Зам.-министър Николова: МРРБ ще защитава политиката за балансирано развитие на регионите
Над 24 млн.лв. са плануваните вложения по Оперативна стратегия „ Региони в напредък " 2014-2020 година в Перник, настрана са вложенията по стратегиите за териториално и трансгранично съдействие, на които общината е бенефициент. Те са от извънредно значение за развиване на стопанската система и възобновяване на обитаемоте места, по тази причина за Министерството на районното развиване и благоустройството е от извънредно значение да отбрани този вид финансиране и след 2020 година и ще го отстоява като главен приоритет по време на Българското председателството на Европейски Съюз. Това съобщи в Перник заместник-министърът на районното развиване и благоустройството Деница Николова, която взе участие в публично разискване за програмата за идното Председателство на Съвета на Европейския съюз и целите в ресора на Министерство на регионалното развитие. В самодейността присъединяване взеха кметът на община Перник Вяра Церовска, заместник-областните шефове Иво Иванов и инж. Васил Павлов, заместник-кметовете на община Перник, специалисти от администрацията и други
Заместник-министър Николова уточни, че с помощта на европейската взаимност и поддръжката на държавното управление Перник трансформира своя образ, основава се икономическа интензивност и се откриват повече работни места. „ В партньорство с общината вършим всичко допустимо да създадем Перник, въпреки и сателитен град на столицата, в стопански развъртян център ", сподели тя. Заместник-министърът разяснява, че главните цели на Министерство на регионалното развитие по време на председателството на Европейски Съюз ще бъдат развиване на градската политика в Европейски Съюз, териториалното доближаване, понижаване на разликите сред районите и обособените страни членки в Европейски Съюз. „ Териториалното доближаване е третият дирек на кохезионната политика, като опция за понижаване на икономическите, обществените и демографски несъответствия ", съобщи Николова. Тя подсети, че България в програмния интервал до 2020 година ще получи над 7,6 милиарда евро по оперативните стратегии, които се влагат точно в тази посока.
Формира се наклонност финансирането от Европейски Съюз да се постанова и концентрира в огромните градски центрове, което води до дисбаланс в периферните райони, обърна внимание Николова. „ Националната политика, която ще следваме по време на председателството, е да пазиме и насърчаваме полицентричния модел на развиване, което да докара до финансиране и развиване и на по-малките обитаеми места. В противоположен случай ще е мъчно уравновесено да развием районите на страната, тъй като главният фокус са огромните градове. Ето за какво е значимо да защитим финансиране от Европейски Съюз за цялата територия на страната ", безапелационна бе тя. Според заместник-министъра би трябвало да се положат старания и за налагане на политика за районно развиване и посредством секторните ведомства. В момента всяко настрана държавно ведомство има лична визия и тактика за развиване, в които концентрира ресурсите, с които разполага. „ Трябва да развием синергията сред районното развиване и секторната политика, с цел да реализираме по-голям резултат от вложенията, които влагаме ", съобщи Николова. По думите й, това би трябвало да има основна роля на национално равнище, която да има и последователност в бъдещи държавни управления, като бъдеща визия за развиване на страната.
В Перник зам.-министър Деница Николова, кметът Вяра Церовска и посланикът на Сърбия у нас Владимир Чургус откриха „ Трансграничен панаир на занаятите " под надпис „ За да отидете надалеч, вървете дружно ", проведен от Програмата за трансгранично съдействие ИНТЕРРЕГ ИПП България - Сърбия 2014-2020. С него в града се отбелязва Денят на европейското съдействие.
„ Радвам се, че дружно честваме този празник на европейската взаимност. Средствата, които отделя Европейски Съюз, подкрепяйки районите, оказват помощ за постигането на резултат за районите и хората в тях да живеят по-добре. Европа е без граници, когато желаеме да реализираме резултати, да съхраняваме и развиваме културно-историческото си завещание и еднаквост, с цел да реализираме последователност за бъдещите генерации. Надявам се със занаятите младежите да научат доста за предишното ни ", съобщи при откриването зам.-министър Николова.
В празника присъединяване вземат редица сръбски и български занаятчии от трансграничния район, които показват съхранени от предишното обичайни занаяти. Сред участниците има занаятчии от Пантелей (Ниш, Сърбия) и Радомир, Кюстендил, София, Драгоман и Ярджиловци (България). Гостите на празника могат да се срещнат с ръчно направени от майсторите бродерия и плетива, дърворезба и стъклопис, кожени и глинени произведения и доста други. Особено атрактивен е българският щанд за направа на сувенири от царевични листа.
Заместник-министър Николова уточни, че с помощта на европейската взаимност и поддръжката на държавното управление Перник трансформира своя образ, основава се икономическа интензивност и се откриват повече работни места. „ В партньорство с общината вършим всичко допустимо да създадем Перник, въпреки и сателитен град на столицата, в стопански развъртян център ", сподели тя. Заместник-министърът разяснява, че главните цели на Министерство на регионалното развитие по време на председателството на Европейски Съюз ще бъдат развиване на градската политика в Европейски Съюз, териториалното доближаване, понижаване на разликите сред районите и обособените страни членки в Европейски Съюз. „ Териториалното доближаване е третият дирек на кохезионната политика, като опция за понижаване на икономическите, обществените и демографски несъответствия ", съобщи Николова. Тя подсети, че България в програмния интервал до 2020 година ще получи над 7,6 милиарда евро по оперативните стратегии, които се влагат точно в тази посока.
Формира се наклонност финансирането от Европейски Съюз да се постанова и концентрира в огромните градски центрове, което води до дисбаланс в периферните райони, обърна внимание Николова. „ Националната политика, която ще следваме по време на председателството, е да пазиме и насърчаваме полицентричния модел на развиване, което да докара до финансиране и развиване и на по-малките обитаеми места. В противоположен случай ще е мъчно уравновесено да развием районите на страната, тъй като главният фокус са огромните градове. Ето за какво е значимо да защитим финансиране от Европейски Съюз за цялата територия на страната ", безапелационна бе тя. Според заместник-министъра би трябвало да се положат старания и за налагане на политика за районно развиване и посредством секторните ведомства. В момента всяко настрана държавно ведомство има лична визия и тактика за развиване, в които концентрира ресурсите, с които разполага. „ Трябва да развием синергията сред районното развиване и секторната политика, с цел да реализираме по-голям резултат от вложенията, които влагаме ", съобщи Николова. По думите й, това би трябвало да има основна роля на национално равнище, която да има и последователност в бъдещи държавни управления, като бъдеща визия за развиване на страната.
В Перник зам.-министър Деница Николова, кметът Вяра Церовска и посланикът на Сърбия у нас Владимир Чургус откриха „ Трансграничен панаир на занаятите " под надпис „ За да отидете надалеч, вървете дружно ", проведен от Програмата за трансгранично съдействие ИНТЕРРЕГ ИПП България - Сърбия 2014-2020. С него в града се отбелязва Денят на европейското съдействие.
„ Радвам се, че дружно честваме този празник на европейската взаимност. Средствата, които отделя Европейски Съюз, подкрепяйки районите, оказват помощ за постигането на резултат за районите и хората в тях да живеят по-добре. Европа е без граници, когато желаеме да реализираме резултати, да съхраняваме и развиваме културно-историческото си завещание и еднаквост, с цел да реализираме последователност за бъдещите генерации. Надявам се със занаятите младежите да научат доста за предишното ни ", съобщи при откриването зам.-министър Николова.
В празника присъединяване вземат редица сръбски и български занаятчии от трансграничния район, които показват съхранени от предишното обичайни занаяти. Сред участниците има занаятчии от Пантелей (Ниш, Сърбия) и Радомир, Кюстендил, София, Драгоман и Ярджиловци (България). Гостите на празника могат да се срещнат с ръчно направени от майсторите бродерия и плетива, дърворезба и стъклопис, кожени и глинени произведения и доста други. Особено атрактивен е българският щанд за направа на сувенири от царевични листа.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ