правосъдни решения. Детето е вписано в регистъра за осиновяване чак през 2013 година С 4 години забавяне.
Те са доста. Зад всяко персонално местоимение стои съответна детска покруса. Момичета и момчета, прехвърляни сред институциите. Съдби, потънали в папки и бюрократични процедури.
А това е Даниела
Даниела е била на 10 години, когато един ден майка ѝ изчезва. "Тя непрекъснато ме лъжеше, правеше се, че е болна. Сутринта я нямаше. Просто изчезна ", споделя Даниела.
В идващите шест години детето е местено в разнообразни институции, където се сблъсква с физическо и психическо принуждение. През цялото време Даниела е била потърсена от майка си единствено един път.
Даниела е част от статистиката с изоставени деца. Само през предходната година близо 3 хиляди български деца си били изоставени от родителите си. Според закона сега, в който това се случи, във връзка с децата се подхващат така наречен ограничения за протекция. Възможностите са няколко - настаняване в приемно семейство, настаняване в център от фамилен вид или задействане на процедура по осиновяване.
Първите две ограничения би трябвало да са краткотрайни - до момента в който се реши има ли опция детето да се върне при биологичните си родители или да бъде отглеждано от родственици. В този интервал децата се водят "потребители на обществена услуга ". Съдбата им е в ръцете на обществения служащ, който дава отговор за тях.
Проблемът е, че постоянно краткотрайното се трансформира в непрекъснато и постоянно момчетата и девойките израстват в институции, а не в фамилна среда. Това не би трябвяло да е по този начин и по закон. Но се случва тъкмо това. След малко ще стигнем и до отговор на въпроса "Защо? ".
Дългият път до регистъра
Когато едно дете няма късмет да се върне при биологичните си родители, решението е търсене на ново семейство посредством осиновяване. Един от главните проблеми, който до неотдавна е забавял процедурата по осиновяване, е бил, че без значение, че са изоставили и не се грижат за детето си, биологичните родители не могат да бъдат открити или пък не дават единодушие за осиновяване, или пък се появяват епизодично в живота на детето. Всичко това прави осиновяването невероятно.
„ По разнообразни аргументи законовата опция за осиновяване без единодушието на родител, не се прилагаше в полза на детето преди 2009 година и се разви феноменът на деца, които навършват пълноправие в институциите, без да им е даден въобще късмет да намерят семейство посредством осиновяване “, разяснява проф. Велина Тодорова , член на Комитета по правата на детето в Организация на обединените нации.
Когато едно дете е изоставено, то се вписва в регистъра за осиновяване след 6 месеца.
През 2009 година в Семейния кодекс е направена основна корекция. Според нея, когато едно дете е изоставено - или по други аргументи е настанено отвън фамилната му среда, а биологичните му родители не вършат нищо, с цел да си го върнат, детето се вписва в регистъра за осиновяване след 6 месеца. Това е срокът, в който детето може да "чака " родителите си да се "поправят ". След това законът планува търсене на ново семейство.
Вписването в регистъра за осиновяване е първата стъпка от пътя, който би трябвало да извърви едно дете, с цел да откри ново семейство. Само по този начин хората, които са декларирали, че желаят да станат родители, могат да схванат, че има дете, което чака да откри родители.
Оказва се обаче, че законът не се ползва на процедура. „ Един от главните проблеми е, че на извънредно доста деца се забавя тяхното регистриране в регистъра за осиновяване, без значение дали е в регистъра за национално или за интернационално осиновяване “, изясни за Свободна Европа Вили Дошева от Асоциацията на осиновени и осиновители.
От Агенцията за обществено подкрепяне отхвърлят да има закъснение на вписването в регистъра. „ Когато родителят не е открит, когато родителят е трайно дистанциран, тогава наложително се подхващат дейности и детето се вписва в регистъра “, сподели за Свободна Европа Цветанка Бахчеванджиева от Агенцията за обществено подкрепяне.
Да не те желаят, тъй като си огромен
Случаите на съответни деца обаче демонстрират, че има закъснение. Понякога то е задоволително дълго, с цел да порасне детето. Колкото по-голямо става едно дете, толкоз по-трудно то може да откри ново семейство.
Бебе или малко дете, което да е крепко - най-често това е профилът, който търсят българските осиновители.
Даниела обаче пораства, до момента в който чака да попадне в регистъра. В годините, в които пораства в разнообразни институции, тя е наясно с казуса. "Аз тъй като съм огромно дете, на 16 години, и мъчно се намира семейство. Повечето хора желаят да осиновят бебе ", споделя момичето.
Даниела е вписана в регистъра за осиновяване през 2016 година В идващите години, тя е чакала "някой да я откри ", а до момента в който това се случи е била "потребител на обществени услуги ". Тя е местена в разнообразни институции в продължение на шест години.
Продължителният престой на децата в приемни фамилии и центрове за настаняване не е в техен интерес. Според юрист Нели Ганчева , колкото по-дълго време за едно дете не се случва нищо и то остава там, където е, толкоз по-тежко и по-трудно е прекосяването му в новото семейство. Тя работи в съдружие „ АНИДО “, което дава помощ за интернационалните осиновявания.
„ Доста от децата основават прочувствена връзка, без значение дали са в приемно семейство или са във тип обществена услуга, която да бъде подготовка за осиновяването и това след това довежда до прочувствени проблеми, до контузии при децата, които по-късно се осиновяват “, изяснява Вили Дошева от Асоциацията на осиновени и осиновители.
„ Да не приказваме за децата на 16 години, които към този момент са си построили свои контакти. И ние тогава не ги осиновяваме. От тяхна позиция, ние ги отвличаме, тъй като те този живот познават “, сподели юрист Нели Ганчева.
От над 4 хиляди деца, които са настанени отвън фамилии на техни близки и познати, близо 2500 са на никое място.Нели Ганчева, съдружие АНИДО
„ Последната информация, получена от Агенцията за обществено подкрепяне, красноречиво приказва, че от над 4 хиляди деца, които са настанени отвън фамилии на техни близки и познати, близо 2500 са на никое място. Т.е. нито се работи за тяхното връщане в биологично семейство, нито се работи за тяхното осиновяване. Те просто стоят и употребяват едни обществени услуги “, сподели юрист Нели Ганчева.
В сигнал до прокуратурата от Асоциацията на упълномощените организации за интернационално осиновяване разказват съответни случаи на деца, които са останали отвън регистрите за национално осиновяване, заради неспазване на закона. Някои от тях са били вписани в системата с 11 години забавяне.
По думите ѝ „ това са забравените деца на България. Тези, които стоят в досиетата, във файловете и за които не се сещаме “.
"Сега чувствам обичта "
Към момента 1176 български деца са вписани в регистъра за осиновяване и чакат да намерят семейство.
Даниела към този момент не е част от този указател. В края на декември тя отпътува за Съединените щати, където ще живее с нейните осиновители. Новата ѝ майка се споделя Лейни.
"Нямах никаква религия, че ще имам майка ", споделя Даниела. Американското семейство е почнало процедурата по осиновяването ѝ преди две години, а пандемията е забавила този развой.
"Тя знае от две години. Това беше доста дълъг път за нея, доста сложен. Тя изкара доста дълги и самотни дни. Но най-сетне всичко свърши и ние сме тук ", споделя Лейни, която има и седем биологични деца.
"На летището първото ми чувство беше… от много време не бях го усещала – майчина прегръдка. Майчината любов е огромно възприятие. Аз от осем години, даже и при същинската ми майка, не бях усещала такава любов и такава предгръдка. Когато усетих първата прегръдка на майка ми, беше прелестно възприятието ", сподели Даниела.
The code has been copied to your clipboard. The URL has been copied to your clipboard
No media source currently available
Тя е родена през 2001 година и незабавно по-късно е настанена е в Дом „ Майка и дете “. Биологичната майка не е посещавала детето след 2005-а, а бащата е умрял. Доказано е, че няма процедура по реинтеграция. Тя е вписана в регистъра за осиновяване чак през 2013 година С 11 години забавяне.
Той е роден през 2006 година Настанен е в Дом за медико-социални грижи незабавно след раждането му. Има два несполучливи опита да бъде върнат още веднъж при биологичните му родители. През 2010 година той е настанен в Център за настаняване от фамилен вид. Родителите му не го търсят в никакъв случай повече. Вписан е за осиновяване чак през 2016 година С 6 години забавяне.
Тя е родена през 2002 година Година по-късно е настанена в Дом за медико-социални грижи. Местена е три пъти в институции и приюти за безпризорни, както и в две приемни фамилии. Майката е лишена от наставнически права с няколко правосъдни решения. Детето е вписано в регистъра за осиновяване чак през 2013 година С 4 години забавяне.
Те са доста. Зад всяко персонално местоимение стои съответна детска покруса. Момичета и момчета, прехвърляни сред институциите. Съдби, потънали в папки и бюрократични процедури.
А това е Даниела
Даниела е била на 10 години, когато един ден майка ѝ изчезва. "Тя непрекъснато ме лъжеше, правеше се, че е болна. Сутринта я нямаше. Просто изчезна ", споделя Даниела.
В идващите шест години детето е местено в разнообразни институции, където се сблъсква с физическо и психическо принуждение. През цялото време Даниела е била потърсена от майка си единствено един път.
Даниела е част от статистиката с изоставени деца. Само през предходната година близо 3 хиляди български деца си били изоставени от родителите си. Според закона сега, в който това се случи, във връзка с децата се подхващат така наречен ограничения за протекция. Възможностите са няколко - настаняване в приемно семейство, настаняване в център от фамилен вид или задействане на процедура по осиновяване.
Първите две ограничения би трябвало да са краткотрайни - до момента в който се реши има ли опция детето да се върне при биологичните си родители или да бъде отглеждано от родственици. В този интервал децата се водят "потребители на обществена услуга ". Съдбата им е в ръцете на обществения служащ, който дава отговор за тях.
Проблемът е, че постоянно краткотрайното се трансформира в непрекъснато и постоянно момчетата и девойките израстват в институции, а не в фамилна среда. Това не би трябвяло да е по този начин и по закон. Но се случва тъкмо това. След малко ще стигнем и до отговор на въпроса "Защо? ".
Дългият път до регистъра
Когато едно дете няма късмет да се върне при биологичните си родители, решението е търсене на ново семейство посредством осиновяване. Един от главните проблеми, който до неотдавна е забавял процедурата по осиновяване, е бил, че без значение, че са изоставили и не се грижат за детето си, биологичните родители не могат да бъдат открити или пък не дават единодушие за осиновяване, или пък се появяват епизодично в живота на детето. Всичко това прави осиновяването невероятно.
„ По разнообразни аргументи законовата опция за осиновяване без единодушието на родител, не се прилагаше в полза на детето преди 2009 година и се разви феноменът на деца, които навършват пълноправие в институциите, без да им е даден въобще късмет да намерят семейство посредством осиновяване “, разяснява проф. Велина Тодорова , член на Комитета по правата на детето в Организация на обединените нации.
Когато едно дете е изоставено, то се вписва в регистъра за осиновяване след 6 месеца.
През 2009 година в Семейния кодекс е направена основна корекция. Според нея, когато едно дете е изоставено - или по други аргументи е настанено отвън фамилната му среда, а биологичните му родители не вършат нищо, с цел да си го върнат, детето се вписва в регистъра за осиновяване след 6 месеца. Това е срокът, в който детето може да "чака " родителите си да се "поправят ". След това законът планува търсене на ново семейство.
Вписването в регистъра за осиновяване е първата стъпка от пътя, който би трябвало да извърви едно дете, с цел да откри ново семейство. Само по този начин хората, които са декларирали, че желаят да станат родители, могат да схванат, че има дете, което чака да откри родители.
Оказва се обаче, че законът не се ползва на процедура. „ Един от главните проблеми е, че на извънредно доста деца се забавя тяхното регистриране в регистъра за осиновяване, без значение дали е в регистъра за национално или за интернационално осиновяване “, изясни за Свободна Европа Вили Дошева от Асоциацията на осиновени и осиновители.
От Агенцията за обществено подкрепяне отхвърлят да има закъснение на вписването в регистъра. „ Когато родителят не е открит, когато родителят е трайно дистанциран, тогава наложително се подхващат дейности и детето се вписва в регистъра “, сподели за Свободна Европа Цветанка Бахчеванджиева от Агенцията за обществено подкрепяне.
Да не те желаят, тъй като си огромен
Случаите на съответни деца обаче демонстрират, че има закъснение. Понякога то е задоволително дълго, с цел да порасне детето. Колкото по-голямо става едно дете, толкоз по-трудно то може да откри ново семейство.
Бебе или малко дете, което да е крепко - най-често това е профилът, който търсят българските осиновители.
Даниела обаче пораства, до момента в който чака да попадне в регистъра. В годините, в които пораства в разнообразни институции, тя е наясно с казуса. "Аз тъй като съм огромно дете, на 16 години, и мъчно се намира семейство. Повечето хора желаят да осиновят бебе ", споделя момичето.
Даниела е вписана в регистъра за осиновяване през 2016 година В идващите години, тя е чакала "някой да я откри ", а до момента в който това се случи е била "потребител на обществени услуги ". Тя е местена в разнообразни институции в продължение на шест години.
Продължителният престой на децата в приемни фамилии и центрове за настаняване не е в техен интерес. Според юрист Нели Ганчева , колкото по-дълго време за едно дете не се случва нищо и то остава там, където е, толкоз по-тежко и по-трудно е прекосяването му в новото семейство. Тя работи в съдружие „ АНИДО “, което дава помощ за интернационалните осиновявания.
„ Доста от децата основават прочувствена връзка, без значение дали са в приемно семейство или са във тип обществена услуга, която да бъде подготовка за осиновяването и това след това довежда до прочувствени проблеми, до контузии при децата, които по-късно се осиновяват “, изяснява Вили Дошева от Асоциацията на осиновени и осиновители.
„ Да не приказваме за децата на 16 години, които към този момент са си построили свои контакти. И ние тогава не ги осиновяваме. От тяхна позиция, ние ги отвличаме, тъй като те този живот познават “, сподели юрист Нели Ганчева.
От над 4 хиляди деца, които са настанени отвън фамилии на техни близки и познати, близо 2500 са на никое място.Нели Ганчева, съдружие АНИДО
„ Последната информация, получена от Агенцията за обществено подкрепяне, красноречиво приказва, че от над 4 хиляди деца, които са настанени отвън фамилии на техни близки и познати, близо 2500 са на никое място. Т.е. нито се работи за тяхното връщане в биологично семейство, нито се работи за тяхното осиновяване. Те просто стоят и употребяват едни обществени услуги “, сподели юрист Нели Ганчева.
В сигнал до прокуратурата от Асоциацията на упълномощените организации за интернационално осиновяване разказват съответни случаи на деца, които са останали отвън регистрите за национално осиновяване, заради неспазване на закона. Някои от тях са били вписани в системата с 11 години забавяне.
По думите ѝ „ това са забравените деца на България. Тези, които стоят в досиетата, във файловете и за които не се сещаме “.
"Сега чувствам обичта "
Към момента 1176 български деца са вписани в регистъра за осиновяване и чакат да намерят семейство.
Даниела към този момент не е част от този указател. В края на декември тя отпътува за Съединените щати, където ще живее с нейните осиновители. Новата ѝ майка се споделя Лейни.
"Нямах никаква религия, че ще имам майка ", споделя Даниела. Американското семейство е почнало процедурата по осиновяването ѝ преди две години, а пандемията е забавила този развой.
"Тя знае от две години. Това беше доста дълъг път за нея, доста сложен. Тя изкара доста дълги и самотни дни. Но най-сетне всичко свърши и ние сме тук ", споделя Лейни, която има и седем биологични деца.
"На летището първото ми чувство беше… от много време не бях го усещала – майчина прегръдка. Майчината любов е огромно възприятие. Аз от осем години, даже и при същинската ми майка, не бях усещала такава любов и такава предгръдка. Когато усетих първата прегръдка на майка ми, беше прелестно възприятието ", сподели Даниела.
The code has been copied to your clipboard. The URL has been copied to your clipboard No media source currently available
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ