Над 2000 компании с български капитал работят в Румъния. Приблизително

Над 2000 компании с български капитал работят в Румъния. Приблизително толкоз румънски компании оперират у нас. Търговията сред България и Румъния възлиза на 3.8 милиарда евро за 2016 година, което е растеж от 5.7 на 100 по отношение на година по-рано. Салдото в двустранната търговия е позитивно за България и е в размер на 256 млн. евро за 2016 година

Това стана ясно по време на срещата на заместник-министъра на стопанската система Александър Манолев с държавния секретар в Министерството на бизнес средата, търговията и предприемачеството Стерика Фундуля. Двамата са разискали опциите за икономическо съдействие в навечерието на идното съвещание на държавните управления на двете страни на 3 октомври във Варна, заяви Министерството на стопанската система.

Стерика Фундуля подчертава на значимостта на двустранното съдействие и означи, че то има все по-голямо значение за цялостното развиване на Европа. Той подчертава на ограниченията, които румънското държавно управление подхваща за възстановяване на бизнес средата и на резултатите, които се реализират.

" За нас е доста значимо да продължим да насърчаваме идването на повече български вложители в Румъния, както и да подкрепим румънски компании да осъществят планове в България ", отбелязал държавният секретар.

" Вярвам, че позитивните трендове ще се запазят и се надявам, че и работата на смесената работна група ще способства в тази посока ", е декларирал зам.-министър Манолев.

По думите му един от методите за повишение на стокообмена е посредством нашарване на комерсиалните потоци сред двете страни и включване на нови артикули в листите на търгуваните артикули.

Между България и Румъния се обменят най-вече метали и железни произведения, нефтени артикули, захар, зърнени култури, лекарства, произведения на хранително-вкусовата индустрия, както и транспортни средства, включително трактори и коли, стана ясно по време на съвещанието.

Като браншове с вероятност за напредък в двустранната търговия бяха посочени машиностроене, електроника и електротехника, строителство, хранително-вкусова индустрия, текстилна и трикотажна индустрия, ИТ, аутсорсинг и други

Двустранните търговско-икономически връзки могат да се разширят също по този начин и посредством повече профилирани събития, е отбелязал Александър Манолев.