Беше като при бомбардировки: Разказ на оцелели от труса в Мароко
Над 2000 жертви и 1200 ранени при опустошителния трус в Мароко. Обявиха 3-дневен печал
Няколко дни след земетресението в Мароко, което взе живота на повече от 2000 души, гледката в някои обитаеми места е трагична. Едно от най-засегнатите селища е селото Мулай Брахим в Атласките планини на Мароко.
На една от улиците на селото може да се видят изравнени със земята постройки. Абдерахим Имни, гражданин на селото, разчиства останките от къщата си. Не е ясно по какъв начин е оживял – от тогавашната сграда е останал единствено куп, демонстрира репортаж на The Guardian.
43-годишният електротехник спал в тази част от къщата, която по някаква причина не е рухнала, до момента в който останалите елементи от нея, където били другите членове на фамилията му, били изравнени със земята. По неговия роман, чист шанс е, че
всички са оживели като се разминали единствено с леки пострадвания.
„ Усетих по какъв начин къщата се клати. Само за момент бяхме покрити от парчета. Само минута по-късно успяхме да излезем на открито. Но даже и тогава нещата не бяха по-добре – улиците бяха тъмни, нямаше електричество, а въздухът беше изпълнен с прахуляк. Нищо не можеш да видиш. Сърцето ми биеше по този начин, като че ли бях получил сърдечен припадък, спомня си той.
В задушаващия мрак Абдерахим и членовете на фамилията му се изкачили по руините на дома си и избягали в близка градина, където прекарали нощта.
В сърцето на това оскъдно селце с близо 3000 души, което се простира надолу по стръмен планински скат, съвсем няма непокътната постройка. Някои къщи, като тази на Абдерахим, се напълно разрушени. Други по знамение са се запазили, само че са рискови за обитаване и
могат да рухнат всеки миг под личната си тежест.
Несъмнено, измежду най-драматичните последствия от земетресението, е загубата на човешки животи – жителите на Мулай Брахим споделят, че 25 поданици на селото са починали. Непосредствено след бедствието селяните към момента изравят оживели и трупове отдолу под руините с принадлежности, каквито имат на разположение. За да стигнат коли за спешна помощ до мястото, в началото е трябвало да бъдат разчистени пътищата и свлачищата, които са попречили достъпа до селото.
„ Бях заспала, когато земетресението ни удари “, спомня си Фатна Бехар. „ Не можах да избягам, тъй като покривът рухна върху мен. Бях в капан. Спасиха ме съседите, които разчистиха отломките с голи ръце. Сега пребивавам с тях, в техния дом, тъй като моят е изцяло опустошен “, споделя още потърпевшата.
По основния път на селото се придвижват
ковчези с майка и щерка в тях.
Оцелелите от фамилията им са откарани в близката болница.
56-годишният Умизан Лахусин си спомня претърпяното. По думите му трусът траял към 6 секунди. „ Беше като при бомбардировка “, споделя той. Единственото, което към този момент е останало от покъщнината му са панталоните и якето, с които е облечен.
В селото са доставени храни и избавителен екип, който оказва помощ за издирването на оживели. Военните, чиито хеликоптери се виждат да кръжат над планините, към момента не са стигнали до селището, защото са натоварени с премахване на последствията при по-пострадали села и за разчистването на значими пътни артерии.
Така че селяните на Мулай Брахим значително си оказват помощ сами – копаят под отломките, други носят постелки и облекла за нуждаещите се, които спят под намерено небе.
Докато сцените по пътя към Мулай Брахим наподобяват като от апокалиптична картина, някои обитаеми места са останали съвсем невредими. Това пък ненапълно изяснява опустошителните последствия от земетресението –
унищожени са най-вече старите кирпичени къщи, които се срещат в по-бедните и отдалечени региони.
Новопостроените жилища от по-здрави материали са съвсем недокоснати от бедствието.
За оживелите в този момент най-същественият въпрос е по кое време ще дойде чаканата помощ. Защото, до момента в който лагери от палатки са почнали да се появяват в някои прилежащи места и около основния път, покрай крайбрежната низина, заслоните към момента не са стигнали до нуждаещите се в Мулай Брахим.
Сред тези, които спят навън, е Мулай Али Азуад. Намираме го дружно със фамилията му край един от основните пътища за селото дружно със фамилията му. Те са съумели да изнесат матраци и завивки от вкъщи си директно след труса. Днес описват, че ги е боязън да се върнат вкъщи, с цел да вземат по-топли облекла.
„ Земетресението стана към 4:50 “, споделя Мулай Али. „ Земята стартира да се тресе. Първоначално беше дребен трус, а по-късно последваха още 10 труса. Всички избягахме от къщата и от този момент сме на открито. “
Той сочи към каменисто пасбище от другата страна на пътя. „ Жените спят там, а мъжете сме тук, на тротоара “, споделя той. „ Единствената помощ, която сме имали до момента, е от родственици, които живеят в чужбина. Те ни пратиха пари за храна, само че имаме потребност от облекла, спално долни дрехи и заслон, тъй като тук е студено през нощта “, добавя той.
Жителите на селото към този момент се интересуват от това какво следва и кой ще им помогне, с цел да възстановят домовете си.
„ Чакаме държавното управление да ни даде помощта, от която се нуждаем и да ни каже какво ще се случи “, споделя Абдерахим Имни, до момента в който следи разчистването на една от рухналите постройки.
Дотогава жителите на селото Мулай Брахим ще продължат да чакат.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Няколко дни след земетресението в Мароко, което взе живота на повече от 2000 души, гледката в някои обитаеми места е трагична. Едно от най-засегнатите селища е селото Мулай Брахим в Атласките планини на Мароко.
На една от улиците на селото може да се видят изравнени със земята постройки. Абдерахим Имни, гражданин на селото, разчиства останките от къщата си. Не е ясно по какъв начин е оживял – от тогавашната сграда е останал единствено куп, демонстрира репортаж на The Guardian.
43-годишният електротехник спал в тази част от къщата, която по някаква причина не е рухнала, до момента в който останалите елементи от нея, където били другите членове на фамилията му, били изравнени със земята. По неговия роман, чист шанс е, че
всички са оживели като се разминали единствено с леки пострадвания.
„ Усетих по какъв начин къщата се клати. Само за момент бяхме покрити от парчета. Само минута по-късно успяхме да излезем на открито. Но даже и тогава нещата не бяха по-добре – улиците бяха тъмни, нямаше електричество, а въздухът беше изпълнен с прахуляк. Нищо не можеш да видиш. Сърцето ми биеше по този начин, като че ли бях получил сърдечен припадък, спомня си той.
В задушаващия мрак Абдерахим и членовете на фамилията му се изкачили по руините на дома си и избягали в близка градина, където прекарали нощта.
В сърцето на това оскъдно селце с близо 3000 души, което се простира надолу по стръмен планински скат, съвсем няма непокътната постройка. Някои къщи, като тази на Абдерахим, се напълно разрушени. Други по знамение са се запазили, само че са рискови за обитаване и
могат да рухнат всеки миг под личната си тежест.
Несъмнено, измежду най-драматичните последствия от земетресението, е загубата на човешки животи – жителите на Мулай Брахим споделят, че 25 поданици на селото са починали. Непосредствено след бедствието селяните към момента изравят оживели и трупове отдолу под руините с принадлежности, каквито имат на разположение. За да стигнат коли за спешна помощ до мястото, в началото е трябвало да бъдат разчистени пътищата и свлачищата, които са попречили достъпа до селото.
„ Бях заспала, когато земетресението ни удари “, спомня си Фатна Бехар. „ Не можах да избягам, тъй като покривът рухна върху мен. Бях в капан. Спасиха ме съседите, които разчистиха отломките с голи ръце. Сега пребивавам с тях, в техния дом, тъй като моят е изцяло опустошен “, споделя още потърпевшата.
По основния път на селото се придвижват
ковчези с майка и щерка в тях.
Оцелелите от фамилията им са откарани в близката болница.
56-годишният Умизан Лахусин си спомня претърпяното. По думите му трусът траял към 6 секунди. „ Беше като при бомбардировка “, споделя той. Единственото, което към този момент е останало от покъщнината му са панталоните и якето, с които е облечен.
В селото са доставени храни и избавителен екип, който оказва помощ за издирването на оживели. Военните, чиито хеликоптери се виждат да кръжат над планините, към момента не са стигнали до селището, защото са натоварени с премахване на последствията при по-пострадали села и за разчистването на значими пътни артерии.
Така че селяните на Мулай Брахим значително си оказват помощ сами – копаят под отломките, други носят постелки и облекла за нуждаещите се, които спят под намерено небе.
Докато сцените по пътя към Мулай Брахим наподобяват като от апокалиптична картина, някои обитаеми места са останали съвсем невредими. Това пък ненапълно изяснява опустошителните последствия от земетресението –
унищожени са най-вече старите кирпичени къщи, които се срещат в по-бедните и отдалечени региони.
Новопостроените жилища от по-здрави материали са съвсем недокоснати от бедствието.
За оживелите в този момент най-същественият въпрос е по кое време ще дойде чаканата помощ. Защото, до момента в който лагери от палатки са почнали да се появяват в някои прилежащи места и около основния път, покрай крайбрежната низина, заслоните към момента не са стигнали до нуждаещите се в Мулай Брахим.
Сред тези, които спят навън, е Мулай Али Азуад. Намираме го дружно със фамилията му край един от основните пътища за селото дружно със фамилията му. Те са съумели да изнесат матраци и завивки от вкъщи си директно след труса. Днес описват, че ги е боязън да се върнат вкъщи, с цел да вземат по-топли облекла.
„ Земетресението стана към 4:50 “, споделя Мулай Али. „ Земята стартира да се тресе. Първоначално беше дребен трус, а по-късно последваха още 10 труса. Всички избягахме от къщата и от този момент сме на открито. “
Той сочи към каменисто пасбище от другата страна на пътя. „ Жените спят там, а мъжете сме тук, на тротоара “, споделя той. „ Единствената помощ, която сме имали до момента, е от родственици, които живеят в чужбина. Те ни пратиха пари за храна, само че имаме потребност от облекла, спално долни дрехи и заслон, тъй като тук е студено през нощта “, добавя той.
Жителите на селото към този момент се интересуват от това какво следва и кой ще им помогне, с цел да възстановят домовете си.
„ Чакаме държавното управление да ни даде помощта, от която се нуждаем и да ни каже какво ще се случи “, споделя Абдерахим Имни, до момента в който следи разчистването на една от рухналите постройки.
Дотогава жителите на селото Мулай Брахим ще продължат да чакат.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ